Малкото рибарско селище преди, сега богатото градче Стреза привлича все по-богати посетители

Сутринта ни събуди  с топло слънце. Проливният дъжд, редуващ се със слаб ръмеж спря и Италия ни се реабилитира с много слънце в края на април. Отпътувахме към Стреза, където е езерото Лаго Маджоре с Боромеовите острови,  на 30 км от Гуцано (градчето, в което пренощувахме)

През Средновековието градчетата около езерото са типично рибарски селища, след построяването на железницата те започват да се превръщат в притегателно място за много творци. Хората започват да оценяват природата и селищата постепенно се превръщат в курорти. До средата на 19 век са рибарски селища и се препитавали със земеделие.

Гледката е невероятна докато плаваме с корабчето между Боромеовите острови.

Подалпийските езера са едно прекрасно място за почивка. Езерото Лаго Маджоре е 213 км и дълго 54 км, то е много тясно и в най-широките си части е 12 км. Тези места стават много пищни. Наистина са много красиви, всичко около тях ми се виждаше приказно, сгушено в студените прегръдки на Алпите. Не вярвах, че може да има толкова топли места. В Стреза повечето сгради са пищни и уникални хотели, много кичозни и скъпи. Около острова са накацали и други малки градчета- с. Павено например, в което се добива гранит, който се използвал за строителството на много известни сгради, една от които е катедралата Диомо в Милано. На езерото Лаго Маджоре се отваря и малък полуостров, на който се намира градчето Вербания. В този район има и много други малки населени места, в които може да отседнете на по-приемливи цени. На няколко места имаше и къмпинги- името на един от които запомних- Calaverde.

Цялата област е собственост на аристократичната Фамилия Боромео, островите на Лаго Маджоре постепенно се превръщат в лятна резиденция на фамилията. Островите на езерото са три- Изола Бела, Изола Мадре и Пескатори.

Градините на Изола Бела трябвало да наподобяват висящите градини на Семирамида.

Предполага се, че първият е наречен на жената на Карло 3 Изабела, която била много красива, но няма нито един нейн портрет в двореца на острова. Другото предположение е, че просто бил наречен красивия остров, което идва от названието му. През 1630 година започва цялостното му преустройство и самият Карло 3 не доживява да види края му, завършва го синът му. Наполеон с любимата си Жозефина е обичал да отсяда тук, това е любимото място и на Хемингуей, който споменава най-известния и стар хотел в Стреза, който миналата година навърши 160 години, построен през 1863 година.

Красотата на Изола Мадре е повече в прекрасните градини.

Изола Мадре най-големият остров, той бил изоставен в началото. Интересното е, че в него са били развъждани всякакви странни и редки растения и дървета, затова градината станала особено впечатляваша. Но впоследствие, увлечени от интереса към Изола Бела, фамилията решила, че може да печели от другия свой остров Изола Мадре.  Затова фамилията започва да донася много мебели в изоставения дворец от всички свои дворци и го превърнали в музей на своята епоха. Все пак личи че е бил изоставен и неподдържан. Така вече 60 години фамилията печели от своите острови и са едни от най-богатите фамилии в Италия.

Третият остров Пескатори е най- слабо развит, тъй като той бил само едно малко рибарско селище. Но до днес тук може да се насладите на прясно уловена риба от местните рибари и да купите сувенири от своята разходка на Лаго Маджоре. Една порция риба от езерото започва от 15 евро и достига 20-30 евро в зависимост от разположението и нивото на ресторанта. Ако ви се прияде пица може да си вземете за 5 евро.

Нашата разходка с частно корабче, за което дадохме 19 евро на човек започна от по далечния остров Изола Мадре. Всъщност до островите може да стигнете и с градски корабчета, обществен транспорт на около 3 евро. Не съм сигурна обаче. Входът за двата острова Изола Мадре и Изола Бела излезе по 16 евро на човек.

Още от самото начало слънцето и подаде ръка, всички азалии, камелии, бамбук, много различни интересни и редки видове срещнахме, нацъфтели, уханни, в разцвета си. Невроятно. И ето че из зеленината и цветните храстови масиви се появиха различни видове пауни, канарчета.

Най-впечатляващи са белите пауни, които ние по всякакъв начин искахме да впечатлим, за да разгърнат перата си, веднага щом усетеха супер голяма суматоха или някакво свръх внимание обръщаха гръб или започваха да викат куа куа и да свиват опашката все едно се караха. Успяхме да си направим снимки с тях все пак, привлякохме ги и с малко крекери, но не за дълго, така че действайте бързо със снимките. Веднага разпознавахме, че за двореца на Изола Мадре не са отделвни много средства, личеше че е изоставен и не много поддържан. в самия дворец мебелировката също не беше много впечатляваща, но за сметка на това градините са хубави, а има и кафе, което също може да посетите. Ние тръгнахме за Изола Бела, от кея веднага влязохме в двореца-много пищен и красив, най- впечатляващи са подземните зали с мозайка от речни камъни, подредени в различни фигури и форми.

И в двата двореца специално имаше отделно стаи с куклени театри, забавленията на онова време, заменени днес от фейсбук, но тогава на особена почит, много гоблени, много красиви орнаменти.

Цветните каменни мозайки бяха много впечатляващи.

На Изола Бела особено високи помещения, красиви зала, соални, трапезарии, стаи за почивка. От двореца излязохме навън в градината. Подземията бяха превърнати в разкошни зали с красиви цветни каменни мозайки.

Още в напалото има тоалетни, тоалетни има и на трите острова, в които се влиза безплатно. Почти няма тоалетна, за която да сме плащали по целуя си път. Като оставим нужниците-добре поддържани междудругото, градината пак ни изненада с разкош и много пауни. А отсреща на няколко етажа се изкачваха градините, които са изградени по подобие на висящите градини на Семирамида. На няколко тераси, които водят до голяма голяма каменна тераса с гледка към брега. Встрани от площада с висящите тераси е останалата част от цветната градина, която представя различни растения и мутирали лимони. Кафе, ресторант и изискан магазин за скъпи сувенири ви спират по пътя, встрани на двореца с градините има малки бараки за всякакви сувенири. Магнити по 3 евро са най-изгодни, покривки има по 3 евро на Изола Мадре и с малко повече декори за 7 евро. Играчки Пинокио в зависимост от големината от 2.50 до 4.50 евро. Малки ракиени чашки по 2.50 евро, големи за чай по 5 евро.

Разходката ви по островите ако сте експедитивни ще ви отнеме половин ден от 9 ч до 14 часа.

От връх Мутароне в близост се виждат трите езера, до него се качва с лифт, чиято цена не знам.

Не ни се тръгваше от островите, докато бавно се отдалечавахме оттам, една красива машина за пари.

Отправихме се към Швейцария, само за половин час времето се промени коренно, заоблачи се, но ясно виждахме все по-високи скалисти върхове, покрити със сняг, изкачвахме се постепенно докато не забелязвахме все повече водопади и места с натрупал и на по-ниското сняг. Само по-малко от два часа бяхме на прохода Симплом на 2005 м надморска височина. Снегът надхвърляше метър, затова като малки деца се нахвърляхме да снимаме и да ползваме тоалетна. В тесните проходи обаче пътувахме без проблем, нямаше и следа от сняг по пътя. След малко продължихме. Скоро след това минахме и границата. Само за няколко часа щяхме да прекосим Швейцария, да минем през Женева и да нощуваме в градче във Франция на 10 км от границата със Швейцария. Ще изкараме половин ден в Швейцария- малка, просперираща, изящна.