През периода 2015-2020 година България ще разполага с около 5 млрд. евро субсидии за земеделие. В края на миналата седмица земеделското министерство публикува своята концепция за развитието на отрасъла следващите няколко години. Правителството вчера я одобри, очаква се по план да бъде изпратена на 1 август в Брюксел.

Стимулите за навлизане на свежи сили в земеделието

Не е тайна, че заради субсидиите много хора решиха да стават земеделци, много хора използваха европейските средства за собствени облаги, създаваха се стопанства само за източване на средства. Целта е това да се промени, но от друга страна да привлече все повече млади хора.

– парите от големите стопани ще се разпределят на дребните 

Новото в концепцията е идеята за стимулиране на дребните производители чрез схемата за преразпределително плащане. Всъщност спестените средства от прилагането на таван на субсидиите до 300 000 евро ще се насочат към малките и средни по размер земеделски стопанства. Идеята е да се избегне досегашната ситуация, при която малко на брой големи стопанства получаваха по-голямата част от директните плащания. Завишеното подпомагане по схемата се насочва към първите 300 дка на стопанствата като се планира ставката да бъде около 15 лв./дка. Бюджетът по схемата за 2015 г. ще бъде 55 889 146 евро.

Подпомагането на дребните земеделски стопанства няма да бъде ефективно, тъй като ще стимулира разпокъсването на земята, смятат от Асоциацията на агроекологичните земеделски производители. По прогнози на МЗХ кандидатите за подпомагане на дребни стопанства ще бъдат повече от 116 045. Освен това прилагането на схемата ще създаде и негативни практики като изнудване на фермерите от собствениците на земи за увеличаване на рентите до нива съпоставими с получаваните субсидии по схемата, без да е наличен реален икономически мотив за това, смятат от организацията.

Но това от друга страна ще стимулира много млади хора от други икономически сфери да се насочат към земеделието, смятат дребните стопани. Навсякъде може да има спекулации, при всякакви решения и реформи, най-важен ще е контролът.  Едно от важните условия ще е да се регистрират като земеделски производители и да имат завършено образование в областта или преминат курс. Друга важна мярка, която подкрепя собствениците на земя да решат вместо да си отдават земите под наем да почнат най-после сами да ги обработват.

– активен фермер в действие

Въвежда се дефиницията активен фермер, според която директни плащания няма да получават физически и юридически лица, чиито земеделски площи
са основно (над 50%) площи, естествено поддържани в състояние, подходящо за паша или обработка и върху тях не се извършват минимални земеделски дейности. До 31 януари 2015 г. ще се определи кои са минималните земеделски дейности. Ще се приложи и негативен списък на физически или юридически лица, които не могат да
получават директни плащания – лица, които експлоатират летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих. За България ще се приложи и допълнителен критерий, според който селскостопанските дейности не трябва да са незначителна част от икономическата дейност на кандидатите за директни плащания, като ще се приложи
максимално допустимото според европейското законодателство изискване за минимален праг на приходите от селскостопанска дейност.

-Директна подкрепа за животновъдство, плодове и зеленчуци

Предвижда се и обвързана с производството директна подкрепа. Беше договорена възможност за 2014 г. за специфично обвързано с производството подпомагане да може да се отделят до 6.5% от пакета за директни плащания. До 2014 г. се отделяха само 3.5% от пакета за директни плащания. През 2014 г. тя ще  е насочена към животновъдството, зеленчукопроизводство и трайните насаждения. За периода 2015-2020 г. се предвижда прилагане на 13% обвързано с производството подпомагане за уязвими сектори, които претърпяват трудности като животновъдството, зеленчукопроизводство и трайните насаждения. Средства в размер на 205 млн. лв. ще бъдат разпределени в подкрепа на недофинансираните сектори като зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство, пише още в решението на правителството.

Друг вид подкрепа за по-малките производители е, че се въвежда минимален праг от 0.5 ха за стопанство, така директни плащания ще получават и най-малките стопанства, включително тези с площи между 0.5 ха и 1 ха.

– Схемата за дребни земеделски стопани

Прилагането на Схемата за дребни земеделски стопани, която беше предложена от лидера на ДПС Лютви Местан предизвика много дебати затова че осигурява електорална подкрепа и че се дават пари „на калпак“. Предвижда се субсидия до 1 250 евро  с размер на стопанството от 5 дка, която да подпомогне конкурентоспособността на малките стопанства и да осигури допълняемост на доходите и за най-дребните земеделски стопани, пише в обаче в концепцията на агроведомството.

– Надбавка от 25% за младите фермери

С цел стимулиране навлизането в сектора на млади хора, от 2015 г. ще бъде въведена отделна схема за млади земеделски стопани, които започват дейност в земеделието. По този начин фермерите на възраст до 40 г., получаващи директни плащания на площ ще имат надбавка от 25% от размера на плащането по Схемата за единно плащане на площ.

Една от основните промени, която обаче според бизнеса лесно може да се преодолее с изкуствено раздробяване на стопанствата е въвеждане на прогресивно намаление и таван на субсидията по СЕПП, която може да получи един земеделски стопанин. В следващия програмен период директните плащания ще бъдат отпускани само на активни фермери, които трябва да бъдат регистрирани като земеделски производители.

– Таван на субсидиите от 300 000 евро

Според предложението най-големите фермери с над 300 хил. евро няма да получават нищо за горницата. За получаващите между 150 и 300 хил. евро остава намалението от 5% върху получаваната сума.

Има и малка награда – дава се възможност на фирмите да минимизират загубата на субсидии. Това ще стане чрез разрешената от Брюксел опция от орязаната част на директното плащане да се изваждат разходите за заплати, както и данъци и такси, свързани с работниците във фирмата. Тази възможност може да доведе до изсветляване на сектора.

От Асоциацията на земеделските производители в България настояват за прилагането на по-балансирания подход при прилагането тавана на субсидиите, при който да намаляване на с 10% за субсидиите над 300 000 евро, а не със 100%. „Страната ни не бива да спъва възможността на големите зърнопроизводители да продължат да се развиват. От една страна те са в конкуренция с колегите си от ЕС, а от друга от тях се очаква да диверсифицират производствата си, като инвестират в животновъдство и преработка – като маслобойни, мелници, фуражни заводи и др., и така да генерират принадена стойност. Пълното лишаване от субсидии след тавана от 300 хил. евро, е възможно да демотивира едрия агробизнес и да има отказ от обработка на площи, коментира изпълнителният директор на асоциацията Ивайло Тодоров.

Преди ден фермерски сдружения съобщиха, че след като по време на кампанията за кандидатстване за субсидии е станало ясно, че ще има добавка за първите 300 декара в стопанството, изведнъж са се регистрирали 16 хил. нови кандидати, които отговарят на тези условия.

Липсата на контрол може да провали и най-добрите закони

Дали интересът към земеделието ще бъде само заради субсидиите и стимулите за нови и малки стопанства или най-после собствениците на земи ще получат възможност да обработват земите си, а техните деца да изберат земеделието пред други икономически дейности само времето ще покаже. Земеделието има нужда от промяна, защото последните години говорим не само за разпокъсаността на земята, но и за това че само десетки феодали я обработват и получават европейските субсидии. Навлизането на нови млади играчи не означава само и единствено разпокъсване, значи да върнем реалните собственици в земеделието. Най-важното е да има контрол.