Сливенският общински пазар е пълен и през зимата. От близо 200 маси в момента само 10 са реалните производители. През лятото са повече, но едва ли данните са много по-различни. Такава е картината във всички пазари в страната. Това не е някаква тайна. В наредба 18 на Министерството на финансите не се регистрират и отчитат продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци. Естествено ако продават своята стока в магазини или на стокови борси и тържища трябва да работят с касов апарат. Всъщност търговците на пазарите може да имат апарати, но е факт, че никой не им иска, а оттам никой не дава касови бележки. Това е

нашата собствена вина като потребители.

Другата вина е на контролните органи. Дали производителят всъщност реално не е търговец, дали има или не касов апарат може да проверяват от НАП.

За достъп до пазара трябва да сте регистриран земеделски производител или да имате регистрация като търговец. Това единствено е важно при наемането на маса. Други правомощия ръководствата на пазарите нямат, до 2005 г. можеха да санкционират за неточност в измервателните уреди, но вече нямат право. Повечето пазари са общински, нямат собствено управление и собствен бюджет. Според градските легенди те пълнят партийните каси по места. Друга по-малка част са еднолични търговски дружества. Затова запознати предлагат да се намери национално решение на въпроса и тогава вече ще може да се въведат и някакви преференции за реалните и по-малките производители.

Защо  малките стопанства нямат реален достъп до пазара?

Достъпът на малките производители, дори на тези, които са регистрирани по наредбата за директни продажби напратика е отрязан. Те са на светло, регистрирани, изпълняват изисквания  и се конкурират с всички, онези, които заобикалят закона. Защо на пазарите е пълно с търговци и прекупвачи, а не виждаме истинските земеделци? Причината е, че тогава трябва да работят с касови апарати и да плащат 20% ДДС. Същата масово е ситуацията и по тържищата, призна Коста Петров, председател на Сдружение „Българска праскова” и единствената организация на производители у нас.

Няма никаква равнопоставесност, коментира наемател на маса на Сливенския пазар, чиито синове вече от няколко години активно се занимават с производство на зеленчуци.  „Необходимо е всички да имат касови апарати и да са регистрирани като земеделски производители. Държавата ни е такава подкрепя само търговците”, подчерта производителят. Подпомагане не стига до реалните земеделци, смятат и производители на 50 дка лук и чесън в село близко до Сливен. Те са за определени хора, близки до властта, не са за обикновените земеделци, смятат стопаните.

Конкуренцията между търговци и реални производители на пазара убива малките стопани. Лятно време на кооперативния общински пазар в Сливен идват много производители. Естествено е на тези пазари, които се намират във всеки град да продават само и основно призводители. Друг е въпросът, че под претекст че са производители те предлагат стоката без документи, уточни Петров. За съжаление дори на борсите и тържищата 80% от стоката също се предлага без документи, призна още той.

Сивият сектор е огромен

20% ДДС за земеделската продукция е твърде много, в други страни е 7%. В същото време субсидията е едва 5% от себестойността на стоката и е съвсем недостатъчна. Затова много стопани преминават в сивия сектор.

Нормално е когато не предлагаш с документи да не можеш да реализираш продукцията си в преработвателните фабрики и големи вериги. Но пък за сметка на това може спокойно да продаваш по пазарите, борсите и тържищата.

Тези, които имат 1-2 дка нека си реализират стоката без документи. Останалите, които имат 10-50 дка имат количества и имат интерес да се сдружават. Но не го правят точно заради това, че трябва да плащат данъци. Всички по -големи производители трябва да бъдат регистрирани по ДДС. Необходимо е да се направи регистър на земеделските производители и на търговците, предлага Коста Петров. Защо това не се прави, нека всеки сам си отговори.

Пазарите са целогодишни обекти, не е възможно истинският земеделски производител да наеме целогодишно маса, както го правят масово всички. Ако през половината време той продава собствената си стока, какво прави през останалата част от годината на пазара- той е търговец, казват експертите. Напълно нормално е тогава реалните земеделци да предлагат своята продукция на място,

в кооператив, на сезонни или мобилни пазари

в определени квартали. При нас едва сега прохождат и инициативите за доставка на пресни плодове и зеленчуци до дома. В Германия и Австрия това вече е практика и хората са готови да платят двойно за доказано по-високото качество. Големият проблем на земеделските производители у нас е, че не се обединяват. Пазарите вече са завладяни от търговците, може би трябва да станат част от тържищата, където да се продават големи количества продукция. А сезонните и мобилни пазари да поемат малките семейни стопанства, които не могат да влязат във веригите. За тях няма да важат изискванията за опаковане, за предлагане на определено качество и на финансови документи – плащане на ДДС. Голяма част от производителите и в момента не предлагат,  което е една от причините да не влизат във веригите.

От Националното сдружение на общините подготвят карта на общинските пазари, за да може да се направи цялостна картина къде и от какви пазари има нужда. Предвижда се през следващия програмен период те да бъдат финансирани с европейски средства, ще има пари и за улесняване на достъпа до пазара на малките производители. На потребителите ни остава единствено да изчакаме. Без проблем може да поискаме гаранция за произхода на стоката и касова бележка, ако ни я предлага търговец, а не производител.