АЕЦ „Козлодуй“

Като в реклама…

Вече съм спокоен. Успяхме да удържим на натиска на САЩ и да защитим националния си интерес да не изграждаме нова ядрена мощност с недоказана американска реакторна технология. Не се поддадохме и на натиска на „Уестингхаус“ да влезе на всяка цена на българския пазар пък макар и през задния двор, който в случая се оказа мним китайски инвеститор, подсказан ни от „Уестингхаус“. Спокоен съм. Съмнителни китайски инвеститори не са на посещение в АЕЦ „Козлодуй“ и не ни свалят звезди, че ще ни изградят за без пари сигурни, надеждни и ефективни реактори в Седми, че дори и в Осми блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Спокоен съм!

Но както се казва в една реклама за бързи кредити: „Стига глупости!“. И най-малките деца виждат, че цялата тази романтична история с анонимния китайски инвеститор е съшита с бели конци. Американски конци. И защо корпоративните апетити на „Уестингхаус“ ни се поднасят като захаросани пръчици за голям инвеститорски бум? А стремежите на САЩ да отчупят от традиционния ядрен пазар на Русия, ни се представят (с активната режисура и на Европейския съюз) като възможност за диверсификация на ядрените доставки, за откъсване от енергийния хомот на Кремъл и като шанс за България? Много въпроси и никакви отговори.

Не КОЙ, КОЙ, а КОЯ, КОЯ… е китайската компания?

Филмът продължава и аз не съм на кон. Ако преди година най-актуалният въпрос бе КОЙ (…предложи Пеевски?), то днес явно е КОЯ е китайската компания кандидат-инвеститор за нова мощност в АЕЦ „Козлодуй“?  Всички правителствени представители говорят уклончиво, витиевато и не по същество. Попитан от журналисти министър Томислав Дончев не назова името на компанията „заради липса на съгласие за това от страна на фирмата, но уточни, че става дума за „голяма китайска компания с огромен опит в енергетиката, включително и в ядрената, с няколко десетки милиарда годишен оборот“. Според запознати мнимият китайски инвеститор всъщност е добре познатият партньор на „Уестингхаус“ – State Nuclear Power Technology Corporation (SNPTC), който от лятото на 2015 г. след сливане с China Power Investment Corporation (CPI) става State Power Investment Corporation (SPI). Щателното ми проучване установи, че големият коз на „Уестингхаус“ и на българското правителство, маскиран зад названието „голям китайски инвеститор“ всъщност няма особено голям опит като оператор на централа, макар да има миноритарни дялове в компании, опериращи 7 от 30-е енергоблока в Китай (по данни на World Nuclear). Няма и никакъв опит в задгранични инвестиции в ядрени проекти. Компанията обаче държи патентите за технологията САР-1400, доразвивайки американските реактори АР-1000. Всъщност ядрените експерти наричат САР-1400 „китайските АР-1000“. Китайците претендират, че САР-1400 е пасивен PWR реактор от трето поколение.

Колкото и да гледате – не съм на кон

Колкото и да гледате – аз продължавам да не съм на кон. На дневен ред продължава да стои въпросът КОЯ? е китайската компания мераклия за инвеститор в Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ и зад чиято маска удобно ще се скрие „Уестингхаус“. И продължавам да се чудя дали правителството вместо да изпише вежди няма да избоде очи, избирайки съмнителен инвеститор, още по-съмнителна и недоказана ядрена технология като АР-1000, инсталирайки я на една площадка с друг тип ядрена технология (работещата в Пети и Шести енергоблок – ВВЕР), без обучен персонал и без адаптирана прилежаща инфраструктура, само защото не успя да устои пред Големия брат, който години наред вече е взел българската ядрена енергетика на таран и явно няма да се откаже докато не пробие.

Сянката на Стойнев

Безспорно за всички най-голяма вина за кашата, в която е набъркана България около строителството на Седми блок в АЕЦ „Козлодуй“, има бившият енергиен министър от кабинета Орешарски Драгомир Стойнев. Той се превърна в рекламно лице на „Уестингхаус“ в България. След неколкодневно посещение в САЩ започна да тръби как американците имат най-безопасната и най-надеждна технология (въпреки че никъде няма построена и работеща централа с такъв реактор, а всичките им проекти са обречени на огромни закъснения и редица технологични проблеми); как Седми блок ще бъде изграден с АР-1000 от „Уестингхаус“ (независимо, че няма лиценз от АЯР и това би отнело много време, а и самите АЯР експертно и отговорно заявиха, че няма да одобрят типов проект на „Уестингхаус“, а само проект, конкретно разработен за площадката в Козлодуй).

Финансовите параметри на 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй“, ако бъде избран моделът AP 1000

Стойнев дори отиде при същата тази китайска компания партньор на „Уестингхаус“ – SNPTC (вече SPI), да огледа строителството на АЕЦ „Санмен“, която между другото закъснява от графиците с няколко години и носи милиони долари загуба за компанията оператор. Първи блок на „Санмен“ трябваше да бъде първият с реактор АР-1000 не само в Китай, но и в света, но все още няма яснота кога ще бъде пуснат в експлоатация.

Сянката на Стойнев продължи да тежи на България и след като правителството на Орешарски подаде оставка, защото договореностите с „Уестингхаус“ бяха факт. Това принуди Бойко Борисов да заяви пред парламента, „толкова много ядове ми създадохте с това, което абсолютно ненужно беше подписано“. И само липсата на средства у американската компания позволиха на България да спре за известно време дейностите по Седми блок под претекст, че щом не искат да инвестират, няма как да се случи проектът, защото България няма толкова пари. Това пък мотивира „Уестингхаус“ да си намерят инвеститор и ни показаха китайците. Сега остава въпросът как този път Борисов ще се измъкне от капана на „Уестингхаус“ и тегнещата сянка на Стойнев.

Глухият коловоз и светлината в тунела

Драгомир Стойнев не просто ни вкара в устата на вълка (разбирай „Уестингхаус“), но и толкова усложни защитата на България в арбитражното дело за АЕЦ „Белене“, че много юристи са убедени, че това ще бъде един от козовете на руската страна, за да спечели делото. Защото докато първият кабинет на Бойко Борисов се опитваше да убеди Русия и „Атомстройекспорт“, че спираме АЕЦ „Белене“, защото нямаме нужда от нови генериращи мощности, защото енергийната ни система има излишък на ток и нямаме пари за нови мощности, Стойнев забърка кашата с „Уестингхаус“, което даде основание на руснаците да питат „защо с американците може, а с нас – не?“. Така сякаш и арбитражното дело, и шансът България да има нова ядрена мощност с вече доказана, надеждна и безопасна технология, каквато са руските реактори ВВЕР, стигнаха до глух коловоз. Дано държавните ни мъже устоят на поредната американска атака за пробив на нашия ядрен пазар и отново да намерят начин да прекършат мераците на „Уестингхаус“ – от една страна, а от друга да се опитат да изтъргуват (едно наистина разумно и достойно решение) с Москва възможността да се изгради почти платеният вече реактор за АЕЦ „Белене“ в Козлодуй като в замяна „Атомстройекспорт“ се откаже от милиардния иск срещу НЕК. Което хем ще спести пари на българския данъкоплатец, хем ще затвърди позициите на България като ключов енергиен играч в региона, и то разчитайки на доказано добра ядрена технология. Защото винаги трябва да търсим светлината в тунела, за да се ориентираме къде е изходът…