През последните години се очертава тенденцията за намаляване консумацията на хляб. Все по – малко хлябът присъства в менюто. За 2000г. всеки от нас консумира средно по 135 кг. хляб, показва статистиката. За 2013г. потреблението на насъщния е свито до 98 кг. т.е с 27% е намалена консумацията на хляб за последните тринадесет години.

Браншовото проучване на Международната асоциация на промишлените пекари (AIBI), в което са включени общо 15 държави ( от които 12 са страни членки на ЕС) определя България, като най – големия потребител на хляб в Европа, припомня Стаменка Дамянова, изп.-директор на „Хлебопроизводство и сладкарство“, гр. Троян.

Някои хора искат да се хранят здравословно и се връщат към стария начин на приготвяне на хляба. Други въобще се отказват от него. Трети ще продължат да държат на традиционния хляб. Напоследък все по-голям става интересът към кваса. Квасът е познат от дълбоки времена, от времето, когато нашите баби са приготвяли хляб за цяла седмица. В индустриални условия е невъзможно да се произвежда насъщния с квас, казва Дамянова.

Маята пък е биологичен продукт, представляващ концентрирана маса от дрожди. На нея се дължи процесът на втасване на тестото, предшестващ печенето му. Маята не е вредна и е излишно хората да се стряскат от това, че участва в производството на здравословен хляб. Хлябът, който трябва да изберем е необходимо да има приятен аромат и мекота, да е добре изпечен и вкусен, съветва ни Дамянова.

А какъв хляб да изберем – всичко е много относително  и е въпрос на избор.

В състава на белия хляб влизат въглехидрати, протеини, витамини, калций, желязо, докато в състава на пълнозърнестия хляб влизат освен всичко посочено до тук и фибри, но е беден на калций. Затова всеки решава спрямо това, от което се нуждае.

Проблемът обаче е сивият сектор и много пекарни и баничарници, които са в сивия сектор. Само две държави в ЕС имат еднакъв ДДС за всички стоки-България и Люксембург.Контрастът е много голям-България е най-бедната,а Люксембург е най-богатата в Съюза. За сведение в Румъния ДДС на хляба е  9%,а в останалите страни  членки на ЕС ДДС е между 6 -12%.

Намаляването на ДДС върху хляба ще доведе до изсветляването на сектора (около 40% е в сивата икономика). Тази мярка ще увеличи приходите в хазната, възможностите за инвестиции и лоялната конкуренция в бранша няма да бъде мит, както сега-хляб от южна България да се продава в Северна на смешната цена от 0.50лв. При ДДС на 5% или 10% кражбата му се обезсмисля ,т.к. средствата са незначителни, а риска остава неоправдан