Някой да се е замислял дали българската шопска салата или сиренето по шопски са от българско саламурено сирене. Стандартът го има, не може да напишеш шопска салата, сирене по шопски, а да ги приготвяш от сирене с растителни мазнини, не може да напишеш кашкавал пане, а той да бъде гауда. Какво се случва реално? В близо 90% от хотелите и ресторантите предлагат имитиращи продукти, които не отговарят на написаното в менюто. В хорека направлението вкусовите качества на българина са най-подменени. В ритейла пък сивият сектор е много голям, тъй като по села и малки населени места контрол трудно се прави. В търговските вериги се търси максимално изтъняване на цени. Затова всички от производители до преработватели са притиснати до стената, но правят всичко възможно да заобиколят правилата. това повече не може да продължава така, защото най-потърпевш е отново потребителят, а не трябва да забравя, че преди всичко сме потребители. Контролът е въпрос на желание, на правила, субективизмът трябва да се намали максимално, твърдят млекопреработватели.

Само преди няколко дни министърът на земедлеието и храните Десислава Танева съобщи, че се обсъжда промяна в наредбата за етикирането и представянето на храните, с която се цели  75 % от вложените суровини и материали да са българско производство, като ще трябва да имат съответното обозначение за това.

Стандарт с трибагреника

В момента в Министерството на земеделието и храните с браншовите организации, с Български институт за стандартизация се работи върху стандарт. Тече процес по идентифициране и маркиране на произведените с българско мляко продукти. Това ще гарантира, че са направени по всички изисквания на качественото производство с българско сурово мляко. От миналата година започна кампания на Българската национална телевизия „Предпочете българското”. Тя има успех, но в нея не участват държавни институции. Българската агенция по безопасност на храните трябва да поеме ангажимент хората, които участват в тази кампания в действителност да спазват правилата, които са декларирали. Целта е да въведем стандарт за продуктите, произведени с български суровини и да бъдат обозначени с българския трибагреник. Затова е необходимо одобрението на ЕС. Това се води протекционизъм, затова трябва да обясним, че говорим за традиционни продукти, произведени от суровини от конкретни географски ширини и притежаващи специфичен здравословен ефект. Не виждам стандартът да се случи близките шест месеца, коментира Симеон Присадашки, зам.-председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. Все пак не говорим за стратегия за три-часа или за три дни, идеята е да постигнем резултат- защита на качествения български продукт.

На ръба на оцеляването

Мерките за млекопроизводителите са закъснели. Диалогът закъсня.
Голямата вина на държавата е, че късно ни чу. Започна подмагането по “de minimis“. Но най-големият въпрос е от следващата година да се намали ДДС ставката на хранителни продукти и в частност на млечните с 10%. Подобна мярка би стопила сериозно сивия сектор.

Една-две крави не правят ферма, това е домашно стопанство. Те не могат да отговорят на изискванията, затова и тези хора нямат култура за промишлено отглеждане на млечно животновъдство. А изискванията на ЕС са много високи за този тип производство. За нас това беше максимално отлагане на проблемите в животновъдството. Това го правиха 4-5 правителства, затова висят сега с пълна сила.

Ще оцелеят само фермите, които имат вкарани съвременни технологични производства за отглеждане на животни в това влиза притежаването на земя. Няма как да имаш толкова много животни без да няма място за паша на тези стада.

Настояваме постепенно всяка година да започнат да се доближават субсидиите на българските ферми към субсидиите на европейските. В момента ние получаваме не повече от 40% от субсидията, която получава европейския фермер. При това положение как да бъдем конкурентни като цена и качество на млякото. При нас субсидията на животно е 250-300 евро докато европейските ни колеги получават около 800 евро. Искамесъщо субсидия на литър мляко, предадена по официален  път с фактури, на които са платени данъци, осигуровки, всичко.

Мляко с документи

Най-правилният път е субсидията да бъде на предадено литър мляко вместо на глава животно.

Имаме уверение, че другата година това ще може да се направи, твърди Присадашки.

Как ще се осъщестява контролът? Като представиш фактура, данъчни документи. За да представиш фактура трябва да платиш ДДС, като си обявиш литрите мляко вече имаш приходи. Но трябва да отчетеш разходи, затова купуваш суровини и няма да ги искаш без ДДС, защото не отчиташ нищо. Заплатата на работника ще искаш да я обявиш, така ще приспадаш от приходите, защото иначе ще излезе, че имаш много приходи, а трябва да спестиш данъци на тези приходи.

Вижте това е елементарна азбучна истина. Въпрос на желание. Досега никой не искаше да вкара в релси този бизнес. Сивият сектор достига 60%. Казват ми „ Получавам 25 стотинки за литър мляко“. Аз поисках от един фермер да ми покаже фактура за 25 стотинки. Отговарят: „Ние го продаваме без документи“. Много от нещата трябва да се вкарат в норми, които да се спазват. В момента имаме над 30 000 фермера, но през януари ще останат малко над 3500. Това са истинските фермери в България, всички други са на книга.

Колкото и да искаме да стимулираме българските млечни продукти, трябва да сме наясно, че това може да стане само като изтъкваме, че това са типични български продукти. Това да са традиционни продукти, специфични за нашите географски ширини, с присъствието на лактобациликус булгарикус. На тази основа могат да се направят традиционни продукти, които да имат добавена стойност, за да получават по-висока цена от средноевропейската. Но за масовите продукти няма как да бъдем настрани от Европа. Ние сме един общ пазар и няма как да спрем чуждите суровини и продукти. Сериозните фермери в България не получават по-ниска от средноевропейската цена.

Но трябва да си кажем истината, че дори не всички фермери от тези 3500 отговарят на изискванията.

В момента предприятията са задръстени със стока.Тези, които държат на имиджа си предлагат на пазара много качествена стока. На българския пазар обаче има подмяна на качествения продукт. Това е друга тема, свързана с криминални деяния, с вкарване на продукти, които не отговарят на българските изисквания. От Европа влизат например парени сирена, които на нашия пазар се продават като български кашкавал, което е престъпление и би трябвало да бъде наказуемо. Законът дава всички права на държавните институции да следят това и да регулират пазара, но доколко това се прави е друг въпрос.

Мляко с произход

Новото ръководство на Българската агенция по храните е дало много твърда заявка, че ще следи стриктно за спазване на правилата. Дали сме им много кратък срок да докажат това. На среща в старозагорските минерални бани получихме уверение от министър Десислава Танева и новият директор на БАБХ Дамян Илиев, че се вземат мерки всичко да се прави по правилата. Желанието трябва да бъде подлатено с действия. В момента тече сериозна проверка на ЕС за качеството на млякото в България. Това е одит, от който зависи много какво ще бъде бъдещето на млечното животновъдство в България.

Всеки може да продава каквото поиска, стига информацията, която предлага, да бъде достоверна. От тази година всички месопреработватели в ЕС трябва да споменават на етикета произхода на месото. В момента тече дискусия такова изискване да се въведе и за млечните продукти. Има вероятност да изписваме откъде идва суровината, която сме използвали за производството на своите млечни продукти.

Ние искаме всеки да има информация и да направи сам да прецени какво иска да купи. По вкус и цвят приятели няма. Най-важното е потребителят да не бъде подведен.