Все по-често боледуват по-млади хора от различни заболявания. Все повече намалява възрастта засърдечно-съдови и ендокринни заболявания. Една от възможните причини е нездравословното хранене и дори пристрастяването на хората към т.н. „джънк фууд“. Индустрията на вредните храни ни подмами сериозно и дори не смятаме, че се отклоняваме от здравословния начин на живот с всекидневното хапване на вафли, на всякакви шоколадови изделия, на торти, на снаксове, чипсове и безалкохолни.

Но сега някои от нас, заради здравословни проблеми, все повече се стремят към правилно и здравословно хранене. Може би пък с данък вредни храни ще постигнем нещо по-добро, а именно промяна в политиката на производителите.

Нека съставките са натурални и истински, а произходът им ясен без безкрайно много оцветители и консерванти. Може да има безалкохолно с по-малко Е-та, нали, може да има натурални царевични пръчици, нали? A защо картофките да са пържени? Поничките може да са вкусни и с по-здравословни съставки. Е за шоколадът няма типичен заместител, но дори и с данък ще можем да си го позволяваме веднъж седмично.

Въвеждането на данък “вредни храни“ е навременна мярка, коментира и проф. Донка Байкова, пред Агенция Фокус. По думите й Министерството на здравеопазването реагира адекватно на зачестилата заболеваемост, на високия процент на болести и метаболитни отклонения, в това число и заболеваемостта в по-ранен възрастов етап.

„При деца и ученици се появява диабет тип 2 – нещо, което беше присъщо за възрастната част на населението. Високо кръвно налягане имаха възрастните хора, а сега и децата. Лошият холестерол, нивата на триглицеридите също. Има едно подмладяване и поява в по-ранна възраст на инфаркти“, каза още проф. Байкова.

Много е важно растящите и развиващи се момчета и момичета да подкрепят здравословния модел на хранене и да бъдат стимулирани в избора си на правилна храна. „Създадохме наредба за здравословно хранене на децата и юношите в ученическа възраст от 7 до 19 години през 2009-та. Тя не заработи, не беше подкрепена от родители и от обществото и сега се налагат фискални мерки“, коментира специалистът по хранене.

Според проф. Байкова опитът на другите държави показва, че увеличаването с няколко стотинки на чипсове, снаксове, захарни изделия, тестени и сладкарски изделия, съдържащи трансмастни киселини, енергийни напитки и различни бонбони няма да се отрази толкова на консумацията. Но със сигурност би допринесло за повишаване на интереса на производителите да преформулират рецептурите на индустриално произвежданите от тях храни и напитки към по-здравословни съставки. Това може тотално да промени политиката на индустрията в правилната посока. Естествено това няма как да стане без да е национална политика.

Спортът е здраве- да заменим енергийните напитки и снаксовете със спорт

В бюфетите на родните училища се продават енергийни напитки, а по коридорите на учебните заведения са разположени автомати за сладки и солени бързи закуски. 80% от българите на възраст между 18 и 60 години не се движат активно. От друга страна се оказва, че близо 20 на сто от децата, които за първи път се докоснат до някакъв спорт, проявяват интерес да го практикуват и в бъдеще.

Проблемът е, че от 2400 училища в България, 800 са без физкултурни салони, а 300 нямат никаква спортна база. „Автомати за храни под общото наименования „джънк фууд“ не бива да фигурират в училищата. Иначе в автомата ако се продава минерална вода, нямам нищо против“, коментира здравният министър д-р Петър Москов.

Идеята за данък вредни храни не е свързана с храни от първа необходимост – хляб, мляко. Говорим за нещо, без които първо можем, като чипсове и енергийни напитки, и второ, това не е удар срещу индустрията. „Нека в съответната безалкохолна напитка количеството захар падне под критериите, които цялата здравна общественост коментира, че са вредни, и няма да плащате допълнително“, коментира Москов.

Междувременно специалисти по хранене и диететика отправиха съвет към родителите – за да спасят малчуганите си от вредните храни в училищните бюфети, още вкъщи да направят сандвич с пълнозърнест хляб. Дълго насажданата култура е трудно да бъде изкоренена още повече, когато самите родители понякога се изкушават. Едно от обясненията е по-ниската им цена, нашият стандарт е все още твърде нисък да си позволява редовно здравословна храна.