Снимка: архив 3е-news/БТА-АР

Европейските фондови пазари приключиха сесията в четвъртък с разнопосочни резултати, след като инвеститорите продължиха да оценяват последиците от по-високата от очакваното инфлация в САЩ. Технологичните компании останаха под сериозен натиск заради опасенията, че Федералният резерв може да запази рестриктивната си парична политика за по-дълго, а миннодобивният сектор също регистрира значителни загуби.

Въпреки преобладаващите понижения в началото на търговията, общоевропейският индекс Stoxx Europe 600 успя да възстанови голяма част от загубите си през втората половина на деня. Това обаче не беше достатъчно, за да осигури убедително възстановяване на целия пазар, където настроенията останаха предпазливи.

Инфлацията в САЩ засилва опасенията за лихвите

Основният фактор за настроенията на инвеститорите останаха данните за производствената инфлация в САЩ, публикувани в сряда. Те показаха значително по-силен от очакваното ценови натиск и засилиха опасенията, че борбата с инфлацията може да се окаже по-продължителна и да ограничи възможностите на Федералния резерв да облекчи паричната политика.

Индексът на цените на производителите (PPI) в САЩ се повиши с 1,3% през септември спрямо август, значително над консенсусната прогноза на Trading Economics за увеличение от 0,5%. Това е най-силният месечен ръст от март 2022 г., когато показателят нарасна с 1,7%.

На годишна база производствената инфлация достигна 6,3% — най-високото равнище от декември 2022 г. насам и над очакваните от анализаторите 5,3%.

Тези данни имат значение за финансовите пазари, тъй като по-високите производствени разходи могат постепенно да се пренесат към крайните потребителски цени. Ако инфлацията остане устойчива, Фед ще има по-малко пространство за понижаване на лихвите, а при допълнително ускоряване на ценовия натиск не може да бъде изключено и затягане на политиката.

По-високите лихви обикновено увеличават цената на финансирането и намаляват настоящата стойност на очакваните бъдещи печалби. Именно затова технологичните компании, особено тези с високи капиталови разходи за развитие на инфраструктура за изкуствен интелект, са сред най-уязвимите при подобна промяна в очакванията.

Допълнителен сигнал за инфлационните рискове дойде от Франция. Националната статистическа служба Insee потвърди предварителната си оценка за годишна инфлация от 3,4% през септември, спрямо 2,6% през август. Това е най-високият темп от януари 2024 г. насам и показва, че ценовият натиск остава предизвикателство и за най-големите икономики в еврозоната.

Европейските индекси приключиха сесията разнопосочно

В началото на търговията преобладаваха загубите, но през следобедните часове част от индексите подобриха представянето си.

Индекс                           Промяна за деня

Stoxx Europe 600             -0,09%

Германския DAX              +0,31%

Италиански FTSE MIB      -1,13%

Испански IBEX 35            -0,38%

Британски FTSE 100        +0,90%

Френски CAC 40              +0,34%

Stoxx Europe 600 завърши с понижение от едва 0,09%, след като по-рано през деня губеше 0,3%. Възстановяването подсказва, че инвеститорите не са пристъпили към масово разпродаване на европейски активи, но и не са намерили достатъчно основания за по-широко поскъпване.

Най-слабо се представи италианският FTSE MIB, който загуби 1,13%, следван от испанския IBEX 35 с понижение от 0,38%. За разлика от тях британският FTSE 100 напредна с 0,90%, а френският CAC 40 добави 0,34%.

Разминаването между националните индекси показва, че движението на европейските пазари продължава да зависи не само от макроикономическите очаквания, но и от секторната структура на отделните борси и от новините около конкретни компании.

Технологичните акции понесоха най-тежките загуби

Технологичният сектор беше сред основните източници на натиск върху Stoxx Europe 600. Разпродажбите засегнаха компании от веригата за производство на полупроводници и оборудване за тяхното производство — сегмент, който е особено чувствителен към промените в лихвените очаквания и инвестиционните планове.

Сред най-губещите акции бяха:

AT&S Austria Technologie und Systemtechnik — спад от 13,5%.

Soitec — понижение от 10,5%.

ASM International — загуба от 8,8%.

Aixtron — спад от 8%.

Mycronic — понижение от 8,2%.

Technoprobe — загуба от 8,4%.

Infineon Technologies — спад от 7,3%.

Мащабът на пониженията показва колко чувствителни са инвеститорите към перспективите пред технологичните компании в среда на по-високи лихви. Част от тези дружества се възползват от дългосрочните инвестиции в изкуствен интелект, центрове за данни и полупроводници, но високите очаквания за бъдещ растеж правят оценките им уязвими при промяна в цената на капитала.

Тук се откроява важен пазарен риск: дори компании с обещаващи дългосрочни перспективи могат да бъдат подложени на силни разпродажби, когато инвеститорите започнат да дисконтират по-високи лихви и по-скъпо финансиране.

Миннодобивният сектор също се оказа под натиск

Загуби отчетоха и големите миннодобивни компании, търгувани в Лондон. Акциите на Rio Tinto поевтиняха с 4,9%, Antofagasta загуби 4,1%, Anglo American се понижи с 1,4%, а Glencore — с 1,2%.

