Горещо

За цената на един свален СУ-24 и една обидена Русия… или защо Турция е големият губещ днес

Erdogan-PutinОт дни следя отблизо скандала около сваления от Турция руски бомбардировач Су-24. Няма да коментирам кой е прав и кой крив, дали бомбардировачът наистина е навлязъл в турско въздушно пространство, дали руските пилоти наистина са били многократно предупреждавани да напуснат, нито пък дали действията на Турция са адекватни или се категоризират за агресия.

По-интересно ми е какво следва оттук насетне за Русия, за Турция, а защо не и за България. Факт е, че конфликт между две страни, които играят изключително важни геополитически роли (всяка по свой си начин), неминуемо се отразява на цели региони, а какво остана и за страни преки съседи, каквато е България на Турция. Наблюдавам в детайли всички реакции на турските и руски власти по отношение на бизнес отношенията между двете страни; опитвам се да прочета и отвъд изказаните думи по отношение на стартираните руски енергийни проекти в Турция.

Факт е, че поне за известно време, отношенията между двете страни ще бъдат близко до точката на замръзване. Това няма как да не повлече след себе си и бизнеса между двете страни. Първи признак за това даде туристическият бранш. Веднага след инцидента, руските туристически агенции спряха от продажби почивки в Турция. Според експерти от този ход турските курорти ще изгубят повече от 5 млрд. долара, защото годишно Турция е посещавана от 4 млн. руски туристи. Руските туроператори пренасочват своите клиенти към други дестинации. Това пък е шанс България и родното Черноморие да спечели от конфликта между двете страни, като съумее веднага да предложи конкурентни туристически продукти и най-важното – което зависи от политиците, облекчени визови процедури за руски туристи (макар и да бъдат временни за няколко години).

България може да се окаже, че държи коза за реализацията на спрения по настояване на Брюксел газов проект за „Южен поток“, който веднага след спирането на тръбата през България, Путин трансформира в „Турски поток“. Към днешна дата обаче Русия прекратява работата по алтернативния на България газопровод. Това заяви руският министър на икономическото развитие Алексей Улюкаев. Шансът на България е час по-скоро да създаде необходимата дипломатическа и експертна совалка в Брюксел и да настоява  „Южен поток“ да възкръсне през България, макар затова Москва да трябва да направи отстъпки от първоначалната идея за проекта, за да задоволи и изискванията на ЕС. А че България и ЕС имат крещяща нужда от „Южен поток“ е повече от видно, още повече в контекста на поредното спиране на природния газ от Русия за Украйна, което отново предизвиква притеснения, дали това няма да доведе до нова газова криза в България и в Европа.

Ujen potokАко „Южен поток“ бъде възроден, а „Турски поток“ погребан, безспорно Турция ще загуби много. Защото при евентуалното изграждане на тръбата през турска територия, Турция щеше да се превърне в най-крупния енергиен транзитьор и разпределител на пътя Европа-Азия, който освен всичко останало би държал в ръцете си и кранчето на синьото гориво за Европа. А това все повече би затвърдило позициите на Анкара по отношение амбициите на страната да влезе в ЕС.

Залозите са огромни

На карта е заложен и проектът за първата атомна електроцентрала в Турция, която руската държавна корпорация трябва да изгради. Засега обаче и руските, и турските държавни мъже са сравнително обрани по темата за АЕЦ „Аккую, макара да се появяват информации, че Русия спира проекта. Това е така, защото АЕЦ „Аккую“ се оказва изключително важен проект както за Русия (не само защото е доставчик на оборудването, изпълнител на проекта, но и като оператор на централата след това), така и за Турция, която е решила да заложи на ядрената енергетика за решаване на дълготрайните си проблеми с електроснабдяването на страна.

Строежът на централата в турската провинция Мерсин на крайбрежието на Средиземно море ще струва около 20 -22 млрд. долара. Експертите са категорични, че Турция ще получи една от най-модерните атомни централи в света, от най-новото поколение „3 плюс“, т.нар. „постфукушимски реактори“. Руските специалисти, разработчици на реакторите и проекта на АЕЦ „Аккую“, са отразили в него всички нововъведения, така че да не може да се повтори подобна авария като в АЕЦ „Фукушима“. Нещо повече – АЕЦ „Аккую“ е предвидено да бъде построена на терен с минимална сеизмична активност, където няма риск от цунами, макар централата да е проектирана да издържи и на такава стихия.

проекта на АЕЦ Аккую

Проектът на АЕЦ „Аккую“

Очаква се АЕЦ „Аккую“ да влезе в експлоатация през 2020 г., но пълната мощност на четирите й реактора ще бъде достигната през 2023 г. Изграждането на АЕЦ „Аккую“ е натоварено и с изключително символно значение за Турция, тъй като се очаква четирите енергоблока да бъдат завършени точно в навечерието на 100-годишнината на Турската република. Което се оказва изключително важно за имиджа на  турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Планира се централата да произвежда 35 трилиона киловатчаса годишно. При реализирането на проекта АЕЦ „Аккую“ турските подизпълнители ще могат да изпълнят до 90% от строителните, около 50% от монтажните дейности и да произведат до 40% от оборудването за централата. Т.е. като цяло участието на турски компании при реализиране на проекта може да достигне 35-40% или поръчки на стойност 6-8 млрд. долара.

Мълчанието е злато

Вероятно липсата на решение от Кремъл за евентуално спиране на АЕЦ „Аккую“, както за част от другите проекти и санкциите, въведени веднага след свалянето на Су-24, е продиктувано и от факта, че самият проект финансово и икономически е значително по-сложно изграден и вече е в напреднала фаза.  АЕЦ „Аккую“ се строи по схемата ВОО (строй-притежавай-експлоатирай), където собственик на централата е Русия. Компании на руската държавна корпорация „Росатом“ притежават контролния дял в капитала на централата. Това са „Концерн „Росенергоатом“ – 46,87%, „Русатом Оверсиз“ – 46,4%, „Атомстройекспорт“ – 4,84%, „Атоменергоремонт“ – 0,05%, „Атомтехенерго“ – 0,05%. Още 1,6% принадлежат на „Интер РАО“. В договора за централата е записано, че в бъдеще може да се вземе решение за продажба на други инвеститори на до 49% от проекта, като не по-малко от 51% обаче ще останат притежание на руската страна. Още нещо – Москва вече е инвестирала в проекта около 3 млрд. долара за стартиране на дейностите. Всичко това явно налага по-умерени и обмислени ходове и от двете страни.
Putin-ErdoganКой ще спечели от реализирането или евентуално от спирането на енергийните проекти в Турция – тепърва ще се види. Но сигурното е едно – че Турция днес е на път да се превърне в големият губещ. И това е цената за сваления Су-24.

 

Коментар на: Ивайло Велков – журналист, енергиен наблюдател и анализатор

(Visited 156 times, 1 visits today)

Be the first to comment on "За цената на един свален СУ-24 и една обидена Русия… или защо Турция е големият губещ днес"

Leave a comment

Your email address will not be published.


*


This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.