Още в началото на годината Египет и Русия се разбраха да си сътрудничат в ядрената сфера. Снимка: архив

Поръчковият портфейл на руската държавна корпорация „Росатом“ за доставки зад граница набъбна до 34 реактора. Така Русия продължава да запазва лидерските си позиции на най-крупен доставчик на световния ядрен пазар. Това стана след като на 19 ноември 2015 г. в Кайро Русия и Египет подписаха споразумение за сътрудничество за изграждане и експлоатация на територията на Египет на ядрена централа с четири енергоблока с мощност 1200 мегавата всеки. В присъствие на египетския президент Абдел Фатах ас Сиси подписи под документа положиха министърът на енергетиката на Египет Мохамед Шакер и генералният директор на руската държавна корпорация „Росатом“ Сергей Кириенко. Това всъщност не е просто един бизнес договор между две страни, а исторически момент за африканската държава. Египет обмисля създаването на ядрена електроцентрална още от осемдесетте години, но проектът бе замразен. Едва през 2006 г. тогавашният държавен глава Хосни Мубарак обяви, че ще възроди идеята и Египет ще има АЕЦ.

„АЕЦ в Дабаа ще се превърне в най-големия съвместен проект на Русия и Египет от времето на построяването на Асуанската язовирна стена. Това наистина е нова страница в историята на руско-египетските междуправителствени отношения. Първата ядрена централа ще направи Египет регионален технологичен лидер, заяви генералният директор на руската държавна корпорация „Росатом“ Сергей Кириенко след подписване на договора.

Нещо повече Русия ще изгради АЕЦ от поколение „3 плюс“ с най-съвременните норми на безопасност и с най-високо ниво на защитите. Централата на „Росатом“ от  поколение „3 плюс“ отразява и всички т.нар. постфукушимски стандарти за надеждност и сигурност, коментират експерти. Египет разглеждаше възможности от различни страни за изграждане на централата, сред които и Южна Корея, например.

И самият избор на Кайро – да се спре именно на руските ядрени технологии, никак не е случаен.Той показва зрялост както на египетските политици, така и на египетските ядрени специалисти. Защото Русия е безспорен технологичен лидер в областта на ядрените технологии, с най-надеждни и евтини централи, категорични са ядрените специалисти, които са убедени, че Египет ще получи една наистина сигурна и изключително ефективна АЕЦ и в същото време африканската страна ще бъде единствената в региона, притежаваща АЕЦ от поколение „3 плюс“. Освен това Русия и „Росатом“ предлагат пълния спектър от услуги – от проектирането, изграждането на АЕЦ, обучението на персонала, експлоатацията, доставката на свежо гориво и преработката на ОЯГ до извеждането от експлоатация на централите.

И макар да не стана ясно на каква стойност е сделката, стана ясно, че Кайро ще получи от Москва заем за строеж. Това е поредният държавен заем, който Русия ще отпусне на страна партньор при изграждането на АЕЦ. Преди година кредит от Русия бе предложен и на Унгария за реализацията на проекта за АЕЦ „Пакш“ 2. В Турция пък „Росатом“ строи АЕЦ „Аккую“ по уникален за ядрената индустрия финансов модел ВОО (строй-притежавай-експлоатирай). Така че Русия се утвърждава не само като доставчик на оборудване и услуги за ядрената енергетика, а като партньор предлагащ изгодни финансови решения на страните при изграждането на АЕЦ. Това показва, че Москва не само не изпитва финансова криза и недостиг на средства. Напротив, като че ли напук на всички икономически и политически мерки спрямо Русия и руските компании, страната има достатъчен финансов ресурс, че дори може да предлага кредитиране при изграждането на своите централи, категорични са експертите.

Според египетския президент „държавата и бюджетът няма да понесат цената за строежа. Кредитът ще бъде изплатен в рамките на 35 години чрез произведеното от централата електричество.“

Договорът от Кайро обаче показва и няколко много ценни урока на Европа. Първият е, че Европа трябва да престане да вади старите скелети от края на ХХ век от гардероба си. Предразсъдъците по отношение на Русия и опитите за изтласкване от пазара на руските ядрени технологии чрез непазарни, нелогични и икономически несъдържателни доводи, а чрез политически инструменти, са във вреда най-вече на самата Европа и страните на Стария континент. Както се вижда по проектите в Унгария, Финландия, Турция и т.н. тези опити са и неуспешни.

Вторият е, че Европа не бива да се поддава на американския натиск по отношение на ядрените технологии. Невижданият лобистки и дипломатически напор на САЩ по отношение решенията на Брюксел води само до рискови, дори опасни решения. Това представлява например интересът на САЩ Европейския съюз да задължи страните-членки да диверсифицират доставчиците си на ядрено гориво. Това само по себе си може да доведе до ядрени катастрофи, както показа и примерът на Чехия. Техният опит да експлоатират американски горивни сборки в реактори по руски дизайн в АЕЦ „Темелин“ доведе до редица проблеми, изкривяване на касетите и почти невъзможност за управляване на процесите на реактора. Днес Чехия отново залага на сигурното и безопасното, абстрахирана от политически предразсъдъци, и доставя ядрено гориво от ТВЕЛ. Украйна обаче прави същата тази рискована крачка под натиска на САЩ и окуражена от ЕС. Докъде ще стигне този експеримент тепърва ще се види.

За разлика от тях, Египет показа, че винаги водещ трябва да бъде националният интерес, безопасността и сигурността на технологията, избирайки Русия и руските ядрени технологии.

Третият урок към Европа е свързан с гарантиране на енергийните доставки и постигането на екологичните изисквания. „Строи АЕЦ, ако искаш чиста и защитена околна среда и енергийна сигурност“. Северноафриканският регион като че ли в последните години осъзна именно това и обръща все повече внимание на ядрените технологии като шанс за задоволяване на енергийното потребление, начин за подобряване на екологичните проблеми и не на последно място възможност за решаване на проблема с осигуряване на прясна питейна вода.

И докато ядрените сили си мерят възможностите, а Северна Африка преподава уроци на Европа, нуждата от нови генериращи мощности на Стария континент става все по-осезаема заради старите и излизащи от експлоатация централи и заради развиващите се икономики на страните от Европейския съюз. Но заедно с това расте и нуждата от чиста околна среда и сигурност на доставките.

И само времето ще покаже кой днес най-добре си пише домашното.