Искате ли да знаете колко боклук изхвърляте? Искате ли да знаете колко струва това? Готови ли сте да плащате затова, че изхвърляте много боклук? Това са въпроси, на които ако отговорите с „Да“, значи сте готови за един нов подход при определяне на такса смет.

Реално разделното събиране в България не работи, у нас не са изградени всички депа за отпадъци заради, което сме заплашени от санкции, през последните години има драстично увеличаване на количествата отпадъци.

Невъзможно е да има разминаване разминаване в количествата събрани отпадъци в различните общини, които варират в момента от 7 до 2285 кг/жител. Разходите на фирмите за такса битови отпадъци на едно лице в отделните общини варират от 8 лв. до 10 000 лв.. Съществуват общини, в които едно предприятие покрива 50-70% от приходите от таксата при персонал 600 души и население над 50 000 души в общината, твърди БСК

Данните показват по недвусмислен начин, че приходите от налога не се ползват по предназначение, категорични са от бизнеса. И укриването на информация за реалното количество на боклука създава условия за злоупотреби.

Не знаем чий е боклукът, значи е ничий. Дотогава няма да има политика на замърсителят плаща.

До момента такса битови отпадъци се определя на база данъчната оценка на имота независимо кой и колко души живеят в него. От 2015 година обаче трябва всяка община да промени начина за изчисляване на такса смет като вместо на данъчна оценка започне да я определя на база реално изхвърляния от гражданите боклук. Така всеки ще плаща толкова колкото е изхвърлил.

Всяка община сама ще определи по какъв начин ще изчислява такса смет от 2015 г.. Условието е това да не става по досегашния подход на база данъчна оценка на имота каквато е масовата практика, коментираха от Министерството на околната среда и водите. Всички сме наясно с факта, че до момента  се получаваше рязко несъответсвие между таксата, която плаща сама жена в голям апартамент и ромско десетчелнно семейство. Целта е това да се промени и да има ясна взаимовръзка между дължимата такса смет и образуваното количество боклук. През юни трябва да е готова нова методика за определяне на такса смет или няколко варианта, които ясно да показват новия подход за опредялене такса битови отпадъци на база количество.

Възможно е дори както се прави в много европейски страни количеството на депонираните отпадъци да се раздели на населението и спрямо разходите за събиране, транспортиране, депониране на боклука да се определи такса смет, смятат експерти.

В някои общини бизнесът вече плаща на база генериран отпадък, но за населението подобен подход не е въведен. С промените в Закона за местните данъци и такси от края на 2013 г. се въвежда изискване от 2015 г. общините да променят определянето на такса битови отпадъци спрямо генерирано количество, а не на данъчна оценка.

Общините обаче яростно коментират, че въвеждането на такса смет на база количество е невъзможно, което поставя под съмнение въпроса дали реформата може да се случи.

С липсата на яснота както от министерство на околната среда, така и на финансовото минситерство какви ще са възможните варианти до момента създава впечатлението, че властта не се е разбързала това да се случи. А общините все пак трябва да имат време да изберат най-подходяшия вариант, да информират населението и да го приложат. А това напрактика е невъзможно да стане до края на 2014 г..

Все още няма единно решение кой е най-подходящия вариант за определяне на такса смет, обясни и Емил Савов, заместник-председател на Националното сдружение на общините. Една от възможностите е таксата да се разделя между съседите в една кооперация, блок или вход. Но тепърва ще се обсъждат и други подходи, по които таксата да се изчислява на база количество. На въпрос как гледа на това предложение, Искра Михайлова коментира: „Защо не, още един повод да скараме съседите както става с плащането на парното!” Но изрази подкрепа, че всъщност това е въпрос на индивидуално решение на всяка община. Местните власти ще имат пълна свобода как да определят налога стига да не е на данъчна оценка както досега, допълни пред журналисти Михайлова.

„Ние ще настояваме всяка община сама да определя новия подход, по който ще начислява такса смет. Не може да има унифицирана методика за всички, ще настояваме да има различни варианти в зависимост от спецификите на всяка община“, коментира кметът на София Йорданка Фандъкова. „Някои от вариантите, които предлага бизнесът е това да става на брой жители или на квадратен метър площ. Но сами разбирате че отчитането на всяко домакинство е невъзможно. Можем ли да кажем колко човека живеят в едно домакинство, в момента – не“, обясни Фандъкова. Но като имаме предвид, че трябва да се спазва европейското правило замърсителят плаща ще трябва да се търсят и други варианти, посочи в допълнение Мария Бояджийска, заместник-кмет с ресор екология. Ще настояваме методиката да остане ангажимент на всяка община поотделно като се спазват изискванията за социална поносимост, подчерта и Бояджийска. Ако се вземат предвид предложенията на бизнеса, таксата за населението ще се увеличи близо 4 пъти, което не кореспондира с европейското изискване за поносима цена на услугата, каза още заместник-кметът.

