Забързани в ежедневието, рядко се прибираме по родните си места. Захласнати по далечното забравихме родното. Не пропускаме да публикуваме снимки от екзотични дестинации и изкуствени красоти, не осъзнавайки, че всъщност не сме посетили забележителности с висока историческа стойност в града, в който сме се родили.

За пръв път от цели 30 години, 10, от които в София, стъпих на крепостта Туида. Все по рядко се качвам и на едно от най-хубавите планински кътчета в града- Карандила. Да не казвам, че още не съм проследила родовата нишка от Хаджи Димитър до мен- дядото на моя дядо по майчина линия е братовчед на Хаджи Димитър. Длъжна съм на своя род и все още се чудя как да откупя този дълг и да заслужа тази отговорност.

Две страхотни разходки ми върнаха мириса на мястото, където съм у дома си, където ме посрещат най-близките, където винаги се връщам, когато съм най-тъжна, най-радостна или когато просто се връщам по празници.

Репуликанският път за Карандила беше затворен. Алтернативите са през квартал Ново село като хванете пътя за Даулите и на разклона поемете надясно към Карандила (около 30 км) за 30 минути, с лифта ще стигнете за 20 минути и още толкова пеша до езерото. От туристическите пътеки най-популярна е „Хайдушката пътека” с време за изкачване около час. Каквото и да решите ще се насладите на уникални природни, планински гледки. Фурната горе до езерото работи само през уикендите.

Знаете ли, за всички тези години, местността Карандила не се е променила и в това има неописуем чар- тишина спокойствие и мир с природата. В това има и малко страдание, защото хижите и почивните станции, бунгалата са все така стари и неподдържани, районът през по-голямата част от годината е пуст, туристическите пътеки обаче се поддържат, пейки, скамейки, места за отдих, люлки и информационни табели допълват природния пейзаж в Природен парк „Сините камъни”.

Предполага се, че през Османското владичество в България, по време на чума, жителите на града са се изнасяли в местността Карандила, част от ПП „Сините камъни”, тъй като тя е сравнително изолирана и разполага с няколко извора. Поради нейното използване в „черни времена“ се е наложило името „Карандила“ (от турската дума „кара“ – черно). Според други – по-вероятно е произходът на името да е свързано с турската дума „кар“ (сняг). Безкрайното природно разнообразие превръща това място в кътче за отдих не само през уикенда- много сливналии изкачват всеки ден „Хайдушката пътека” за здраве и спорт.

Ние се разходихме около езерото, което пази непокътнати детските ми спомени, когато всяка събота и неделя идвахме тук с моите родители. Планината отново ни предложи прекрасни гледки. Може би не предполагате, че тук се намират 60% от всички видове диви орхидеи в страната. Запечатвам хубавото изживяване и красивите гледки до следващите празници, когато пак ще се завърна в родния край.

През последните месеци не ми даваше мира друга мисъл, да посетя за пръв път крепостта Туида, която се намира над квартал Ново село в местността Хисарлъка. Разположението й разкрива прекрасна гледка на юг- към града, а на север към Природен парк „Сините камъни”. Ще разкажа малко повече за историческата стойност на крепостта, защото аз самата досега не знаех нищо за нея. Предполагам, че още голяма част от родените тук не са я посетили. С този разказ се надявам да накарам много от вас да дойдат и да чуят нейната история. Нямате представа колко истинска е тя в сравнение с други истории, които сме чували в чужбина, не омаловажавам чуждата история, нека обаче не подценяваме нашата. Няма връзка, но се сещам за добре скалъпената история за граф Дракула в Бран, Румъния. Тази историческа забележителност привлича милиони туристи всяка година, които плащат по 10 евро вход за обиколка на един почти съвременен и все още строящ се замък. Стотици хиляди румънци посещават това място всяка година, а ние българите не ценим нашите забележителности.

Разходката из „Туида”  струва 3 лева, може да доплатите за екскурзовод. Тук може да направите питник, да стреляте с лък, да се преоблечете като ранновизантийски войни, дори да се омъжите.

Крепостта обхваща площ от 40 дка като около още 20 дка още не са проучени. Разкопките започват още през 1982 г, по време на които е открит епиграфски паметник с надпис, от който се установява античното име на селището Туида. От друг надпис, открит при разкопките на западната крепостна стена пък научаваме, че името на селището е Суида. Заради по-голямото благозвучие се приема названието Туида. В светилището се е почитал Бог Аполон, във вътрешността на укреплението са открити много склуптурни паметници, откроява се торсът на мраморна статуя на бога лечител Асклепий, оброчни плочи на тракийски конник. Находките показват, че тракийското селище през II-III век е много добре благоустроено и развито икономически. Хълмът около местността „Хисарлъка” се е оформил като сакрален комплекс. Голямата трикорабна базилика в укреплението е построена в средата на IV век.

В средата на V век крепостта е катастрофално унищожена след опустошението на Тракия от хуните като животът в нея замира за почти половин век. Укреплението е възстановено от император Анастасий в началото на VI век. Известно е, че при този владетел започва усилено строителство на крепости в балканските територии на империята. Към издигната крепостна стена се правят допълнителни съоръжения- стълбища, канали, водопроводи. Тогава се оформя старохристиянския комплекс като се възстанвоява разрушената голяма базилика, а на югоизток се издига автономен баптистерий със сложен план и мозаичен пъстроцветен под. Прокопий Кесарийски съобщава в „За строежите”, че по времето на Юстиниан I са ремонтирани крепостните стени на град Цоида. Строителството продължава и извън крепостните стени. На юг от укреплението е издигната голяма трикорабна базилика, която обслужва населението извън крепостта. Селището е добре благоустроено с уредена водопроводна и канализационна система, сгради с обществен характер, проход и подземен тунел, осигуряващи допълнителни възможности за снабдяване с вода от Новоселска река. По това време се наблюдават много находки на занаятчийски предмети и много монети.

Аваро-славянските нашествия в началото на VII век слагат край на ранно-византийския град за цели два века. В началото на IX век хълмът отново е заселен. Новите обитатели не се съобразяват със старите застроявания на крепостта. Цели сгради и съоръжения остават  под дебел слой от разрушения сред тях баптистерия, сградата с подземния тунел. С течение на времето в крепостта се извършват строителни работи. Животът в крепостта продължава и след като България пада под византийско владичество.

Към средата на XI век в североизточна Тракия нахлуват номадските племена печенези, кумани и узи. Печенезите завземат крепостта и известно време я владеят. След време местното население се завръща, но в бита на хората се забелязва явен упадък. Върху каменните стълбища се изграждат пянтови постройки от камък и кал. Старобългарският водопровод е разбит по трасето си от боклучни ями. Кулата на южната порта е срината, а стените са прорязани от ями.

В началото на XIII век животът в крепостта замира завинаги. Продължава да функционира само некрополът около малка гробищна църква, построена върху насипа, покриващ монолитната ранновизантийска административна сграда.

И все още тук може да се потопите в онова време като стреляте с лък в балите сено или се облечете като ранно-византийски конник. Това е родната история и никой не може да ни я отнеме, но наша е отговорността да я съхраним и опазим, да предадем това знание на всички онези, които не са достигнали още до него.

Времето през декември беше страхотно за разходка, но през пролетта и лятото тук може да дойдете всеки ден от 9 до 20 часа и да направите не само разходка, но и пикник. На празника на града на Димитровден пък може да станете свидетели на възстановка на живота от онова време. Скоро може да заработи и планираната по европейския проект за 6 млн. евро винарна.

Пожелавам ви вдъхновение и страст да посетите още едно недокоснато кътче от България.