Европейският съюз може да финансира националнизацията на ценни земи по Черноморието, съобщиха от Българска фондация „Биоразнообразие” и партия „Зелените”.

Такава възможност има по програма LIFE+ и по другите програми на ЕС. В почти всички защитени територии по морето има частна собственост, върху тези територии собствениците не могат да правят нищо напрактика. Това са земи в района на Странджа, Корал, Балчик и Шабла, Иракли, Камчийски пясъци и др..Но с тези земи през годините се сключваха всякакви законни и незаконни разпоредителни сделки. Затова трябва да се пристъпи към изготвяне на национална програма за поетапно изкупуване на ценните територии от частни собственици и общини по крайбрежието, които да станат държавна собственост .

Това ще осигури по-доброто управление на тези територии, опазването на защитените и красиви кътчета както и развитието на екологичен туризъм. Кои територии ще бъдат изкупени трябва да е резултат от аргументирана оценка и цялостен анализ, около който управляващите да се обединят, смятат еколозите. Това е особено важно и за собствениците на имоти, държавата трябва да има ясна позиция по този въпрос, коментира и Димитър Канариев, председател на Национална асоциация „Българско Черноморие”.  И към момента законодателството е достатъчно рестриктивно, смятат кметове и бизнес.

В този формат на защитена територия – Национален парк – влизат само земи изключително държавна собственост. Затова въпросът за необходимостта от одържавяване на ценни територии е особено важен.

Необходимо е възстановяването на незаконно продадени държавни територии- дюни или археологически резервати, които в един момент се оказаха частни. Държавата трябва да си върне всички тези земи- да развали договорите и да компенсира собствениците, смята и Тома Белев от „Зелени Балкани” и от Асоциацията на парковете в България.

Според Националната асоциация „Българско Черноморие“ пък с идеята за създаване на нов Национален парк и за национализация правителството подарява цялото Черноморие на зелените организации. В границите на националния парк са включени над 160 млн. кв.м. общинска и частна земя, която съгласно Закона за защитените територии трябва да бъде заплатена от държавния бюджет. Според изчисленията на организацията създаването на парка ще глътне 3 млрд. лева от бюджета за отчуждаване на частни и общински имоти и ще фалира държавата.  Държавата обаче продължава да мълчи по темата. Дотогава бизнес, екологични организации и населението трудно ще намерят допирни точки. Без истински обсъждания и компромиси проблемите  няма да бъдат решени, а различията избегнати.

Темата е особено актуална след като само преди няколко седмици след година мълчание МОСВ излезе с предложение за създаването на Национален парк „Българско Черноморие”.  Това предложение е по искане на Народното събрание и бяхме длъжни да го подготвим, стана ясно от мнението на директора на дирекция „Защита на природата” към МОСВ Михаил Михайлов по време на едно от обсъжданията. Все още очакваме отговори от екоминистерството предвижда ли национализация на част от териториите и какви предложения има за удовлетворяване на всички интереси- на собственици и на еколози, общини.

Грешките

В началото на месеца беше представено предложение за създаването на Национален парк „Българско Черноморие”  с площ от 52 461.04 ха.

За много от териториите има достатъчно предварителна информация, за тази една година можеше да се извърви един път на обсъждане и консултации, за да се избегнат проблемите и максимално да се отразят различните виждания. Когато сервираш нещо такова особено в предизборна обстановка това се използва за други цели, а се избягва и не се стига до същността на идеята за създаване на парк „Българско Черноморие”, коментира Цветков.

В известна степен и предложението на Народното събрание не беше издържано,  ние от партия „Зелените” настоявахме да се разгледат различни възможности, не непременно създаване на Национален парк „Българско Черноморие”.

Приложените карти за граници на Национален парк „Българско Черноморие“ се различават, коментираха еколозите.

В обхвата на защитената територия са включени имоти, които са част от населени места, които не могат да бъдат обявени за защитена територия.

В предложението са направени пропуски за някои от най-важните екосистеми, биотопи и ландшафти на Черноморието: големи територии около Иракли, Емона и Кара дере, бреговете на Дуранкулашко езеро, дюните на Шабленската тузла, степите на Калиакра около с.Българево, дялове от Камчийски пясъци, дялове от Поморийско езеро, Паша дере, езерата Вая и Мандра, част от Ропотамо, дюните на Корал и т.н. предвидено е да се защитава част от езеро- например част от езерото Мандра и част от влажна зона каквато е Ропотамо.

В предложението не е включена никаква площ от акваторията на Черно море.

