България има подобрение в здравното състояние на населението си, но българите дават повече лични средства за здраве и преждевременната смъртност нараства.
Това е извод, направен в анализ на Световната здравна организация /СЗО/ и представен пред журналисти от проф. Пламен Димитров, заместник-директор на Националния център по обществено здраве и анализи.

Подобни проучвания към момента са извършени в Словения, Грузия, Гърция и Молдова, като предстои да се направят общо в 53 държави, каза Клаудия Щайн от СЗО. Проучването обхваща периода от 1985 г.-2014 г.

Макар че като цяло докладът на СЗО показва леки тенденции към подобряване на здравословния статус на населението у нас, отрицателните изводи са стряскащи, посочват специалистите от Министерство на здравеопазването.

Положителни тенденции

В анализа се посочва, че в страната ни драстично намалява нивото на детската смъртност, а продължителността на живота се е увеличила – 71.4 години за мъжете и 78.7 за жените, но е по-ниска в сравнение с европейските показатели.

Относителният дял на населението във възрастта до 14 години е доста нисък в сравнение с другите държави, а хората над 65-годишна възраст са почти 20 на сто от населението.

Заболеваемостта от туберкулоза е ниска, по-ниски са стойностите и за разпространението на СПИН и ХИВ.

Отрицателните изводи

Хроничните неинфекциозни болести сред активното население – злокачествени, хронична обструктивна белодробна болест и диабет, са с по-високи от останалите държави, но тенденцията е за намаляване.

Основните причини за смърт в България са болести на органите на кръвообращението. Преждевременната смъртност (преди навършване на 65 г.) също е по-висока в сравнение с другите страни.

Увеличават се общите разходи за здравеопазване, но собствените плащания за здраве са с много висок дял в България в сравнение с останалите държави.

Скендер Сила, ръководител на офиса на СЗО за България каза, че е неприемливо хората да бъдат бедни вследствие на лошо здраве.

Той подчерта, че е наложително да се обърне внимание на високите нива на тютюнопушене в България, на консумацията на алкохол, на нарастващата финансова тежест от незаразни заболявания и на високите нива на доплащане от страна на пациентите.

България демонстрира искрен ангажимент да подобри здравното състояние на хората, допълни Сила. Основният извод, според главния държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев е, че всеки управляващ в областта на здравеопазването трябва да е наясно, че в центъра не е лечението, а предотвратяването на болести.