Еха, някой най-после се сети, че има такова животно като български турист. Браво. Докато се сетите обаче, той обиколи света и усети, че е по-желан дори в съседните Гърция и Турция, където вече почива по веднъж, ако не и два пъти годишно. А ние сега ще казваме на българина, че не познава достатъчно добре собствената си страна и ще го стимулираме със струващи милиони клипчета да се върне или пък ще мислим варианти за ваучери, които да го задължават да отиде на някой български курорт.

Да, със сигурност не познаваме много уникални кътчета и исторически паметници от страната като тракийската гробница в село Свещари до Исперих или римската гробница в Силистра. Но защо не стигаме до там. Въпросът е в лошата инфраструктура и лошото гостопримество. Прословутото ни гостоприемство, къде изчезна. Всичко започва от намръщените погледи на сервитьора, от отношението „следващия“, от не винаги добрата храна, която се приготвя от неясни продукти. Сиренето, не е сирене, зеленчуците, не са зеленчуци, всички продукти са от най-евтините. И ако в магазина може да си избереш какво сирене или какво месо да купиш, то в заведението не може да избереш от какво сирене да ти е сиренето по шопски или пържолата дори. Да не говорим за факта, че по всякакъв начин се опитват да те излъжат със сметката, с грамажа, с какво ли още не…….

Е много от нас не искат в собствената си страна да се подлагат на такова унижение. Всяко мнение и позиция, разбира се се формира след конкретния опит и не е просто прищявка и самоцелна критика.

Съвсем безобиден пример и най-малкото, което може да научите за българското гостопримество.

Веднъж човек става на 30 години. Затова си пожелах да празнувам в къща за гости с приятели на красиво и уютно място, в същото време недалеч от София. Село Бели Искър след Самоков преди Говедарци винаги ми е харесвало с приятните къщи и невероятна природа. Изрових в интернет една от най-хубавите, които ми попаднаха пред погледа. Въобще не мисля да крия как се казва къщата или казва стопанката.  Ще споделя лично мнение, без да ангажирам никого. Но тя се превърна в един еталон на това как не трябва да се прави туризъм и какво всъщност му пречи на нашето прословуто гостоприемство.

Всеки се сблъсква с подобни неприятни моменти. Някои яростно ще направят скандал, други ще държат на своето съвсем настоятелно, трети ще замълчат, четвърти ще се изсмеят, но едно е сигурно всички няма да се върнат отново.

Къщата не допуска кучета. При първото ми обаждане обаче не знаех и попитах дали може с куче по телефона, жената ми каза че по принцип не може. Изтъкна причините за един неприятен случай, при който дете на едно семейство се е задавило с косъм от куче на друга компания, но каза че ще помисли. Съгласи се. Ние бяхме една компания и наемахме цялата къща.  Тогава го приех за много приятен жест. Но веднага с пристигането на нашите приятели тя е започнала да им мрънка. Кучето нито веднъж не се изходи там, нито веднъж не прекърши и не изяде някое цвете.

Това е най-дребното.

Вярно може да е края на май, но в близост до планината времето е студено и къщата също беше невероятно студена. Ние бяхме с две деца- на близо година и на две. Даде две печки, но едната така и не успя да се стопли добре, а в някои от другите стаи също беше студено. Не се съгласи да пусне парното. След една добра раздумка явно реши, че може да го направи за един час. Парното било на ток, било много скъпо, а тя ни била пуснала на лятна тарифа (разбира се ние не знаем за този съвсем не маловажен факт). Но в някои от стаите –по-големите, на втория етаж, беше много хладно. Тази стопанка постоянно обясняваше, че повече не иска да се занимава с туризъм, че вече й е дошло много да угажда на капризите на всякакви неблагодарници, които не оценяват труда на другите. Разказва за случаи, в които не чистели, губели ключове, младежи вдигали шум, пиели, наложило се да ги варди да не счупят нещо. „Дудне като свекърва“ ще кажат някои. През цялото време ни караше да се чувстваме длъжни. При условие че платихме цялата къща независимо че една стая остана празна. За разлика от тези, които те оставят да си починеш, други те натоварват с грижите си и полагат много труд, който неблагодарните туристи не оценяват. Но щом си приел да работиш в туризма, пък където и да е другаде кому  е нужно да се оплакваш постоянно пред всички.

Невероятна черта. Къщата наистина беше приятна в битов стил с хубав двор, но далеч от еталоните за добро обслужване и гостопримство.

Най-радостна беше стопанката, когато ни казваше чао, дори когато реших да я снимам- позира с удоволствие. Странно е как точно отношението може да те откаже повече да се върнеш на едно иначе вълнуващо и чудесно място.

Напук ще се върнем, но не и в къща Орлови скали.

Така че българският туризъм има много какво да научи, за да го предпочетем.