Климатичното законодателство на Европейския съюз определя конкретни цели за намаляване на емисиите на парникови газове, но същевременно предвижда механизми, които позволяват на държавите членки да отчитат различията в националните обстоятелства и непредвидените промени. Тези възможности са предмет на анализ на Gregor Erbach от Европейската служба за парламентарни изследвания (EPRS), публикуван на 14 октомври 2026 г.
Публикацията разглежда механизмите за гъвкавост в Европейския закон за климата, Регламента за разпределяне на усилията (Effort-sharing Regulation, ESR), Регламента относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF) и Системата на ЕС за търговия с емисии (EU ETS). Представени са възможностите за прехвърляне на допустими количества емисии между години и държави членки, използването на поглъщания от сектора LULUCF, националните изключения от ETS и въпросите, свързани с бъдещата рамка за периода 2031–2040 г.
Необходимост от механизми за гъвкавост
Общите климатични цели на ЕС се разпределят между икономическите сектори, държавите членки и отделните периоди на изпълнение. Това позволява да се проследява напредъкът и да се разпределят усилията, но действителните емисии могат да се отклоняват от предварително определените стойности.
Сред причините са икономическите цикли, технологичните промени и природните условия. Студените зими могат да увеличат емисиите от отоплението на сградите, докато по-бързото внедряване на фотоволтаични мощности може да намали емисиите от електропроизводството. Засушаванията могат да ограничат производството от водноелектрически централи и да увеличат необходимостта от производство с изкопаеми горива. Горските пожари могат временно да превърнат горските територии от поглътители в източници на въглеродни емисии.
Затова законодателството допуска определени форми на гъвкавост между години, сектори и държави членки. Тяхното прилагане не трябва да застрашава постигането на общите климатични цели на ЕС. Анализът отбелязва също, че подобни механизми невинаги водят до опростяване на правилата и могат да създадат допълнителна административна сложност.
Европейски закон за климата
Европейският закон за климата определя намаляване на нетните емисии на парникови газове спрямо 1990 г. с 55% до 2030 г., с 90% до 2040 г. и достигане на климатична неутралност до 2050 г.
Използването на нетни емисии, изчислени като разлика между общите емисии и поглъщанията, предоставя възможности за различно съчетаване на мерките. За целта за 2030 г. обаче приносът на поглъщанията от LULUCF е ограничен до 225 млн. тона CO₂ еквивалент.
За 2040 г. най-малко 85 процентни пункта от намалението спрямо 1990 г. трябва да бъдат постигнати чрез действия в ЕС. Останалите до пет процентни пункта могат да бъдат осигурени чрез висококачествени международни въглеродни кредити съгласно член 6 от Парижкото споразумение. Правилата и критериите за тяхното използване предстои да бъдат определени от Европейската комисия.
Целите на Европейския закон за климата се прилагат чрез основните инструменти на климатичната политика. За 2030 г. ESR предвижда намаление на емисиите с 40% спрямо 2005 г., ETS – с 62%, а LULUCF – 310 млн. тона CO₂ еквивалент нетно поглъщане.
Регламент за разпределяне на усилията (ESR)
Регламент (ЕС) 2018/842 определя национални цели за намаляване на емисиите в секторите, които не са обхванати от съществуващата схема ETS1. Националните цели за 2030 г. варират между 10% и 50% намаление спрямо 2005 г., като отчитат различията между държавите членки.
Регламентът определя и годишно разпределени количества емисии (annual emission allocations, AEA) за периода 2021–2030 г. Официалната оценка на изпълнението ще се проведе през 2027 г. за периода 2021–2025 г. и през 2032 г. за периода 2026–2030 г.
Заемане на количества от следващата година. Ако действителните емисии надвишават годишното разпределение, държавата може да използва част от количеството за следващата година. През 2021–2025 г. ограничението е 7,5% от разпределението за следващата година, а през 2026–2029 г. – 5%.
