Вместо за нова и надеждна АЕЦ в Белене, българските граждани сме принудени да плащаме скъпо и прескъпо за яловите политически игри на своите управници. Това стана ясно на 16 юни 2016 г., когато бе оповестено решението на Арбитражния съд към Международната търговска палата в Женева по делото на руската компания „Атомстройекспорт“ срещу българската НЕК. И тук не става въпрос само за първия кабинет на Бойко Борисов, който заби последния пирон в ковчега на проекта „Белене“, но и за тройната коалиция, от която тръгна забатачването на целия казус. Става въпрос за импотентните решения на редица български политици и за липсата на каквато и да било стратегия за развитието на българската енергетика. За тоталното отсъствие на визия за управление на енергийните дружества и ключовите енергийни проекти в България. За изпуснатите възможности за развитие на страната ни като ключов енергиен играч на Балканите, какъвто бе години наред именно заради ядрената си централа в Козлодуй.

Днес, обаче, България вместо с гордост да застава в редиците на страните, активно развиващи АЕЦ, с което да гарантира както енергийната си сигурност и стратегическото си геополитическо значение, да дава поминък за хиляди служители и фирми доставчици, така също да осигури ток на ниски и предвидими цени за своите граждани и бизнес, но и, не на последно място, да застане в челните редици на страните, борещи се с глобалното замърсяване и развиващи безвъглеродна енергетика, каквато е ядрената, се налага да пресмята загубите.

Вместо всичко това България, българите, ще плащаме 620 млн. евро на

„Атомстройекспорт“, защото с решението си, Международният арбитраж потвърди добросъвестността на действията на руската компания по изпълнение на договора за „Белене“ и отсъди, че вината за прекратяването на споразуменията лежи върху българската компания НЕК.

Възобновяването на проекта реално започна при управлението на Тройната коалиция.

Така съдът удовлетвори основните искания на „Атомстройекспорт” за заплащане на извършените дейности и поръчаното оборудване, а също за компенсации на лихвите и съдебните разходи, включително заплащане за услугите на адвокатите от компанията Sidley Austin LLP. А освен това до пълното издължаване на „Атомстройекспорт“ българската страна е длъжна плаща и по 167 000 евро на ден.

И въпреки че сумата е наполовина от предварително исканата от „Атомстройекспорт”, българските политици вместо да се засрамят поне за миг и да признаят, че са сгрешили със спирането на проекта, те се бият в гърдите, как решението на Арбитражния съд всъщност е победа за България.

В същото време в становище на „Росатом“ се отбелязва, че руската корпорация оценява проекта за АЕЦ „Белене“ като отличен и съжалява за неговото прекратяване, тъй като в случай на спазване на договора към настоящия момент България е щяла да има изградена АЕЦ „Белене“.

На откриването на годишната конференция на Българския ядрен форум преди няколко дни, всички български и чужди експерти и дипломати се обединиха около идеята, че светът и България без нови ядрени мощности не могат. А министърът на енергетиката Теменужка Петкова подчерта, че в програмата на това правителство развитието на ядрената ни енергетика е стратегическа цел.

Но в момента българските политици продължават да се правят на щрауси, заравяйки главите си в пясъка с цел да отмине бурята (или като поклон пред САЩ). Но не бива да забравят, че колкото и да си крият главите, задниците им винаги остават отвън. А рано или късно народът ще им потърси сметка, защото ние, гражданите, плащаме цялата сметка на тяхната управленска недалновидност.