С години не обръщаме внимание на проблеми с опазване на българските реки и горите около тях. Крайречните влажни зони в известна степен са гаранция, че наводненията ще причиняват по-малко щети. Това са местата, в които водата се разлива и при пикова вълна по реката се потушава донякъде, разливайки се в тези естествени места. Така надолу по течението живата вълна не е толкова висока и като цяло скоростта на течението се забавя.

В миналото поне 80% от влажните зони са били откъснати от реката и водата не може да се разлива на тези места, което изкуствено увеличава скоростта на водата и приливната вълна. Това е валидно за почти всички реки, включително до голяма степен това е валидно за река Дунав.

Горите край реките предпазват, така че наводненията  да не са толкова тежки. Една от причините за тежките наводнения са поголовните сечи на гори покрай реките в цялата страна, сигнализират природозащитни организации от години. Но контролът на държавата по отношение на незаконната сеч е почти никакъв. Отделно инфраструктурата на населените места не е изграждана  и не е подготвяна за справяне с наводнения, в свлачищни райони се изграждат жилищни постройки. Това се знае от години, а разрешенията валят на поразия безконтролно.

Затова ставаме свидетели на все по-чести наводнения през последните 20 години. Най-много щети навсякъде през последните години, а и в България, са били в бивши крайречни заливни територии, защитени от реката с дига, където се е създало фалшивото усещане за сигурност. При малки и средни наводнения, дигата може да предпази, но ако наводнението е голямо или когато тези съоръжения не могат да се поддържат по икономически причини, тези територии се наводняват.

Имаше нерегламентирано или регламентирано, но недалновидно строителство в речните тераси, което създава големи рискове за тези места, коментират експерти. Добивът на инертни материали разкопава реките и унищожава речните корита, което, от една страна намалява нивото на реките, но често е съпроводено с уж „наложителни“ сечи.

Всъщност всички крайречни гори са застрашени от изсичане, като по някои реки това вече е завършен процес. По река Струма заливните крайречни гори са напълно унищожени, имаше една малка горичка край Рупите, където няколко десетки дървета приличат на гора, но вече не е такава, а дърветата съхнат, въпреки че са на брега на реката.

По река Искър, с много малки изключения, горите също са почти изсечени, по река Вит вече изцяло са унищожени. За много територии унищожаването на горите става с години, а вече отдавна няма крайречна растителност. Крайречната растителност е част от реката и за българските условия е гора.  Тя пази бреговете от ерозия.Без крайречна растителност реката вече става просто изкуствен канал.

Освен това крайречната растителност предпазва попадането на замърсители – нитрати от земеделските земи. Най-големите замърсители на реките не са населените места с техните отпадни води, а са земеделските земи с използваните торове.

Причинихме много поразии на реките, а контролът на институциите е недостатъчен. Той се разделя между Министерството на околна среда и водите и на Министерството на земеделието, коментират експертите.