Пренасяне на неизползвани количества. Ако емисиите останат под годишния лимит, неизползваните количества могат да се пренасят за следващи години до 2030 г. За 2021 г. пренасянето е ограничено до 75% от разпределението за съответната година, а през следващите години – до 25% от кумулативните разпределения до съответната година.
Прехвърляне между държави членки. През 2021–2025 г. държавите могат да прехвърлят до 10% от годишното си разпределение на други държави членки, а през 2026–2030 г. – до 15%. Допълнителен излишък може да бъде прехвърлен, ако проверените емисии са под годишното разпределение след отчитане на останалите механизми за гъвкавост.
Прехвърлянията обикновено са свързани с плащания. Държавите се насърчават да използват приходите за действия в областта на климата в ЕС или в трети държави, но това не представлява задължително условие.
Гъвкавост между ESR и LULUCF. При определени условия държава, която е надвишила годишното си разпределение по ESR и е използвала наличните пренесени количества, може да компенсира недостига с допълнителни нетни поглъщания по LULUCF. Прилагат се количествени ограничения съгласно приложение III към ESR и изискване държавата да изпълнява собствените си цели по LULUCF.
Обратно, ако през 2021–2025 г. емисиите от сектора LULUCF надвишават поглъщанията, бъдещите годишни разпределения по ESR се намаляват съобразно приложимите правила.
Предпазен резерв (Safety Reserve). Член 11 от ESR предвижда предпазен резерв в размер на 105 млн. тона CO₂ еквивалент за определени държави членки с по-ниски доходи, които са преизпълнили целите си през 2013–2020 г., но надвишават годишните си разпределения през 2026–2030 г. след използването на останалите механизми за гъвкавост.
Полученото количество може да покрие недостига за периода 2026–2030 г., но не може да надвишава 20% от преизпълнението на съответната държава през 2013–2020 г. Ако общите допустими количества надвишават размера на резерва, те се намаляват пропорционално. Ако резервът не бъде изчерпан, остатъкът се разпределя между допустимите държави пропорционално на оставащия им недостиг, без да го надвишава.
Гъвкавост между ETS и ESR. Девет държави – Белгия, Дания, Ирландия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция – могат да отменят ограничено количество квоти от ETS, които иначе биха били продадени на търг, и да получат съответстващи количества по ESR.
Всички допустими държави с изключение на Нидерландия са решили да използват механизма в определен момент от неговото съществуване, като Швеция го използва едва от 2025 г. През 2024 г. Дания и Люксембург са решили да не прилагат тази гъвкавост за периода 2026–2030 г. Следваща възможност за преразглеждане е предвидена през 2027 г.
Прилагане на гъвкавостта през 2013–2020 г.
Предходното законодателство за разпределяне на усилията е предвиждало сходни възможности за заемане, пренасяне и двустранно прехвърляне на количества, както и ограничено използване на международни кредити по механизмите на Протокола от Киото.
През този период ЕС е преизпълнил общата си цел за намаляване на емисиите в обхванатите сектори с повече от шест процентни пункта. Германия и Малта са използвали двустранни прехвърляния за покриване на превишения над годишните си количества, а Ирландия е използвала както такива прехвърляния, така и международни кредити.
Регламент LULUCF
Регламент (ЕС) 2018/841 урежда отчитането на емисиите и поглъщанията от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство. Общата цел на ЕС за 2030 г. е 310 млн. тона CO₂ еквивалент нетно поглъщане.
Поради зависимостта на сектора от природните условия изпълнението се оценява за многогодишни периоди.
За 2021–2025 г. всяка държава трябва да гарантира, че отчетените емисии не надвишават отчетените поглъщания – правилото за липса на нетни емисии (no-debit rule). За 2026–2029 г. са определени национални бюджети за допустими емисии и поглъщания, а за 2030 г. – конкретни национални цели. Преизпълнение не може да бъде пренасяно между двата периода на оценяване.
