Нови фирми в проекта за застрояването на Карадере изплуваха в разследване на Би Ти Ви в репортаж на Стоян Георгиев. Оказва се, че фирма „Артемис“, която все още не е огласявана официално у нас, е замесена в проекта за строителство в местността Карадере. Предметът на дейност на „Артемис“ са услуги, свързани с управление на пари и собственост на трети страни, показва разследването, което стига до Великобритания и островите Гърнси и Ман в търсене на реалните физически собственици на акциите в инвестиционния проект, който преди месец беше одобрен и получи приоритетен инвеститорски клас А от българското правителство.

Според британския разследващ журналист Дейвид Лей от вестник „Гардиън“ съчетанието между дълга офшорна верига тип „матрьошка“ и присъствието на фирма от Британските Вирджински острови, е знак за скрита собственост.  „Властите на тези острови не знаят кой притежава тези потоци пари. Идеята е никога да не можеш да разбереш кой е реалният собственик,“ казва Лей в репортажа на Стоян Георгиев.

В първата част на журналистическото му разследване „Funny Money“ лондонски тръстов посредник намира решение за прикриване сметките на „богат българин, придобил парите си чрез политическа корупция“ (за такъв се представя журналистът в репортажа).

Остров Гърнси е офшорна юрисдикция на 120 км от бреговете от Великобритания, отделна държава с отделен парламент и собствена валута, която местните наричат „funny money“ (смешни пари). Гражданите му ползват правата на европейски граждани, но не и всички техни задължения.

„Остров Гърнси и Ман са сходини британски офшорни острови, на които е позволено да криеш истниската собстеност и управители. Те печелят като продават тайни“, обяснява в репортажа Дейвид Лей, известен британски журналист от вестник „Гардиън“, който се е занимавал с разкриване на скандали, свързани с офшорни компании в Англия.

В разследването си Георгиев се опитва да стигне по адреси и до осемте физически лица, посочени като акционери в инвестиционния проект у нас, но не открива никого освен Найджъл Шортс, който според информация в английски медии е богат бизнесмен от Уелс, бивш собственик на заводи за стомана, настоящ управител на голяма фабрика за уиски, президент на ръгби клуб „Скарлетс“. Шест от другите инвеститори са му роднини, но никой не пожелава да се срещне с журналистите.

На среща без запис Шортс заявява, че той заедно с жена си са 100% собственици на последната компания по веригата на остров Ман – „Айлънд Ман Ашурънс“, и той в лично качество смята да строи“Бляк Сий Гардънс Еко Ризорт“. Уверява, че останалите акционери са негови близки роднини и приятели с минимален брой акции. Шортс казва, че е готов да инвестира десетки милиони в България, защото „вижда огромен потенциал за страната ни да развива туризъм от по-висок клас“. Той обаче отказва да застане пред камерата, като уговаря друг акционер да говори от негово име.

Така разследването стига отново до България и във Варна журналистите разговорят с осмия акционер Пол Райли, който потвърждава казаното от Шортс, като уверява, че те са реалните собственици и че ги познава лично. „Те са истински хора с успешни бизнеси. Всичко, което правим, е законно“, казва Райли пред камерата.

От българската компания във веригата „Мадара Юръп“ заявяват в отговор на разследването само, че  отговарят на всички условия на българското законодателство за прозрачност. Акциите на дружеството са допуснати за търговия на регулирания пазар на Българската фондова борса.

Като начин страна като България да избягва подобни скандални схеми британският журналист посочва, че: „Това е много лесно. Ако правителството на България откаже да работи с офшорни компании, чиито собственици са регистрирани в известни скандални офшорни юрисдикции като например Британските Вирджински острови и остров Ман.

Според разясненията на тръстовия посредник, ако правим голяма инвестиция и искаме фиктивният собственик да се среща с различни хора в България, за да докажа, че това е чужда инвестиция например, той има готовност да прави и това срещу сума между 500-700 британски лири на ден. Държи се като реален собственик на фирмата, води срещи, подписва документи, прави това, което му се каже.

Тръстовият посредник има право да извършва тази услуга и ще открие за клиента си адрес в Лондон, където ще се води седалището на неговата компания. Тя ще бъде регистрирана в офшорна зона, където скритата собственост е законна, ще се управлява от Лондон, където посредничеството за такава услуга е законно. Банковата му сметка ще е на Британските Вирджински острови, но в крайна сметка парите ще идват във Великобритания. Така прозрачността на капиталите, които уж са задължителни в ЕС, е напълно преодолима чрез островите, контролирано от британското кралско семейство.

Според британския журналист Лей скандално е подобни юрисдикции като Британските Вирджински острови да съществуват легално. Те са независима страна само формално, но се контролират от Англия. На практика британската държава го позволява. Тръстовите фондове са посредникът между подставените лица, офшорните юрисдикции и притежателите на мръсни пари. Англия може да спре тези практики веднага, стига да го иска. Но не иска, защото Британските Вирджински острови генерират големи приходи чрез таксите за тези фирми. Това е и постоянен поток от свежи пари от целия свят, които отиват накрая в британските банки.