ЕК ни критикува за високите частни разходи в здравеопазването, става ясно от писмо от Натали Шаз, началник отдел в Главна дирекция „Здравеопазване и политика за потребителите“ в отговор до пациентски организации в края на март. Месец по-рано Национална пациентска организация и Федерация Български пациентски форум пратиха официално писмо до българските депутати и ЕК, с което сезираха институциите относно подготвяните промени в системата на здравеопазването в България.

В отговора си Директоратът по здравеопазване посочва, че „….лекарства, по-специално за групите в неравностойно положение и в отдалечени райони, както и организацията и финансирането на болничния сектор бяха в епицентъра на загрижеността на ЕС във връзка c България. Тази загриженост бе отразена в европейския семестър, особено в специфичните за всяка държава препоръки за 2013 г., които бяха одобрени от Европейския съвет.

Европейската комисия определи други рискове и проблеми в работния документ на службите на Комисията, съпътстващ специфичните за всяка държава препоръки за 2013 г., като например високият дял на частните разходи в здравеопазването, лошите здравни показатели, високият процент на български граждани, изложени на риск от бедност или социално изключване, както и тежестта от застаряването на населението“.

В писмото на Европейската комисия ясно е посочено, че е необходима задълбочена реформа на българската здравноосигурителна система, за да може тя да функционира ефективно и да задоволява нуждите на българските граждани. Комисията очаква да получи българската Национална програма за реформа за 2014 г., за да изготви оценка на напредъка, постигнат от България в отговор на въпросната препоръка.

В Препоръката на Съвета относно Националната програма за реформи на България за 2013 г. и в становището на Съвета относно Конвергентната програма на България за периода 2012—2016 г. се казва, че „Подобряването на качеството и обхвата на здравеопазването е дългогодишно предизвикателство за България. Увеличаването на прозрачността във финансирането на здравните услуги ще допринесе за растежа и конкурентоспособността в сектора. Делът на разходите за амбулаторни грижи е малък, което ограничава достъпа до икономически ефективни здравни услуги. Високото равнище на преките плащания от страна на пациентите изключва определени групи от населението от здравни услуги. България е изправена пред важни предизвикателства в рационализирането и управление на болниците. Да осигури ефективен достъп до здравеопазване и да подобри ценообразуването на здравните услуги, като обвърже финансирането на болниците с постигнатите резултати и като развие извънболничното лечение.“

Национална пациентска организация призовава Министерство на здравеопазването и всички институции в сферата на здравеопазването и здравната политика да вземат предвид препоръките на Европейската комисия и съответните директиви така, че здравната система в България да бъде реално реформирана и българските пациенти да имат реален достъп до качествено здравеопазване и да не заплащат сами над 50% от разходите си за лечение.