В по-малките общините това най-вероятно няма да е голям проблем, но едва ли може да стане толкова бързо, коментира Иван Цеков, кмет на Ябланица. Въвеждането на този подход за гражданите е невъзможно, изрази съмнение и кметът на Ботевград. Заради българския манаталитет няма да събираме отпадъците си разделно поне още 25-30 години. Как си представяте той да си изнася боклука със стикер, ами че той ще се възползва от всеки възможен момент да изхвърля без стикер, а така ще се заринем с отпадъци, коментира Георгиев.  В момента започва изграждането на съоръжение за предварително третиране, с което се очаква да намалим боклука на новото депо със 70%  и да удължим живота му от 20 на 40 години. Ние сме една от малкото общини, които не са увеличавали такса смет за последните три години, посочи Георгиев.

Министрите лесно дават решения, но ако са били поне два мандата кмет на община, тогава да дават предложения, коментира кметът на Ботевград. На въпрос как вижда идеята да се разпределят разходите на населението и така да се изчислява такса битови отпадъци, той обяви, че не може тя да се определя на всички по равно. Това пак няма да бъде справедливо, смята той.

Министерствата на екологията и на финансите си прехвърлят топката. А кметовете, от които зависи въвеждането на този нов подход разбират идеята, но дават отпор заради нагласите на населението. Вероятно не са готови да поемат тази отговорност.  Вероятно все още никой не е готов.

Практиките във всички страни членки на ЕС по отношение определяне на такса смет са много различни и затова няма единен подход и модел, който да се копира. В някои страни таксата се изчислява на годишната обща стойност на дейностите по управление на отпадъци в общината, която се разпределя по равно между жителите на общината. В Германия например, за райони с блоково застрояване се използват системи, които разпределят разходите за управление на отпадъци на база квадратура на жилищната площ на домакинството. Но се отчита, че домакинство с повече членове и по-висок жизнен стандарт генерира повече отпадъци и обитават по-голямо жилище.

В други страни разходите на домакинствата плащат постоянна такса, която покрива разходите за разделното събиране и променлива такса, която зависи от количеството на боклука. Количеството се определя според избраната система за регистриране на генерирания отпадък от всяко домакинство – обем на неговите съдове за отпадъци, теглото на неговите отпадъци или брой на „вдиганията” на съдовете при всеки курс за събиране на отпадъци.

Във Виена например се използват контейнери за всеки имот за битовите отпадъци извън тези, които се събират разделно. Поради факта, че всеки имот притежава собствен контейнер за събиране на битовите отпадъци, таксата се базира на обема на предоставените контейнери. Минималната честота на изпразване на контейнерите е веднъж седмично. Най-малкият обем на контейнерите е 120 литра. Във Виена от 2012 г. такса битови отпадъци е 4,24 евро за изпразване, което се равнява на 220,48 евро на година. Контейнерите може да са собственост на всеки блок или вход и разходите да се разпределят между съседите.

Една от най-разпространените системи за променлива такса е въвеждането на т.н скъпа торба. Общината събира само отпадъците в торбите, предварително платени на база на изчислените разходи. Тези торби са обозначени със специални стикери. Домакинствата с необозначени торби се санкционират. Системата „скъпа торба” е подходяща за селища с индивидуални жилищни сгради фамилен тип, където няма да се получи натрупване на големи количества торби със смет.

В Италия постоянната компонента за домакинствата се определя на база на имотните параметри и броя на обитателите. Тя покрива 80% от очакваните разходи за събиране и транспортиране на отпадъците. Променливата компонента се определя от броя на събраните торби за остатъчни отпадъци, като всяка торба струва по 6 евро. Тя покрива 20% от очакваните разходи за събиранеи транспортиране на отпадъците, но 100% от разходите за депониране. Всяко домакинство има магнитна карта, с която е идентифицирано с цифров код. Така автоматично се отбелязват личните торби и етикети – с баркод.

Промяната на подхода ще доведе до изцяло нова система за събиране на отпадъците и изчисляване на таксата за тях, на която никой още не е свикнал и която най-вероятно през първите години ще е по-скъпа. Въпросът е готови ли сме да платим тази цена?