Държавата губи 1,2 млрд. лева от укрити данъци при незаконна продажба на течни горива. Това показва последен анализ на промените в Закона за данъка върху добавената стойност, които влязоха в сила от 1 януари 2015 г.. Те предвиждат на съдовете на ведомствените бензиностанции с вместимост над 1000 литра да се поставят нивомерни или фискални устройства.

Това предизвика силен отпор от страна на земеделските производители и транспортните фирми, които казаха, че промените са приети в последния момент без обсъждане. В момента ведомствените бензиностанции са освободени от акциз и плащане на ДДС. Според земеделците сивият сектор не е при тях, а при производителите и вносителите на горива. Мерките са признак на безпомощност държавата да се справи реално със сивия сектор като погва потребителите, коментира Румяна Ангелова, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

При общо средногодишно потребление на дизелово гориво от 3, 3 млн. литра за анализирания тригодишен период, декларираните средногодишни доставки за периода са 2,1 млн. литра. Така става ясно, че средногодишно не се декларират 1, 2 млн. литра дизелово гориво или 36,2%.

Анализът показва, че най-рискови са доставките към сектор „Селско стопанство“ – 48,1% и „Транспорт“ – 34,5%. Те са и най-големите потребители на дизелово гориво в страната. Данните показват, че въпреки наложените мерки при останалите бензиностанции намаляването на продажбите без платен акциз са само 6-7%. Оказва се, че за около 30% от течните горива не е платен акциз.

Общият брой на бензиностанциите за продажба на горива на територията на страната е 3 105, при над 30 000 обекти за зареждане на горива – „ведомствени бензиностанции“. В тези бензиностанции би трябвало да се извършва зареждане на горива само за собствени нужди, но контролните органи се съмняват  в това.

По данни на браншови организации, в резултат на нелоялната конкуренция на „ведомствените бензиностанции“, в малките населени места са закрити 700 малки бензиностанции и са освободени  от работа 2 500 заети лица.

Висок е рискът от обектите за зареждане на горива за собствени нужди да се извършват и нерегламентирани продажби в особено големи размери.

Течни горива и особено дизелово гориво се съхраняват в бракувани вагон-цистерни и автоцистерни, метални варели, пластмасови контейнери, бидони и други. Дизелово гориво се съхранява от земеделските производители в пластмасови контейнери с вместимост от 1 000 литра. В тях се продават препарати за растителна защита, приспособени за съхранение на горива.   Това поставя под съмнение дали се спазват екологичните норми и изискванията за противопожарна безопасност.

Според земеделските производители държавата се опитва да оправдае липсата на контрол върху производителите и вносителите вместо това се наказват потребителите каквито са земеделците. Според тях разходите за поставянето на нивомерните и фискални устройства се движат от 11 до 25 000 лева. Мярката засяга 20 000 производители, които ще трябва да платят над 200 млн. лева. Според тях загубите за държавата са в пъти по-малко.

Наредбата към закона в момента се обсъжда и са възможни известни промени, поради което земеделски производители и транспортни фирми все още се въздържат от протести.

Преди дни премиерът Бойко Борисов беше категоричен, че крачка назад няма да има. Предстои да видим.