Изследване на американското министерство на земеделието твърди, че 70% от зехтина по света се фалшифицира. Делът на ментетата на „течното злато” у нас е възможно и да е по-голям.

Според експерти в България най-много измами стават със зехтин от категорията „екстра върджин“, който по правило трябва да се прави само от най-добрите маслини. Заради високата цена обаче много производители прибягват към по-некачествените растителни мазнини.

Най-много фалшификации у нас се правят при смесване със слънчогледово олио, смята Атанас Дробенов, главен експерт в дирекция „Контрол на храните” в агенцията по храните.

У нас Агенцията по храните прави проверките на зехтина преди всичко по сигнали на потребители. Досега не е имало масова специализирана инспекция на пазара по линия на официалния контрол.

Според Дробенова по-голям контрол на пазара, включително и при зехтините, ще има след 13 декември 2014 г.. Тогава влиза в сила европейският регламент за етикетирането.

Ще се спре практиката, която е широко разпространена у нас сега, да се лепи стикер с информация на български, която да закрива оригиналния етикет. По този начин често нискокачествен зехтин е представян за екстра върджин.

Големината на буквите пък трябва да е поне 1,2 мм, докато в момента масово е най-много 0,5 мм. Предстои да се направи и българска наредба с изискванията към етикетите, пише „24 часа“.

В Европа производството и търговията със зехтин са едни от най-регулираните. За „течното злато” има 7 специализирани регламента, или най-много от всички храни. Точно обратното е със законодателството в България – в нито един нормативен акт не пише нещо специално за зехтина. Вероятно и затова полето за фалшификации у нас е безкрайно.