Предложената заповед  за обявяване цитира отменени преди десетилетия закони и административни органи, които не съществуват от над 15 години.

В парка са включени и някои територии с по-малка природозащитна стойност или с вече увреден ландшафт  като местността Колокита край Созопол. Това натоварва излишно предложението като обща площ и създаващи потенциални мотиви за отхвърлянето му

Всички- собственици на земи и еколози поискаха разширяване на консултативния процес по обявяването на четвъртия национален парк на България с провеждане на повече обществени обсъждания в София, Пловдив и Русе като научни центрове с висок потенциал за принос към процеса, мотивировката и обхвата на парка. Дори се заканиха, че ще подготвят алтернативно предложение за премахване на основните пропуски.

Едва след като проектът беше готов, екоминистерството насрочи три обществени обсъждания. В Бургас общественото обсъждане се провали след скандал на собственици на имоти от асоциация „Българско Черноморие”. Във Варна пък изключително тясната зала не побра всички, които искаха да участват в обсъжданията и така обсъжданията отново бяха провалени. Третото в Добрич по обясними причини заради наводненията също се отложи. Липсата на широк обществен дебат не само в тези общини, а и в цялата страна при изготвянето на самото предложение създаде впечатлението, че Министерството на околната среда и водите се опита да отбие номера и така да организира процеса, че този парк да не се случи, коментираха еколозите.

Както затихна, така изведнъж отново се насрочиха нови дати за обществени обсъждания като форматът е разширен единствено с обсъждане в Созопол. Тази седмица ще се направи втори опит за обсъждане на предложението за обхвата и границите на Национален парк „Българско Черноморие“. Обсъжданията се провеждат в Созопол, Бургас, Балчик и Варна.

Обществени обсъждания се правят при готов проект, а ние сме в началото на старта и правим обществени дебати, но това е грешка, която направи още в самото начало Министерството на околната среда и водите, подчерта Канариев.

Още в Созопол на 14 юли стана ясно, че местните власти са много скептични за създаването на национален парк. Кметовете поискаха провеждане на широки обществени обсъждания във всяко населено място в подходящо за всички време, а не през летния период. Предложението повдига въпроси свързани с управлението на такава голяма територия, с национализацията и кои територии, в проекта влиза почти цялата плажна ивица, която сега се стопанисва от регионалното министерство, какво ще се случи ако премине към МОСВ.  Екоминистерството ще изготви доклад за обсъжданията. Затова едва ли идеята ще влезе за обсъждане в настоящия парламент, най-вероятно ще остане горещ картоф и след предстоящите избори.

Историята

Нека само си припомним какво се случи една година обаче година по-рано. Коалиция за България подкрепи идеята на еколозите за създаване на нова голяма защитена зона, която да опазва цялото Черноморие. След изборите се популяризира  идеята за Национален парк „Българско Черноморие“, който ще спасява съществуващите все още „диви“ места по Черноморието. Тогава Народното събрание даде срок на Министерството на околната среда и водите да подготви предложението за създаването на парка.
Сергей Станишев и група народни представители поискаха и налагане мораториум от Народното събрание върху всички сделки за разпореждане, промяна на предназначението и строителни дейности в имоти на територията на крайбрежни плажни ивици Иракли, Карадере, Камчийски пясъци-Шкорпиловци, Дуранкулашко езеро-„Света Ана“, Крапец, Шабленски езера, „Корал“ Аркутино, „Дюни“ и Маслено нос /брегът и плажовете между „Перла“ и резерват „Ропотамо“/.

Мораториумът трябваше да бъде наложен до приключване на процедурата за обявяване на територията за защитена. Естествено обяви се, защитените територии ще бъдат обособени след широк обществен дебат.

Година по-късно не сме сигурни дали мораториумът се спазва, а предложението беше публикувано без предварителни обсъждания.

Ползите 

Националният и природни паркове биха надградили зоните по крайбрежието от екомрежата Натура 2000 с възможността да се организират координирани действия не само да се спазват режимите на тези територии, но и да се реализират проекти за устойчиво ползване и развитие на регионите около и в зоните от Натура 2000. Също така биха помогнали най-вече за решаване на проблеми свързани със собствеността, с развитието на екотуризма и интегрираното устойчиво развитите на региона.

Природните паркове „Златни пясъци“ и „Странджа“, които работят в момента не покриват цялата Черноморска ивица,  единият -„Златни пясъци“ дори е осакатен, в него е отделена и практически няма крайбрежна зона, няма плажна ивица, не е включена акватория, в „Странджа“ ситуацията е подобна, и тук липсва акватория. Освен това контролът е много слаб, защото няма достатъчно  хора, в „Златни пясъци“ работят около 5 човека, в „Странджа“ са само около 20 души.

