България е в нарушение на европейското законодателство при одобряването на проекти за вятърни генератори и голф игрище в Калиакра като не е бил отчетен кумулативният ефект в района, реши съдът на ЕС.

В съобщение на съда се посочва, че е уважен искът на Европейската комисия. Според съда нашата страна е в нарушение, тъй като не е включила изцяло териториите на орнитологично важните места в специалната защитена зона в района на Калиакра.

България е одобрила проектите „АЕС Гео енерджи“, „Дисиб“ и „Лонгман инвестмънт“ на територията на орнитологично важното място в района на Калиакра, която не е била, а е трябвало да бъде класифицирана като специална защитена зона.

Нашата страна е одобрила проектите „Калиакра уинд пауър“, „ВН Енертраг Каварна“ и „Вертикал – Петков и с-ие“, както и проекта „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ на специалната защитена зона в района на Калиакра и специалната защитена зона в района на Белите скали.

От една страна, България не е оценила правилно кумулативния ефект на проектите „Уиндтех“, „Брестиом“, „Еко Енерджи“ и „Лонгман инвестмънт“ в района на Калиакра, която е трябвало да бъде класифицирана като специална защитена зона. От друга страна, въпреки това е разрешила осъществяването на проекта „Лонгман инвестмънт“, пише в съобщението.

Отбелязва се, че районът на Калиакра е важна зона за опазването на множество видове птици и техните местообитания. На 18 декември 2007 г. в съответствие с директивата за птиците България е създала специалната защитена зона „Калиакра“.

Решението не е обвързано с финансова санкция, подчертават от Министерството на околната среда и водите.  Причина за стартиране на наказателната процедура през 2008 г. и нейното довеждане до съдебна фаза са действия, извършени основно през 2007-2008 г. по одобряване на множество проекти в района на Калиакра, аргументират се от министерството.

Искът на ЕК срещу България беше с изключително голям предмет за множество проекти в района за близо 3000 вятърни генератора. Отчитайки всички предприети корекционни мерки от България, съдебното решение обхваща няколко проекта. В съдебното решение се посочва, че България е трябвало да обяви границата на защитена зона за птиците Калиакра до границата на орнитологично важно място Калиакра, както и че при одобряването на определени проекти за вятърни генератори в тази територия не са приложени правилно Директивата за птиците и Директивата за хабитатите.

Още при получаване на мотивираното становище на ЕК през лятото на 2012 г. България е предприела действия за коригиране на нарушенията  – с промени в Закона за опазване на околната среда се въвежда 5-годишна давност с обратно действие на решенията за преценяване на необходимостта от ОВОС. Така отпадат 90% от одобрените над 2000 вятърни генератора, тъй като в този срок възложителите не са предприели никакви действия за реализация на обектите. През януари 2013 г. беше издадена екологична оценка на Националния план за развитие на енергия от възобновяеми енергийни източници, с която беше въведена забрана за одобряване на нови проекти за ВЕИ в района на Калиакра. С тези две мерки се създава сигурност, че там няма да има прекомерно застрояване, въпреки многото одобрени проекти в първите две години на членството на България в ЕС (2007-2008 г.). Така при стартирането на делото през 2014 г., в района остават около 200 вятърни генератора.

Процесът на коригиране на несъответствията с европейското законодателство продължи през 2013 г., когато беше разширена защитената зона за птиците „Калиакра” до границата на Орнитологично важно място – Калиакра, с което България още тогава изпълни едно от изискванията по наказателната процедура. В допълнение бяха включени още територии от района на Калиакра в мрежата Натура 2000 с цел опазване на птиците. Това са защитена зона „Било“  и нови територии за опазване на така важните степи. Изготвя се и План за устойчиво управление на Калиакра. В него се залагат мерки за недопускане на допълнително застрояване и правилно експлоатиране на съществуващите обекти. Целта е България да гарантира, че в Калиакра е постигнат баланс между социално-икономическото развитие и опазването на природата, коментират в своето съобщение от екоминистерството.