Тази година пчеларият Стефан Русев от Паликени, Шуменско ще успее да продаде своя мед на малко по-висока цена. За билковия мед или т.н букет той очаква 5,50 лева за килограм при 5-20-5,30 лева миналата година. Това е цената, на която той ще продаде своя мед на едро. Естествено продава на приятели и познати.

Недялка Станкова с 50 кошера в с. Крайници, Кюстендилско продава билковия мед на 11 лева. Семейството й е намерило редовни крайни клиенти. Разликата между цената на едро и дребно е огромна, но много от пчеларите предпочитат на сигурно да предадат голямата част от своя мед вместо да го продават несигурно на дребно.

Според инж. Михаил Михайлов, председател на Съюза на българските пчелари стопаните тази година са по-доволни от миналата. Основните проблеми и тази година са свързани с ниската изкупна цена в много региони. Това е проблем от години, коментират стопаните.

Още една трудна година

Докато за някои реколтата е добра, за други медът е по-малко с между 10 и 40%. Това е резултат от лошите метеорологични условия и от не добрата подготовка на пчелните семейства. В Кюстендил годината започна добре, но за съжаление горещините през юли изгориха растенията, от които пчелите събират прашеца, обясни Станкова. Все още е рано да се говори с окончателни данни. Традиционно у нас през последните години добивите малко се увеличават и производството достига 10 000 тона. По-малкото количество мед тази година е нормално да доведе до малко по-висока цена. Но въпросът е много деликатен, защото за съжаление основни клиенти не е платежоспособното население, а пенсионерите и майките с малки деца. Хората с високи доходи консумират все по-малко мед- по 1 кг годишно. За съжаление голямата част дори когато купуват го вземат от приятели с по 1-3 кошера, които не са регистрирани като производители.

Вкус на малинов мед

Всъщност отдавна не е тайна, че голяма част от пазара на меда е в сивия сектор.

Слънчогледовият мед е най-масовият. Пчеларите вадят все повече мед от рапица, но търсенето му е ограничено заради специфичния му леко нагарчащ вкус и бързото му захаросване. Но той също е много полезен. Все по-сериозно става търсенето на по-скъпия и по рядък манов мед, на меда от акация и липа, от магарешки бодил. Тази година мановият мед е по-малко, оплакват се пчелари от Странджа. Затова за по-дребните стопани той може да остане само за лична консумация. Всъщност у нас най-разпространен е билковия мед, защото пчелите са пашували в много различни полета и са събрали различен прашец, много по-малко са изчистените форми на меда. Наскоро семейство Станкови започва да произвежда и малинов мед, тъй като в близост до с. Крайници има голяма малинова плантация и там поставят кошерите си. За съжаление потребителите много често могат да бъдат заблудени. На много места се продава например боров мед, който няма нищо общо с меда, тъй като се получава при варене на връхчетата на бора и по-скоро може да се нарече сладко, но не и да се продава като мед.

Пчелният прашец и пчелният восък остават скъпи бутикови продукти.

Тази година пчеларите получават и двойно по-висока подкрепа по програмата за сектора, от 3,45 лева на пчелно семейство, вече е близо 7,80 лева. По програма de minimis за директно подпомагане за пчеларите са предвидени 3,5 млн. лева при 1,4 млн. лева през 2014 г., което е почти 1 път и половина повече. Освен това вече се подпомагат до 200 пчелни семейства, а не както беше досега до 150. Това ще увеличи броя на кандидатите и сумата ще се разпредели между повече стопани.

Секторът  е все по-малък и разхвърлян кошер

Проблемите в сектора продължават да се роят, за което говори факта, че има близо 20 браншови организации. Пчеларите не вярват и в поредното голямо обединение, в което всеки дърпа само към себе си. Пчеларите са облагодетелствани в едно, по Наредба 26 могат да продават неограничени количества навсякъде в страната. Ако искат да продават на търговските вериги обаче трябва да минат през преработвателно предприятие. Затова по регалите ще видим евтин блед течен мед, който се излива като олио от бурканчето, а българският отива за износ непреработен и се връща с етикет от друга европейска държава. Дори и в новото обединение Недялкова не вижда добри идеи, а по-скоро желанието на определен кръг хора да да се облагодетелстват като изкупуват меда на колегите си на ниски цени, за да го предлагат на големите вериги като свой. Въпросът е не да се търси единствено  административна подкрепа, а да се работи за по-добрата реализация на меда на пазара. Според Недялкова вместо да се прави преработвателно предприятие каквато е идеята за пчеларското обединение е по-добре да се направи борса, на която всички производители да предлагат своя мед от различни региони на страната. Това е различно от кампанийните базари било в Банско, било на морето, където да пласираме продукцията на чужденците, коментира тя. Хората, които представляват бранша нямат пазарно мислене, за тях е важно държавата да даде пари, които просто да се усвоят.

В пчеларската програма също има много недоразумения. В нея са заложени цени за 20 лева на майка и 120 лева за кошер. Търговците се наговарят да задържат предлагането вместо през май, когато е най-голямото търсене, започват да ги предлагат едва през юни, за да притискат пчеларите за по- високи цени. А семейството няма да се е развило до септември, когато Държавен фонд „Земеделие” започва проверките.

Освен това ще се запази масовата практика кошер от мен на теб. Основното изискване за младите пчелари е вече да имат 136 кошера, за да бъдат подпомагани по Програмата за развитие на селските райони. А само кошерът струва 120 лева, отделно майката и смейството още минимум 100 лева. Така първоначалната инвестиция е минимум 22 000. Един начинаещ пчелар няма как да тръгне с толкова пари инвестиция.

Всичко се прави малките производители да бъдат смачкани, смята Недялкова. Подобна според нея е идеята на промените, пчелните кошери да се изнесат извън населените места при условие че по-големите производители така или иначе местят своите кошери по време на пашата. По-малките не са защитени, кой ще ги пази от кражби. Друг е въпросът, че големите производители нямат място по програмата за подпомагане на сектора.

Няколко са големите пчелари в страната. Единият има над 3000 кошера в северна България заедно с преработвателно предприятие, но работи изцяло за износ на своята продукция. Другият също изнася своя мед, но единствено като суровина.

И докато хаосът в пчеларството се развихря и заприличва на разхвърлян кошер, то работничките пчели трябва да се подготвят за зимата. Така че пчелините трябва да се снабдят с достатъчно качествена храна, майката да има достатъчно място. Борбата с вариатозата също е основен проблем, пръскането е хубаво да става още преди да видим неприятния акар, но масово то трябва да става през есента и пролетта, коментира Русев. Друг проблем е безконтролното пръскане на земеделските производители с много силни препарати, което може да намали добивите наполовина. Затова важното е стопаните да ползват по-безвредни препарати и ако е възможно да пръскат рано сутрин или късно вечер.