Затова без съмнение трябва да има допълнителна защита за териториите по Черноморието, смятат експертите. Въпросът е под каква форма ще бъде и как ще гарантира реалното опазване на най-ценните земи от застрояване.

С или без национален парк е задължително час по-скоро обаче да се обявят и разпишат заповедите за обявяване на зоните от Натура 2000 специално по директивата за местообитанията. Това са 19 защитени зони, които да гарантират опазването на няколко много ценни зони по Черноморието, сред тях са Странджа, Ропотамо, Бургаско, Атанасовско езеро, Поморийско езеро, Иракли, Емине, Шкорпиловци, Камчия, Варненско езеро, Златни пясъци, Ятата, Балчик и др.. В тези заповеди ясно трябва да се ограничи по-нататъшно застрояване на крайбрежната част от тези защитени зони. Срокът да бъдат обявени е края на годината, а това не се случва вече повече от пет години.

Вариантите

Предложението за Национален парк „Българско Черноморие” включва прекалено голяма територия, за да се управлява ефективно е мнението на еколога Тома Белев от Зелени Балкани и бивш директор на Природен парк „Витоша”. Нали все пак контролните органи трябва да стигат по някакъв начин до териториите, които управляват, подчерта той. Най-доброто е да се оформят два големи комплекса с още незастроени ядра, които да бъдат ефективно управлявани, смята Белев.

Освен това режимите в природните паркове може да са по-строги отколкото в националните и даде за пример Природен парк „Витоша”, който има повече забрани отколкото в Национален парк „Пирин”. В парк „Витоша” дори стопанското бране на билки е забранено, а макар незаконно то се извършва в Национален парк „Централен Балкан”. Така че режимите и Планът за управление на определна територия са много по-важни от нейното обявяване само по себе си.

Една от възможностите е да се създаде не един, а няколко природни парка за Северно и Южно Черноморие, коментира и Петко Цветков от Българска фондация „Биоразнообразие”. Тази форма на природни паркове дава по-гъвкава схема и включва земи не само изключително държавна собственост, но общински и частни земи, които не задължават държавата априори сама да изкупи и национализира определени територии. В един национален парк собствеността е само изключително държавна собственост, което от своя страна задължава държавата да предприеме мерки за обезщетение.

В същото време с категорията национален парк обаче биха могли да бъдат решени проблеми като заменките по Черноморието, с процедурата тези земи, които вече са станали частна собственост чрез заменки ще могат обратно да бъдат върнати на обществото.  В такива случаи идеята за национален парк  би била добра идея. Неяснотата какво ще се случи с частните земи даде основания на различни кръгове и интереси да провалят заседанията на обществените обсъждания. Със сигурност има интереси, които не искат опазване на крайбрежието и доброто управление на тези територии и да се сложи веднъж завинаги ред, в това което се случва, поясни Цветков. Но е време да се вземе трайно решение за опазване на Черноморското крайбрежие, което по една или друга причина се оказва в голяма степен и частна собственост след връщането на земите.

Собствениците на земи също поискаха по-широк обществен дебат. От асоциация „Българско Черноморие” дори обявиха решението на парламента за създаване на нов парк за антиконституционно и обмислят обжалването му пред Конституционния съд.

Предложението за създаване на Национален парк „Българско Черноморие” едва ли ще влезе в дневния ред на настоящия парламент макар уверенията на новия министър на околната среда Станислав Анастасов. Това напрактика не може да се случи, тъй като всички обществени обсъждания бяха провалени и такива тепърва трябва отново да се състоят.  Друг е въпроса, че дебатът трябва да е много по-широк и много по-прозрачен. Темата ще остане горещ картоф в екологията и в мандата на следващото правителство.

Нагласите

Създаването на нови защитени територии се подкрепя от над 75% от българите, а опазването на българското Черноморие от бъдещо застрояване – от над 80% на българските граждани, показва последното проучване на „Алфа рисърч”.

България е сред държавите с най-малък дял от територията на страната, включена в защитени територии –  малко над 5 %. Само за сравнение ще посочим, че 15% от територията на Европа и 17 % от територията на Европейския съюз са поставени под защита. Всички от двайсетте  най-развитите икономики в света са защитили поне 1/10 от своите територии, като лидер е Германия, съхранила над половината от площта си в защитени територии.