Какво е Париж ако видите всички забележителности, а не усетите истинския дух на космополитния град- да се разходите вечер по опасните улици, да ходите повече от два часа пеша, да навлезете по малките улички на кварталите, да се качите на влак. Какво е Париж ако нямате време да го усетите по своя начин. През деня решихме вместо организирано да отидем с метрото до двореца Версай. Купихме си билети онлайн като решихме да разгледаме и двореца Трианон с малкия Трианон, уединението на Мария Антоанета, съпруга на Луи XVI, нейната градина и селцето на кралицата. Целият билет е 18 евро, ако решите да посетите само Версай и неговите градини ще платите 15 евро. По-интересно ми беше именно в малкия дворец Трианон и градините на кралицата- едно приказно и романтично безвремие отвъд лицемерието и хаоса.
Още от предната вечер решихме да се подготвим за нашето пътуване, защото нямахме представа как може да стигнем дотам с метрото и дали въобще е възможно. До обяд ни предстоеше панорамна обиколка на Париж, след което имахме време на стигнем до Версай. Но от дистанция на времето ви казвам, ако можете отделете си повече време. Половин ден не е достатъчен.
В метрото ни обясниха, че трябва да хванем специалната червена линия RER C, която ще ни отведе до двореца. А цената на билета е 3.75 евро в едната посока. Вариантът е от вашата метростанция да хванете метрото до спирка, която се пресича с RER C. Но това беше единият вариант. Всъщност по-евтино е да вземете влак синя линия L1. От спирката Ла Дефанс в едноименния най-нов квартал на Париж- първата спирка на жълтата линия, можехме веднага да хванем влака. Изчакахме на гише да си купим билети- 2.45 евро на човек в едната посока. Така двама души за по-малко от 10 евро ще стигнете до Версай. Във влака пътуват всякакви хора, от железницата се откри невероятна гледка към града, едно приятно пътуване, видяхме и гробищата на Париж. Така след около 4-5 спирки за около 20 минути пристигнахме на последната спирка, която стига само на 15 минути от Версай. Гарата на този парижки квартал е малка и тръгвайки наляво може да питате за Версай, всеки ще ви опъти.
Единственото неудобство на това свободно пътуване е, че ще трябва да чакате на опашка, която съвсем не е малка, вероятно около час отнема да влзете в двореца, дори и да имате онлайн билети (ние си мислехме, че така ще имаме предимство, защото така беше отбелязано на сайта). Предимство имат само групите, те трябва да се наредят на друг вход.
Но ние имахме късмет и заради пролетния дъжд, който се изсипа успяхме да преминем по-бързо.
В самия дворец ви раздават диктофони с виртуален гид. От информационното бюро може да си вземете карта на двореца с градините. Разходката във Версай е много впечатляваща, но и задушаваща особено ако има много хора. Отделете си поне 2 часа, за да се запознаете с цялата история на двореца-резиденция на френските крале, чието построяване започва през 1661 година, поръчано от Луи XIV (Кралят Слънце).
Паркът е необятен и в типичен за френския стил вкус и пищност. В началото на май още течаха подготвителни работи за туристическия сезон- фонтаните не работеха, изграждаше се или се подновяваше инфраструктура.
След голямото езеро се отправяте към двореца Трианон. Дворецът е изграден между 1763 и 1768 година, поръчан е от Луи XV. Той е бил желание на фаворитката на краля Мадам Дьо Помпадур, която умира 4 години преди завършването на двореца. Готовият дворец започва да се посещава от друга метреса на краля Мадам дю Бари. Кралят обаче умира през 1774 година. На престола се качва неговият внук Луи XVI, който подарява малкия дворец и прилежащите му градини на своята съпруга Мария Антоанета, която го превръща в свой уютен приказен дом извън пищността на Версай.
Малкият дворец или Petit Trianon ще ви се стори семпъл и непретенциозен, но ще ви изпълни с уникално спокойствие. Градините в парка ще ви завладеят и очароват. А като се замисля, че бяхме на крачка да се откажем от разходката из имението заради умората. Но нямаше да се насладим на тихата река, в която плуваше много риба, а лебедите буквлано излизаха навън в градините за да се разходят из туристите и да си поискат храна.
Стара мелница е първата, която ни посреща в селището на кралицата, извадено от средновековна приказка. Къщите са много интересни, а в градините им още се засаждат салати. Наблюдателната кула пък открива много хубава гледка към романтичното място, от което лъха топлина и уют.
Искаше ми се да останем още. Беше станало вече 19.30 часа. Дворците затварят в 18 часа, но в градините на комплекса Версай може да се разходите до 20 часа.
Имението на Мария Антоанета ме впечатли най-много, може би защото и слънцето
освежи изгледа след пролетни дъжд през деня.


















Прекрасен разказ, искаше ми се да бъде по-подробен и с повече снимки. А за градините на Мария Антоанета изисква ли се билет или само за посещение на двореца?