Много хора страдат от вълчи глад, без да си дават сметка, че това може да е симптом на някое опасно заболяване. Разбира се, това състояние не бива да се бърка със здравословния апетит или лакомията.
Най-често вълчи глад може да е симптом на стартиращ диабет или пък да е последица на стомашно заболяване като язвена болест, гастрит с киселини и др. Среща се и при някои мозъчни заболявания или пък глисти.
Неприятният вълчи глад е познат в медицината с термина булимия, при който хората се тъпчат непрекъснато, изпитвайки непреодолим глад. Това състояние е придружено понякога с прилошаване, някои болни усещат и болки в корема, погледът им се премрежва, ушите пищят, понякога имат припадане и щом се нахранят, всички тези симптоми отшумяват.

Лечението на вълчи глад е насочен към откриване и излекуване на болестта, която го предизвиква. Не е необходимо болните да се въздържат от ядене, но все пак тя трябва да бъде ограничавана постепенно и да се изгради диетичен режим на хранене. Освен това е хубаво да се ядат по-трудно смилаеми храни, които засищат повече.
Нерядко вълчи глад е психогенен и е свързан с развитие на депресия или анорексия невроза. Причините за вълчи глад обикновено се откриват от лекар след консултация и извършване на редица изследвания – неврологични, хормонални и пр. Засегнатите могат да се ориентират за болестта по нейните симптоми. Типично за вълчи глад е бързото поемане на огромни количества храна, най-често калорична като шоколад, сладкиши, тестени и пържени храни. Много характерно за тази болест е, че по време на пристъпите се губят всякакъв контрол върху храненето си. След засищането с нездравословни храни, най-често болните от булимия се опитват да повръщат или да взимат разхлабващи препарати, а това води след себе си нови здравословни проблеми като увреждане на стомаха, дефицит на такива важни елементи като калций и магнезий, получава се тахикардия, страдат бъбреците.
Шансовете за излекуване от вълчи глад или булимията са по-големи, ако се потърси навреме лекарска помощ. Наред с лекарска, е необходима и психологическа помощ. Важна е също, и то много, подкрепата на семейството и близките.