Регламентът допуска използването на излишък от годишни количества по ESR за покриване на недостиг по LULUCF. Това е възможно при отчетени нетни емисии през 2021–2025 г. или при надвишаване на бюджета за 2026–2030 г.
При наличие на излишък от нетни поглъщания през първия период или изпълнение под бюджета през втория период държавите могат да прехвърлят съответните количества на други държави членки след прилагане на останалите механизми за гъвкавост.
Гъвкавост за управляваните горски територии. За периода 2021–2025 г. е предвиден специален механизъм за държави, които не са изпълнили правилото за липса на нетни емисии, въпреки доказани предходни усилия за поддържане или увеличаване на поглъщанията в горите. Използването му е допустимо само ако ЕС като цяло изпълни същото правило.
Природни смущения. При определени условия държавите могат да изключват от отчетността емисии, причинени от природни смущения в управляваните гори, включително засушавания, пожари, вредители, ветровали и болести, когато емисиите надвишават историческите средни стойности за 2001–2020 г. Последващите поглъщания върху засегнатите територии също се изключват от изчисленията за целите до 2025 г.
Механизъм за земеползването. За периода 2026–2030 г. е предвидена възможност за компенсиране на недостиг спрямо националните цели, при общо ограничение от 178 млн. тона CO₂ еквивалент. Използването на механизма е обвързано с изпълнението на общата цел на ЕС по LULUCF за 2030 г.
Система на ЕС за търговия с емисии (EU ETS)
Според анализа EU ETS е инструмент, който по своята конструкция предоставя значителна гъвкавост. Общият таван на емисиите се определя на равнище ЕС, а квотите могат да бъдат търгувани между участниците и съхранявани за използване през следващи години.
Всяка година се издава ограничено и намаляващо количество нови квоти чрез търгове и безплатно разпределение. Квотите са валидни в участващите държави от ЕС и Европейското икономическо пространство, като европейската система е свързана и с швейцарската система.
Този модел позволява на операторите да избират икономически най-ефективните начини за намаляване на емисиите и прилага принципа на технологична неутралност.
ETS1: електропроизводство, промишленост, авиация и морски транспорт
В рамките на ETS1 съществуват няколко възможности за национална гъвкавост.
Отмяна на квоти при затваряне на електроцентрали. Допълнителните национални мерки за закриване на въглищни електроцентрали могат да намалят търсенето на квоти и да окажат натиск за понижаване на тяхната цена. Без отмяна на квоти други оператори могат да използват освободените количества, което би могло да неутрализира част от климатичния ефект на затварянето. Това явление е известно като waterbed effect.
Член 12, параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО позволява на държавите да отменят квоти от националните си тръжни количества при затваряне на мощности вследствие на допълнителни национални мерки. Максималното количество съответства на проверените емисии на затворената инсталация за петте години преди закриването.
Германия е единствената държава, използвала механизма. Тя е отменила 514 000 квоти във връзка със затварянето на две въглищни електроцентрали през 2022 г. През ноември 2025 г. германските власти са уведомили Комисията за намерение да отменят допълнителни квоти във връзка със закриването на 14 въглищни електроцентрали през 2024 г.
Включване на допълнителни дейности и газове. Член 24 от директивата позволява на държавите да разширяват обхвата на ETS при определени условия и след одобрение от Европейската комисия. Дания и Швеция например са включили инсталации за изгаряне на отпадъци.
Изключване на малки инсталации. Член 27 позволява изключването на инсталации с годишни емисии под 25 000 тона CO₂ еквивалент, без да се отчитат емисиите от биомаса, както и на болници, при условие че се прилагат алтернативни мерки за намаляване на емисиите. За съответните горивни инсталации се прилага и ограничение за номинална топлинна мощност под 35 MW.
