Върховният административен съд е отменил постановлението на Министерския съвет, с което се определя минимална заплата от 460 лева. за тази година. Четирите работодателски организации обжалваха решението на правителството за минималната заплата заради липса на съгласуване в Националния съвет за тристранно сътрудничество. По закон кабинетът е длъжен да консултира социално-икономическите решения със социалните партньори в тристранката, но не е длъжен да се съобразява с мнението на синдикатите и работодателите.

Размерът на минималната заплата не за първи път пада в съда заради неспазените процедури по съгласуването, но това не води след себе си последствия за получаваните от хората възнаграждения. През 2015 година тричленен състав на ВАС отмени минималната заплата от 360 лева, тъй като не беше консултирана в тристранния съвет. Тогава правителството обяви, че няма да обжалва и ще се съобрази с мотивите на съда като в максимално кратки срокове спази процедурите и прегласува постановлението. Сега вероятно правителството ще процедира по същия начин.

Този път причината постановлението да бъде оспорено пред съда е, че заседанието на тристранката не е свикано по законоустановените срокове.
По закон заседание на тристранния съвет трябва да се свика пет дни предварително, а два дни преди това на участниците трябва да бъдат предоставени материалите. Заседанието обаче е било свикано в четвъртък и се е провело в петък, което е нарушение.

“Решението на ВАС е сигнал към новото правителство за необходимостта от спазването на правилата на социалния диалог – при равнопоставеност на страните, участващи в него. Размерът на минималната работна заплата е един от основните икономически показатели в страната и е от особена важност както за работодателите, така и за работниците. Поради това определянето на този показател от изпълнителната власт при сепаративни договорки само със синдикатите е извън националните и европейски правила за социално сътрудничество и не е в интерес на конструктивното партньорство“, коментираха от Българската търговско-промишлена палата (БТПП).

Същевременно преговорите за определяне на механизъм, по който да расте занапред минималната заплата, без политическа намеса, буксуват и най-вероятно няма да бъде постигнат консенсус.

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков коментира в сряда, че не е оптимист, че работодателите и синдикатите ще успеят да договорят механизъм за нарастването на минималната работна заплата.

“След срещи с работодателите и синдикатите обсъдихме готовността да се постигне споразумение за изготвянето на единен механизъм за определяне на минималната работна заплата. За съжаление, след тези срещи съм по-малко оптимист за подписване на такова споразумение“, коментира Петков в сряда пред БНТ.

“Останах с впечатление, че работодатели и синдикати имат големи различия по отношение диапазона, в който да се определя конкретното равнище на минималната заплата, както и по текущото равнище на работната заплата и дали тя отговаря на производителността на работещите“, каза Петков.

Работодателите настояват минималната заплата да е 41-42% от средната, докато синдикатите са за поне 50%. Правителството ще увеличава минималната работна с по 50 лева. в следващите 3 години, а последната – с 40 лв. “Така трябва да постигнем обещанието ни за 650 лв. минимална заплата“, припомни Петков.