Климатът ще промени изцяло селското стопанство в България, показва доклад на екоминистерството, който обхваща всички сектори на икономиката.

Сигурността на добивите става все по-несигурна поради зачестяване на екстремните климатични събития и разпространението на болести и вредители. И докато някои от по-развитите икономики, където се прилага интензивно земеделие ще се справят по-лесно, защото бързо ще променят управлението и технологиите, в страни като България този процес ще бъде по-труден.  Според учените нашата страна не е подготвена да се справи с промените.

Колебанията на добивите

Повишаването на CO2 в почвата ще увеличи добивите от основните земеделски култури. Това обаче може да не се случи, защото ще нарасне рискът от засушаване. По-топлите зими ще намалят добивите от костилковите овощни видове, които се нуждаят от определени „единици студ”. Намаляването на студените дни може да попречи на „закаляването” при зимните житни растения. От друга страна, повишението на температурите ще позволи да се отглеждат ранните земеделски култури на открито или в оранжерии, а разходите за енергия в тях ще намалеят.

Културите ще узряват по-бързо,

променят се сроковете за жътва и сеитба

Очаква се затоплянето на климата да предизвика през пролетта по-ранна вегетация, която ще продължи по-дълго през есента. Tова означава по-високи добиви, тъй като по-добре може да се използва светлината, топлината и водата.

При скок на температурата с над 5˚С този период ще нарастне с 10-20 дни през до 2020 г., а в края на века – с над 40 дни. Това ще увеличи възможностите за използване на селскостопанските полета за отглеждане на по-топлолюбиви видове или на втори култури. Ще се създадат подходящи условия за отглеждане на нови видове на север и в по-високите полупланински места.

Моделите показват, че вегетативният и репродуктивният период при царевицата ще намалее между 5 и 20 дни през 2020 г. в сравнение с 1961-1999 г. А през 2050 г. ще е по-късно между 11 и 30 дни. Така в края на 21-ти век тази важна култура ще е готова за прибиране през август. Между 3 и 14 дни ще се скъси вегетацията при пшеницата. По това време обаче топлината е от особено значение за развитие на селскостопанските култури. Според различните модели до края на века средната температура у нас ще се повиши между 2 и 4 градуса. В много европейски страни, включително и в България броят на мразовитите дни ще намалее с 5-10 дни до 2030 г. и от 10 до 15 дни – през 2050 г. Тези резултати показват, че в някои райони на Европа особено по Средиземноморието отглеждането на определени култури може да премине от летния към зимния сезон. А това ще компенсира част от очакваната суша през лятото.

Различният климат ще предивзика по-ранен цъфтеж на дърветата и ще удължи периода за развитието на лозите. Но пък ще се съкрати времето за наливане на зърното на житните, което ще се отрази негативно на добивите. През лятото изменението на климата ще бъде най-забележимо, защото ще има от 22 до 37 горещи дни повече. Така зърнените култури няма да могат да формират оптимални добиви. Ще се наложи промяна на сроковете за сеитба и жътва, категорични са анализаторите.

Отглеждането на царевицата е под въпрос

Въпреки очакваните по-високи температури и по-малко валежи добивите на пшеница ще се увеличат с 12-25%. При слънчогледа се очаква до 2020 г. реколтата в Западна и Централна България да е с 15% над нормата, докато в Източната част на страната ще има понижение с 10%. Отглеждането на слънчогледа в голяма степен зависи от валежите.

Намаление на добивите ще има при царевицата. Към края на века отглеждането на тази култура без напояване ще бъде неефективно.

Водата за напояване в риск

Ефективното напояване до голяма степен може да смекчи измененията в климата. Заради жегите и по-високите нива на CO2, потреблението на домакинствата и индустрията ще се увеличи. Това ще засили конкуренцията между секторите при използването на водата.

Освен това валежите от март до юни в следващите периоди на века ще намалеят. Това ще понижи влагата в почвата и ще затрудни началото на растежа на някои култури. А намаляването на валежите ще предизвика рязко спадане на водните запаси, ще се задържат по-високи водни обеми в язовирите, ще има по-малко прясна вода за напояване. Затова трябва да се въведат нови технологии с намалена консумация на вода и да се възстанови хидромелиоративният фонд, категорични са учените.

Повече плевели – повече пестициди

Появата на повече вредители ще доведе до използване на повече пестициди. Те обача трябва да се използват внимателно, за да няма странични ефекти върху човешкото здраве и околната среда.

Промените в температурите, валежите, влажността ще замърсят фъстъците, пшеницата, царевицата, ориза и кафето с микротоксиногенни гъбички. Трябва да се подобрят технологиите за растителна защита и да се даде предимство на биологични методи, съветват учените.

Климатът ще се отрази и на животновъдството, най-вече върху наличието на фуражи и възможностите за паша. Промяната на валежите ще повлияе на изхранването на добитъка. В някои райони може да се допусне има прекомерна паша, което пък ще създаде риск от ерозия. Повишението на температурите може да стресира животните и дори да причини смърт от прегряване. Топлинният стрес ще повлияе на продуктивността на кравите.

Ерозията подяжда застрашително нивите

В резултат на климатичните промени ще увеличат ерозиралите площи. Почвата ще страда от уплътняване, засоляване, вкисляване. Ще се загубва биоразнообразие и ще се намалява съдържанието на почвеното органично вещество. Около 65% от обработваемите земи или 3 730 000 хектара у нас са засегнати от водна ерозия. Около 24% от обработваемите площи или 1 350 000 хектара страдат от ветрова ерозия. Водната ерозия застрашава София, Ловеч, Сливен, Бургас, Кърджали, Габрово и Велико Търново. Ветрова ерозия ще се отрази най-силно в Добрич, Бургас, Варна, Ямбол и София.

Една от основните причини за вкисляване на почвитев България е дългогодишното минерално торене с азотни торове, особено когато то е самостоятелно, без съпътстващо фосфорно и калиево торене.

Около 35 500 хa вече са засегнати от процесите на засоляване. Това засяга главно областите Бургас, Варна, Велико Търново, Плевен, Пловдив, Сливен, Стара Загора и Ямбол.

Статията е публикувана с разрешението на автора Рая Лечева