Законът за лова винаги е бил много дискусионен и поредните промени също предизвикват различни ловни страсти. Ловното движение в България, ловният туризъм са с огромен потенциал, страната ни е богата на много дивеч и има дълги традиции, които са признати в цяла Европа. Според Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“ за да се постигне европейско бъдеще на ловното движение у нас трябва да се случат някои важни неща. Да се помисли за прекратяване на ежегодните искания за удължаване на ловни сезони в нарушение на европейското и българско природозащитни законодателства и принципите на устойчивия лов.Разрешителни за ползване на дивеча да се предоставят само при доказани дивечови запаси. Доказването на дивечовите запаси да бъде направено въз основа на прилагането на научно обосновани методи, при наличие на ефективна система за контрол на достоверността на данните.

Един от най-важните ангажименти на държавата е да покаже ясна воля и реални действия за решаване на проблемите с бракониерството. През последните години то се превърна в ясна и все по отчетлива тенденция, демонстрираща липсата на желание и капацитет в отговорните държавни институции и ловни сдружения.

Според еколозите груповият лов с кучета с настоящата интензивност причинява много сериозно безпокойство на дивеча и на множество защитени видове и няма нищо общо с принципите на устойчиво стопанисване на дивеча. В резултат запасът на ловните видове е значително по-нисък от потенциала на местообитанията му и от това губят най-вече ловците.

Не на последно място трябва да има адекватни нива на такси за лов, покриващи разходите на държавата за неговото управление и контрол (подобряване на охраната, чрез допълнително финансиране) и носещи и приходи в бюджета от ловно стопанство. Необходима е пълна прозрачност на изразходваните средства за опазване и грижа за дивеча, събирани от таксите за лов. Такава практика липсва като цяло в българските ловни сдружения, а това засяга и публични средства.

Много важно е да се съчетае принципа на държавата като собственик на дивеча със запазване правата на собствениците да забранят, разрешат или регулират ловуването в своите гори и земи. Сегашният начин на свободно ловуване на частни земи и гори накърнява правата на техните собственици и е против принципите на Европейския съюз.

Според екокоалицията не са разбираеми исканията за една единствена ловна организация със задължително членство в нея.

Задължително е да се намери ясен компромис между интересите на ловните стопанства и свободното придвижване на хора, както и недопускане на ограждането на планините и превръщането на държавния горски фонд в частни ловни имения, недостъпни за нормалния данъкоплатец. Такъв проблем няма в Европа.

Подобни ясни ангажименти новият текст на промените не предвижда, което поставя под въпрос ползите от тях.

Коалиция „За да остане природа в България“ смята, че не може да се постигне европейско бъдеще на ловното движение само с една набързо приета под нечий натиск Ловна стратегия или нов Закон за лова. За тях се изисква ново мислене във всички заинтересовани страни в ловното стопанство и желание да се променят и да направят взаимни отстъпки. Време е за нова широка дискусия, която да отговори как да продължим напред. 15 години след приемането на настоящият закон за лова и след 27 негови промени се вижда, че никой не е доволен от състоянието на ловното стопанство у нас.

Затова еколозите се притесняват, че исканията за Ловна стратегия или нов Закон за лова са претекст за налагане на поредни лобистки предложения – в дадения случай може би за повторно въвеждане на организационен монопол върху ловното движение.

Коалиция „За да остане Природа в България“ подкрепя усилията на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) и Министерство на земеделието и храните (МЗХ) за серия от малки, но важни промени в Закона за лова и опазване на дивеча. Не смятаме, че те са съвършени и ще внесем допълнителни предложения за тяхното подобряване. За нас е безсмислено да продължаваме с приватизацията на дивеча и ловната дейност. Но категорично считаме, че европейското бъдеще на българското ловно стопанство минава през приемане на направените консенсусни предложения от българския парламент и до продължаване на сериозната дискусия – с повече експертност и по-малко лобизъм и популизъм.