Слабостта на сектора добави натиск върху европейските пазари, особено предвид значителното тегло на миннодобивните компании в британския индекс.

За инвеститорите тези движения са важни и извън рамките на отделните акции. Минните компании са чувствителни към перспективите за глобалния икономически растеж, промишленото производство и търсенето на метали. При съчетание от високи лихви и несигурност около икономическата активност пазарът може да стане по-предпазлив към компаниите, чиито печалби зависят от цените на суровините и инвестиционния цикъл.

Nordea се срина след решението да спре обратното изкупуване на акции

Сред най-силно поевтинелите акции беше финландската банкова група Nordea, чиято пазарна стойност намаля със 7,5% — най-големият ѝ еднодневен спад от април насам.

Банката обяви, че временно спира обратното изкупуване на акции, докато Европейската централна банка преразглежда моделите си за оценка на риска и цената на капитала. Допълнително разочарование за инвеститорите донесе оперативната печалба за третото тримесечие, която се оказа под очакванията на анализаторите.

Решението за обратно изкупуване има значение, защото подобни програми обикновено подкрепят доходността за акционерите и могат да намалят броя на акциите в обращение. Временното им спиране, съчетано с по-слаб финансов резултат, поражда въпроси относно бъдещото разпределение на капитала и възможността за поддържане на досегашната доходност за инвеститорите.

Случаят с Nordea показва, че дори в среда, в която лихвите могат да останат високи, банковите акции не са автоматично печеливши. Значение имат също качеството на кредитния портфейл, капиталовите изисквания, оперативните разходи и способността на банките да поддържат стабилна печалба.

Ericsson поведе печелившите след силни оперативни резултати

На противоположния полюс се нареди шведската телекомуникационна компания Ericsson. Акциите ѝ поскъпнаха със 7,3%, след като оперативната печалба преди лихви и данъци (EBIT) и приходите надминаха прогнозите на анализаторите.

Въпреки че нетната печалба на компанията почти се е свила наполовина през периода юли–септември, по-доброто представяне на основните оперативни показатели беше достатъчно, за да привлече купувачи. Реакцията подсказва, че инвеститорите са готови да разграничават отчетите според качеството на резултатите, а не да продават безразборно при всяко разочарование.

Значителни повишения регистрираха още FlatexDEGIRO (+3,8%), Telia (+4,3%), Chocoladefabriken Lindt (+5,8%), Scout24 (+6,3%) и Barry Callebaut (+6,5%).

Поскъпването на тези акции показва, че корпоративните новини продължават да създават възможности за отделни компании дори когато общата пазарна среда е несигурна.

British Land и Pernod Ricard също привлякоха интерес

Акциите на британската компания за недвижими имоти British Land поскъпнаха с 3,6%, след като дружеството представи предварителни резултати за шестмесечието, приключило на 30 септември.

Компанията очаква основната печалба да достигне 166 млн. британски лири (около 220 млн. долара), спрямо 155 млн. лири година по-рано. Приходите от наеми са нараснали с 12% на сравнима база.

Резултатите дават положителен сигнал за оперативната устойчивост на дружеството. Въпреки това перспективите пред сектора на недвижимите имоти остават чувствителни към цената на финансирането, доходността по облигациите и оценките на имотните портфейли. Ако лихвите останат високи за по-дълго, това може да ограничи оценките на имотите и да увеличи разходите по рефинансирането.

Междувременно акциите на френския производител на спиртни напитки Pernod Ricard добавиха 1,3%. Приходите на компанията са намалели с 6,3% през първото тримесечие на финансовата 2026 г. заради по-слабите продажби в САЩ и Китай, но спадът е бил по-малък от очакванията на анализаторите.

Положителната реакция показва, че пазарът понякога възнаграждава не самия ръст на приходите, а резултат, който е по-добър от вече заложените в цената очаквания.

Какво означава това за пазарите?

Сесията в четвъртък очерта три основни тенденции:

Първо, инфлацията отново се превръща във водещ фактор за оценките на акциите. Неочаквано силният ръст на производствените цени в САЩ засилва риска Федералният резерв да поддържа високи лихви по-дълго. Това може да окаже натиск върху технологичните компании, особено върху тези с високи инвестиционни разходи и оценки, основани на бъдещи печалби.

Второ, европейският пазар остава уязвим, но не показва признаци на повсеместна разпродажба. Възстановяването на Stoxx Europe 600 през следобеда и ръстът на британския и френския индекс подсказват, че инвеститорите продължават да търсят възможности в отделни сектори и компании. Разнопосочните корпоративни резултати обаче правят избора на акции все по-важен.

Трето, предстоящите движения ще зависят от съчетанието между инфлационните данни и корпоративните отчети. Ако ценовият натиск в САЩ остане висок, доходността по облигациите може да се повиши, което би затруднило възстановяването на технологичните акции и други чувствителни към лихвите сектори. Обратно, признаци за отслабване на инфлацията биха могли да подкрепят по-рисковите активи.

Изводът: европейските борси остават в режим на предпазливост, а пазарът става все по-селективен. В краткосрочен план инфлацията и очакванията за политиката на Фед вероятно ще определят общата посока, докато резултатите и прогнозите на отделните компании ще бъдат решаващи за разликите в представянето им.