СНИМКА: Infoobzor архив

Климатичната политика навлиза в етап, в който основният въпрос вече не е само какви цели поставят държавите, а как ще осигурят средствата за тяхното изпълнение. Именно финансирането, мобилизирането на частни инвестиции и защитата на икономиките от нарастващите климатични рискове се превърнаха във водещи теми за Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и многостранните банки за развитие на конференцията COP31 в Анталия, Турция.

Според съвместно изявление на банките от 12 ноември глобалното им климатично финансиране е достигнало рекордните 163 млрд. долара през 2025 г. От тях 103 млрд. долара са насочени към икономики с ниски и средни доходи.

ЕИБ, която през 2027 г. ще поеме председателството на групата на ръководителите на многостранните банки за развитие, поставя акцент върху превръщането на националните климатични стратегии в реални инвестиционни проекти.

„През 2025 г. многостранните банки за развитие осигуриха рекордните 163 млрд. долара глобално климатично финансиране. Това показва, че многостранното сътрудничество дава резултати“, заяви вицепрезидентът на ЕИБ Амброаз Файол. Според него следващата задача е климатичните амбиции да бъдат превърнати в действия.

От климатични обещания към инвестиции

Многостранните банки за развитие – сред които ЕИБ, Световната банка и регионалните банки за развитие – имат специфична роля в климатичния преход. Те не само отпускат дългосрочни заеми, но предоставят гаранции, експертна помощ и инструменти за намаляване на инвестиционния риск. Това позволява да бъдат финансирани проекти, които частните инвеститори иначе биха определили като твърде рискови или недостатъчно доходоносни.

В съвместната си позиция за COP31 банките подкрепят програмата за климатични действия на конференцията и се ангажират да подпомагат държавите при изпълнението на националните им климатични ангажименти.Приоритетите включват нисковъглероден икономически растеж, устойчивост към климатични бедствия, нови работни места и по-добър достъп до финансиране.

Особено значение има подготовката на инвестиционни проекти. Недостигът на капитал не е единствената пречка – много държави и общини не разполагат с достатъчно технически разработени проекти, които могат да получат банково финансиране.

Затова банките поставят акцент върху консултантската подкрепа, общите показатели за измерване на резултатите и по-прозрачното отчитане на климатичните инвестиции.

ЕИБ насочва поне 30 млрд. евро към климатична адаптация

Една от най-важните инициативи на ЕИБ на COP31 е втората фаза на Плана за адаптация към климатичните промени. Той предвижда най-малко 30 млрд. евро финансиране за периода 2026-2030 г. за проекти в Европа и други региони, които намаляват уязвимостта към екстремни метеорологични явления.

Сред приоритетните направления са устойчивостта на електроенергийните мрежи, водоснабдяването, защитата на обществените сгради, климатично устойчивото земеделие и инфраструктурата.

Финансирането ще бъде съчетано с техническа помощ за подготовка на проекти, за да се преодолее една от основните слабости на адаптационната политика – разликата между установените рискове и реално осъществените инвестиции.

ЕИБ и Европейската комисия предвиждат също съвместна консултантска програма за международна климатична адаптация, насочена особено към най-слабо развитите държави и малките островни страни.

В рамките на новото партньорство между многостранните банки за инвестиции в адаптация и устойчивост ще се търси по-голямо участие на публичния и частния капитал.

ЕИБ разработва и цифровия инструмент ClimateSET съвместно със службата на ЕС за климатични промени „Коперник“. Той трябва да подпомага институциите и бизнеса при оценяването на климатичните рискове и избора на подходящи мерки. Според Файол инвестициите, които се правят днес, трябва да бъдат подготвени за климатичните условия на утрешния ден.

Частният капитал – необходимото условие за мащабен преход

Друг централен акцент на ЕИБ е привличането на частни инвестиции.

Европейската инициатива за глобални зелени облигации (Global Green Bond Initiative) има за цел да мобилизира 20 млрд. евро зелени инвестиции в развиващите се икономики.

Механизмът съчетава финансова подкрепа с техническа помощ за изграждане на пазари на зелени облигации и подготовка на инвестиционни проекти.

ЕИБ представя и глобалната база данни GEMs, която обединява повече от четири десетилетия информация за кредитни неизпълнения и възстановени вземания от многостранни финансови институции.

Целта е инвеститорите да получат по-достоверна оценка на риска в развиващите се пазари. По-голямата прозрачност може да намали неопределеността и да улесни привличането на частен капитал.

