75% от всичко, което изкарва българинът, отива за сметки и оцеляване. Минималната заплата у нас е девет пъти по-ниска от най-високото минимално възнаграждение в Европейския съюз, а почасовото заплащане в страната е пет пъти по-малко от средното за ЕС.

Средната работна заплата у нас е 1006 лева за първото тримесечие на годината, а в една от страните членки първенци – Дания, тя е над 3000 евро.  Разликата между минималната работна заплата в България и тази, която взимат в Люксембург, е близо девет пъти – ако у нас тя е 460 лева, то в Люксембург е космическите 1913 евро, или около 3800 лева. И сравненията не спират дотук – във Франция, Германия, Белгия, Холандия, Великобритания и Ирландия минималното възнаграждение е около 1500 евро.

Това показват последните данни на Евростат към януари 2016 година. Съвсем малко по-зле от нас са Албания и Македония.

Ако у нас средно за час труд заплащането е под 5 евро, то в Дания е около 40 евро, а средно за страните от ЕС – 25 евро, сочат още данните на европейската статистическа служба. Всеки пети в България печели по-малко от две трети от средното за страната.

Ето как изглежда българинът според данни на националната статистика за първите месеци на тази година:

Две трети от това, което получават българите, отива за битово оцеляване.

1133 лева средно даваме за храна, вода, цигари, сметки, данъци и осигуровки, транспорт и телефон, което е повече в сравнение с миналата година.  В същото време средната заплата на нашенеца за първото тримесечие е 1006 лева. Най-много взимат в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения” – 2347 лева, а най-малко взимат хотелиери и ресторантьори – 611 лева. Или разликата в заплащането на върха и в дъното на класацията е близо 4 пъти.

В най-добре платения сектор влизат и програмистите, чиято средна заплата е 2700 лева, а за начинаещите – около 1000-1300 лева.  Служителите във финансовия и застрахователния сектор могат да се похвалят с вторите по големина заплати – средно по 1687 лева.

В топа на най-зле платените дейности според НСИ са заетите със селско, рибно и горско стопанство – 770 лева, строителите получават средно по 742 лева. В администрацията взимат средно 801 лева, в сектор „Култура, спорт и развлечение“ – 877 лева, с 3 лева повече взимат в преработващата промишленост. Има и сектор „Други дейности“, където средно се разписват срещу 713 лева.

На другия полюс от обикновената администрация е държавното управление, където статистиката отчита 1115 лева средна заплата.  В здравеопазването и социалните дейности възнаграждението е 1020 лева.

На фона на тези заплати се оказва, че всяко българско семейство има телевизор и хладилник, но половината нямат компютри. В момента в страната има около 3 млн. домакинства, като всяко е съставено средно от около 2,4 човека. Всяко четвърто обаче има повече от един телевизор, а половината от хората имат коли. Повече от половината българи имат по няколко джиесема.

И още, за да е пълна картината на нашенеца според статистическите данни:  Мъжете в България живеят средно 71,1 години, а жените – 78. Като цяло жените у нас са малко повече от мъжете – дамите са 51,4% от общото население.
Българинът напуска дома на родителите си средно на 30 години.