След потопа във Варна загинаха 11 души, две от които деца. За съжаление приливната вълна можеше да бъде спряна и го твърдят редица експерти. Първо отдавна се знае, че Варна е свлачищен район. Второ няма как хората, няма как местната власт най-малкото и държавните институции, които се занимават с горския и водния сектор да не знаят, че на свлачищни терени не се строи, те са потенциално опасни, че в отводнителни дерета не се строи, че те служат за поемане на приливните вълни при силни дъждове.

Защо деретата с години не се чистят. Защо гората над квартал „Аспарухово” е била безнаказано изсечена. Това се случва в райони, в градове, в села на цяла България и всички отговорни от гражданите до властта мълчат, защото на местно ниво проблемите са много дълбоки и за съжаление трябва работеща държава.

Болните места са много и нерешените въпроси създават безпрецедентни трагедии.

Първо страшно много разрешителни за строеж в свлачищни терени. Сега експерти на „Геозащита“ и БАН ще обследват новите свлачища във варненския квартал „Аспарухово“, за да се предотврати вторична трагедия, каза кметът на Варна Иван Портних. Започнала е евакуация на семействата, които обитават сгради с конструктивни проблеми или в райони със свлачища. Пари за справянето с тях обаче няма, трябва да бъде изготвен проект и да се кандидатства за средства от държавата.

От години държавата готви регистър на най-опасните свлачищни райони, който още не е готов.Най-опасните остават необезопасени. Оказва се за пореден път, че финансиране няма. Освен това двете програми ОП „Регионално развитие” и ОП „Околна среда” си прехвърлят топката коя да предвиди пари за свлачища, изглежда всяко министерство си е направило сметките без свлачищата.

Ще се търсят пари и за доизграждане на отводнителното дере в квартала, съобщи областният управител Варна Иван Великов.

За съжаление обаче някои гората е безвъзратно изгубена. Според някои експерти образно тя играе ролята на гъба, която попива водата. Но вече е унищожена.

Горите край реките предпазват, така че наводненията  да не са толкова тежки. Една от причините за тежките наводнения са поголовните сечи на гори покрай реките в цялата страна, сигнализират природозащитни организации от години. Но контролът на държавата по отношение на незаконната сеч е почти никакъв. Отделно инфраструктурата на населените места не е изграждана  и не е подготвяна за справяне с наводнения, в свлачищни райони се изграждат жилищни постройки. Това се знае от години, а разрешенията валят на поразия безконтролно.

Затова ставаме свидетели на все по-чести наводнения през последните 20 години. Най-много щети навсякъде през последните години, а и в България, са били в бивши крайречни заливни територии, защитени от реката с дига, където се е създало фалшивото усещане за сигурност. При малки и средни наводнения, дигата може да предпази, но ако наводнението е голямо или когато тези съоръжения не могат да се поддържат по икономически причини, тези територии се наводняват.

Имаше нерегламентирано или регламентирано, но недалновидно строителство в речните тераси, което създава големи рискове за тези места, коментират експерти. Добивът на инертни материали разкопава реките и унищожава речните корита, което, от една страна намалява нивото на реките, но често е съпроводено с уж „наложителни“ сечи.

Всъщност всички крайречни гори са застрашени от изсичане, като по някои реки това вече е завършен процес. По река Струма заливните крайречни гори са напълно унищожени, имаше една малка горичка край Рупите, където няколко десетки дървета приличат на гора, но вече не е такава, а дърветата съхнат, въпреки че са на брега на реката.

По река Искър, с много малки изключения, горите също са почти изсечени, по река Вит вече изцяло са унищожени. За много територии унищожаването на горите става с години, а вече отдавна няма крайречна растителност. Крайречната растителност е част от реката и за българските условия е гора.  Тя пази бреговете от ерозия.Без крайречна растителност реката вече става просто изкуствен канал.

Освен това крайречната растителност предпазва попадането на замърсители – нитрати от земеделските земи. Най-големите замърсители на реките не са населените места с техните отпадни води, а са земеделските земи с използваните торове.

Причинихме много поразии на реките, а контролът на институциите е недостатъчен. Той се разделя между Министерството на околна среда и водите и на Министерството на земеделието, коментират експертите.