Подобен подход се прилага и при градските климатични инвестиции. Фондът City Climate Finance Gap Fund вече е подпомогнал повече от 400 града при преминаването от първоначална идея към инвестиционно подготвени проекти.

Европа: енергийният преход вече е въпрос на сигурност и конкурентоспособност

В Европа ЕИБ свързва климатичната политика с три икономически приоритета – по-ниски енергийни разходи, намалена зависимост от вносни изкопаеми горива и развитие на собствена индустрия за чисти технологии.

През 2025 г. годишното енергийно финансиране на банката достига 33 млрд. евро, което е приблизително два пъти повече спрямо началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна.

ЕИБ участва във финансирането на около половината от европейските проекти за електропреносни мрежи и междусистемни връзки, една пета от слънчевите централи и една трета от наземните вятърни паркове.

Значението на тези инвестиции се потвърждава от осмото климатично проучване на банката, проведено сред 23 000 души във всички 27 държави от ЕС.

Според резултатите 82% от европейците очакват енергийният преход да намали зависимостта от вносни нефт и газ, 79% разчитат на по-стабилни или по-ниски енергийни цени, а 76% – на забавяне на климатичните промени.

Същевременно 60% посочват, че поскъпването на енергията е намалило значително покупателната им способност.

Особено важен сигнал към европейските институции е, че 59% подкрепят обединяването на финансовите ресурси на държавите членки за енергийния преход, а 55% предпочитат развитието на собствена европейска индустрия за чисти технологии, дори ако това забави внедряването им.

Това поставя ЕИБ в центъра на европейската инвестиционна политика – като институция, която може да съчетава публични средства, банково кредитиране и частен капитал за стратегически инфраструктурни и технологични проекти.

Високите енергийни разходи засилват необходимостта от инвестиции в България

За България изводите от COP31 и политиката на ЕИБ имат особено значение заради високата чувствителност на домакинствата към енергийните цени.

Според климатичното проучване на банката 74% от българите посочват, че поскъпването на енергията е намалило значително покупателната им способност, при средно 60% за ЕС. Половината от анкетираните у нас са ограничили разходите си за храна или здравеопазване.

Същевременно 77% очакват енергийният преход да осигури по-стабилни или по-ниски цени, а 74% – по-малка зависимост от вносни горива.

Българите показват и силна подкрепа за общоевропейското финансиране: 65% предпочитат държавите от ЕС да обединяват ресурсите си за необходимите инвестиции, при 59% средно за Съюза.

„Българските домакинства бяха засегнати най-тежко от високите цени на горивата и тяхното послание е недвусмислено: енергийният преход трябва да осигури по-достъпна енергия и по-голяма независимост“, заявява вицепрезидентът на ЕИБ Марек Мора.

През 2025 г. Групата на ЕИБ е предоставила 128 млн. евро за устойчива енергия и природни ресурси в България. Сред проектите е финансирането от 40 млн. евро за Eldrive Holding, което подкрепя развитието на зарядна инфраструктура за електромобили в региона, включително 1530 нови зарядни станции в България.

В перспектива особено важни за страната са инвестициите в електропреносните и разпределителните мрежи, съхранението на енергия, енергийната ефективност и модернизацията на промишлеността.

Новият план на ЕИБ за климатична адаптация също създава възможности за проекти срещу сушите, наводненията и недостига на вода, както и за модернизация на напоителните системи и градската инфраструктура.

Следващата стъпка: инвестициите трябва да носят измерими резултати

Посланието на многостранните банки на COP31 е, че успешният климатичен преход изисква повече от увеличаване на финансовите ангажименти. Необходими са по-добре подготвени проекти, прозрачни критерии за резултатите, по-нисък инвестиционен риск и механизми, които насочват капитал и към по-бедните държави и уязвимите региони.

Предстоящото председателство на ЕИБ на групата на ръководителите на многостранните банки през 2027 г. предоставя възможност за по-тясна координация, особено по въпросите на водните ресурси, климатичната устойчивост и адаптацията.

Основният извод е, че климатичният преход все повече се превръща в инвестиционна и икономическа стратегия. За Европа той означава по-голяма енергийна независимост и конкурентоспособност, а за България – възможност за модернизация на инфраструктурата, намаляване на разходите и по-добра защита от климатичните рискове. Решаващото условие е публичното финансиране да привлича допълнителни частни инвестиции и да води до конкретни, измерими резултати.