Снимка: Дарик, архив

Осем години след пожара във влака София – Кардам, отнел девет човешки живота, помощник-машинистът Георги Николов води отчаян живот – болен, безработен и с над 24 000 заем. 31-годишният мъж е сринат, обезверен и огорчен, че държавата и БДЖ са го изоставили в най-трудния момент от живота му, информира в. „Телеграф“. ММъжът сам признава, че все по-често мисли за самоубийство.

Животът на Георги се преобръща на 28 февруари 2008 г. Тогава той е наряд, като помощник-машинист във влака София – Кардам. Малко преди влизането в гара Червен бряг два от вагоните на композицията са обхванати в пламъци. Загиват девет пътници, сред които и шефът на Националния археологически музей проф. Рашо Рашев.

Двамата машинисти – Христо Колев и Георги Николов, са разпитани и освободени, без да бъдат обвинявани в нищо. В последствие обаче Христо Колев развива остра белодробна инфекция и през 2014 г. умира, оставяйки две деца сирачета.

Драматична е съдбата и на помощник-машиниста Георги Николов. Стресът и напрежението отключват паническо разстройство. Три години младият мъж е в тежка депресия и не иска да вижда хора. Получава 140 лв. инвалидна пенсия

Развива и болест на гръбначния стълб. Налага се ежедневно да му се поставят специални инжекции, чиято стойност на месец е 2000 лв. до този месец Здравната каса ги поема, сега обаче болният ще трябва да си ги купува сам.

Георги иска да работи, но заради ТЕЛК-а и дадените му 69% инвалидност, никой не иска да го вземе на работа. „Досега съм ходил на 37 места да питам за работа. Навсякъде казват „Добре“, но като чуят, че съм инвалид, бързат да ме отпратят. „, вдига рамене младият мъж.

Той се жалва още, че след като напуснал БДЖ, никой от системата повече не се сетил за него и не го потърсил. „Не ми дадоха и една стотинка, а нито един от колегите ми не дойде да ме види или да се обади, за да разбере жив ли съм. Огорчен съм от това и много ме боли“, призна още той.

Освен всичко бившият помощник-машинист има да изплаща и ипотечен кредит за семейния апартамент. Остават му още 24 000 лв., които ще трябва да изплаща още 14 години по 200 лв. месечно.

„Не зная колко време ще издържа още. Един ден може и да сложа край на живота си. Не съм го направил само заради семейството“, завършва разказа си бившия помощник-машинист от влака убиец.