Член 27а предвижда отделна възможност за изключване на много малки инсталации с емисии под 2 500 тона годишно, както и на резервни или аварийни инсталации с не повече от 300 работни часа годишно. За тях не се изискват еквивалентни мерки за намаляване на емисиите, но се прилагат опростени изисквания за мониторинг.
През 2024 г. 15 държави членки са изключили общо 621 инсталации при прилагане на еквивалентни мерки. Техните емисии са възлизали на 3,5 млн. тона CO₂ еквивалент, приблизително 0,3% от емисиите на инсталациите, включени в ETS.
Предложението на Комисията от 17 юли 2026 г. за ревизия на ETS1 предвижда интегриране на поглъщания на CO₂ и международни въглеродни кредити, но не въвежда нови национални механизми за гъвкавост.

ETS2: сгради, автомобилен транспорт и допълнителни сектори
ETS2 трябва да започне да функционира през 2028 г. като отделен пазар със собствен резерв за стабилност и механизми, свързани с обема и цената на квотите. Регулираните субекти са доставчиците на горива за обхванатите сектори.
Секторите, които ще попаднат в ETS2, продължават да бъдат обхванати и от Регламента за разпределяне на усилията.
Разширяване на обхвата. Член 30j от Директивата за ETS позволява на държавите едностранно да включват допълнителни сектори и регулирани субекти. Австрия, Финландия, Нидерландия и Швеция вече са използвали тази възможност. Разширенията включват различни дейности в железопътния и водния транспорт, селското и горското стопанство, рибарството и използването на извънпътна техника.
Национален въглероден данък. Член 30е, параграф 3 позволява освобождаване на определени регулирани субекти от задължението да предават квоти по ETS2, ако вече плащат национален въглероден данък.
Дерогацията може да се прилага до 31 декември 2030 г., ако платеният национален данък е по-висок от средната тръжна цена на квотите по ETS2 и държавата отменя съответстващ на проверените емисии брой квоти.
Освобождаването не отменя останалите задължения, включително тези за разрешителни, мониторинг, докладване и проверка на емисиите. Държавите, желаещи да използват дерогацията, е трябвало да уведомят Комисията за националния си въглероден данък до 31 декември 2023 г. Ирландия и Словения са подали искания за прилагането ѝ.
Перспективи след 2030 г.
Анализът заключава, че механизмите за гъвкавост през 2013–2020 г. са допринесли за изпълнението на общите цели на ЕС в секторите, обхванати от разпределянето на усилията.
Прилагането на сходни механизми през 2021–2030 г. може да бъде по-трудно, тъй като някои от тях зависят от изпълнението на общоевропейски или национални секторни цели. Поради това държавите невинаги могат предварително да установят дали ще имат право да използват определена възможност за гъвкавост.
Докладът на Европейската комисия за напредъка по климатичните действия от 2025 г. посочва, че някои държави членки могат да срещнат затруднения при изпълнението на целите си по ESR и LULUCF без прехвърляния от други държави. Подчертава се необходимостта националните усилия за намаляване на емисиите да бъдат продължени и засилени.
Предвиденото за четвъртото тримесечие на 2026 г. предложение на Комисията за националните цели и механизмите за гъвкавост през 2031–2040 г. трябва да отчете едновременно постигането на климатичната цел за 2040 г., необходимостта от гъвкавост и конкурентоспособността на европейската промишленост.
Член 4, параграф 5 от Европейския закон за климата посочва 20 елемента, които следва да бъдат взети предвид при разработването на рамката след 2030 г. Сред тях са по-голямата гъвкавост между секторите и инструментите и реалистичното отчитане на приноса на поглъщанията на въглерод.
Във връзка с природните поглътители, като горите и влажните зони, се подчертава необходимостта да се отчита несигурността в техния принос, без автоматично да се изисква останалите сектори да компенсират евентуален недостиг.





Be the first to comment on "Въглеродните квоти в ЕС: Как държавите могат да използват изключения и механизми за гъвкавост"