Нововоронежката АЕЦ.

Десетата годишна европейска конференция за ядрена енергия в Брюксел потвърди неоснователността на опасенията от политически решения в сферата на ядрената енергетика
До 2035 г. всеки пети реактор в света ще бъде по руската ВВЕР технология. Това прогнозираха анализатори по време на  Десетата годишна европейска конференция за ядрена енергия в Брюксел. В момента ВВЕР реакторите са най-популярните новопостроени реактори в света, заяви Кристофър Гренвил, управляващ директор и съосновател на Trusted Sources. И това съвсем не е учудващо, защото две седмици по рано в Амстердам по време на конференцията Power Gen Europe стана ясно, че руската ядрена технология е най-предпочитаната от възложителите през последните години. Руското предложение за оборудване на атомни електроцентрали е най-търсеното и предпочитано на европейския пазар. Тогава редица международни експерти коментираха, че все повече страни и компании се доверяват и предпочитат руските ядрени технологии. Това обяснява и все по нарастващия портфейл от поръчки на руската държавна корпорация „Росатом“, който в края на 2014 г. възлиза на 101,4 млрд. долара, а до 2020 г. се очаква да достигне 150 млрд. долара.

В контекста на руската ядрена инвазия идват и опитите на Европейския съюз и най-вече на САЩ за повдигане на въпроса за диверсификацията на доставките на ядрено гориво, твърдят анализатори. Диверсификацията на доставките, строителството на нови ядрени мощности в Европа, стратегии за преодоляване и възползване от остаряващите европейски ядрени централи, както и възможностите за строителство на нови ядрени мощности на Стария континент и извън него бяха сред основните теми на провелата се в Брюксел на 29 и 30 юни 2015 г. Десета годишна европейска конференция за ядрена енергия, организирана от Platts.

Партньори на конференцията бяха руската държавна корпорация „Росатом“ и американската „Уестингхаус“.  В нея  взеха участие повече от 30 експерти от ядрената индустрия. Сред водещите говорители на събитието са Агнета Ризлинг, генерален директор на Световната ядрена асоциация, Херко Плат, заместник-генерален директор във Финландското министерство  на заетостта и икономиката, Андрей Рождествин, изпълнителен директор на регионалния център на „Росатом“ в Париж и Мина Форстрьом, директор проекти във Fennovoima. Събитието доказа ясно, че ядрената енергия ще продължи да играе решаваща роля в европейския енергиен микс, тъй като е нисковъглероден, местен източник на енергия и страните не стават зависими от скъпия внос на газ.

Дискусиите, в които се включиха експерти в областта на ядрената енергетика, политически и икономически анализатори неминуемо засягаха въпроса за сигурността на доставките с ядрено гориво в контекста на кризата в отношенията между Европа, САЩ и Русия. Болшинството от изказалите се експерти застъпиха тезата, че ядрената енергетика е една от сферите, в които голямата политика няма влияние.

Според Кристофър Гренвил от Trusted Sources, който взе участие в панела, посветен на доставките на ядрено гориво, самото икономическо естество на ядрената индустрия е неподатливо на големи рискове за сигурността на доставките. Дори думата „зависимост“ е подвеждаща – пазарите са изключително конкурентни, рисковете за сигурността на търсенето са по-високи от риска за сигурността на предлагането. Това е разликата между доставките на ядрено гориво от доставките на природен газ или петрол, подчерта експертът.

Гренвил цитира изследване, поръчано през 2011 г. от американския Департамент по енергетика, което разглежда сигурността при производството на горивни сборки. Резултатите от изследването показват, че при ВВЕР реакторите е най-малко вероятно да се получи забавяне в доставките.

Според болшинството участници в конференцията, диверсификацията не е решение само по себе си. Тя е една от многото възможни стратегии за намаляване на рисковете за сигурността на доставките. Но не бива да се забравя, че всяко смекчаване на риска има цена, така че изборът на стратегия трябва да бъде съизмерим с големината на рисковете. Настоящият баланс на пазара и регулаторните сили в ядрения сектор на ЕС са достатъчни да осигурят енергийна сигурност. Ядрените оператори в ЕС избират продавача на гориво чрез публични търгове, а националните регулаторни агенции одобряват техническите параметри и безопасността на горивото. Така че конкуренция реално съществува. Въвеждането на квоти, обратно, би опорочило пазара и би изкривило съществуващите в момента пазарни механизми.

И в момента няма монопол на горивото за ВВЕР реакторите, например.  Съществуват „Уестингхаус“ и китайските производители. Вече не е актуален въпросът за „малкия пазар“, където алтернативният доставчик трябва да бъде подкрепян изкуствено – ВВЕР реакторите сега са най-популярните новопостроени реактори в света и според някои прогнози ВВЕР реакторите ще достигнат близо 20% от всички PWR реактори глобално до 2035 г. Това е достатъчно поле за съществуване на естествената конкуренция.

Вместо да принуждава атомните електроцентрали да правят задължителна диверсификация, Брюксел може да възприеме по-пазарно ориентиран подход – да се установят критерии за сигурност на доставките, но да се остави на операторите и техните национални регулатори да решават как ще ги спазват. Те, например, могат да решат да увеличат количеството гориво на склад, за да осигурят време за намиране на алтернативен доставчик. Или да поискат техните доставчици на гориво да подпишат т.нар. Reciprocal Contingency Supply Agreements с потенциален алтернативен доставчик. Или да изберат диверсификация, ако смятат, че това е жизнеспособна стратегия. Но това трябва да бъде избор на всеки ядрен оператор, а не наложена насила практика.

Тази теза бе потвърдена от много експерти, ако операторът бъде накаран задължително да смени доставчика си, той ще попита защо е необходимо това. От финансова гледна точка, също, ползата от смяна на горивото не е голяма. В случай на диверсификация, компанията трябва да бъде готова за много дълъг период на преход, както и за преговори с двама партньори, което ще има финансово отражение. Ако има добро сътрудничество с компанията доставчик, може би не е добра идея тя да бъде сменена, коментираха специалисти.

Що се касае до ядрения сектор, икономическите резултати са наистина важни, но още по-важна е ядрената сигурност. Функционирането на гориво на един производител в реактор на друг производител е предизвикателство само по себе си.  Освен това, сигурността и репутацията на продавача на гориво са едни от ключовите критерии за избора на доставчик. Ако ядрените централи са принудени да купят гориво от доставчик, който е изгубил търга, защото няма добра репутация, кой гарантира, че на това гориво може да се разчита?

Дискусията, организирана от Platts категорично потвърди тезата, че опасенията от политически решения в сферата на ядрената енергетика са категорично неоснователни.