сн. Даниел Петков

Защо ПР-ът във ФЖМК стана “Теория на конспирацията” и остана хижа без хижар

Георги Аспарухов

“Посегнах” към безсмъртната “Автобиография” на Бранислав Нушич, защото за мен той е един от недостижимите майстори на иронията и самоиронията. А точно тези важни качества за всеки интелигентен човек и задължителни способности за разбиране и употреба от всички бъдещи комуникационни специалисти изглежда са безвъзвратно изгубени в една от най-желаните специалности в Софийския университет въобще.

Преподавателите бяха любимци на студентите, очакванията за интересно обучение бяха оправдани и надхвърляни от хора, врели и кипели в живота и в прохождащата професия. Само допреди 10-ина години кандидатите за нея, заедно с тези по Журналистика минаваха през три сериозни изпита, за да сбъднат своите високи лични очаквания за професиите от комуникационния спектър – ПР специалист, журналист, рекламист и т.н.

Днес нещата са много различни – ПР-ът стана задънена улица, на която чакат бивши ченгета. Не, не бързайте да затваряте браузъра – аз не съм студент, който го е закъснал с някой изпит или е имал първокурсническа мечта да си отмъсти на следващи випуски, като стане преподавател и да им го върне за унижението… Макар че точно този тип казармени емоции и номера не са никак чужди на хората, които са “герои” на този текст. Те са сто процента убедени, че прашлясалите им възгледи и десетилетия наред повтаряни чужди теории са именно това, от което днешните комуникационни специалисти трябва да бъдат респектирани и да треперят в ужас, че може би са пропуснали да назубрят тези дивотии.

Проблемът на студентите по ПР днес идва в момента, в който разберат, че са отишли да се учат от хора, които в голямата си част никога не са виждали, помирисвали или дори отдалече не са били в практиката на дисциплините, по които преподават. Та, да – нашите герои само си “представят” какви биха могли да са нещата в тази динамична сфера. Част от тях все още прелистват грижливо натракани на пишеща машина и пазени в омазнени папки лекции, които са били “последен писък на модата” през второто тримесечие на 1984 г. За тях “1984” на Оруел е мечтаната среда, в която те имат силата да държат хората незнаещи, неможещи и некомпетентни… Така е жалко за тях, че значимостта им важи само в рамките на клетия ФЖМК. Да, част от тях продължават абсолютно буквално ДА ЧЕТАТ лекциите си пред студентите с отегчение, достойно за отлъчен от Православната църква свещеник.

Продължават да късат студенти с идеята, че това унижение може да научи някого на нещо… Късат ги, заради принципа “…студентите трябва да ги е страх от мене…” Емпирично доказано е, че това не работи и не носи никому никаква полза – освен скъсаните нерви и натрупаната омраза. Други считат, че са наджапали смело в дигиталната ера, успявайки да убедят някой студент да “набере” лекциите от мазните папчици в PowerPoint. Те гордо кривят глави към изображенията на мултимедийните проектори, откъдето отново ЧЕТАТ своите лекции. Интернет за тях остава някакво магическо място, за което говорят с фалшив патос, но за голяма част от тях елементарното търсене в Гугъл причинява паника и ги избива пот. Хора, които все още говорят за маркЕтинг, имат безсрамието да преподават на студенти, които това работят.

А едни от тях крият “малки тайни” – те са от поколението, което е “донасяло” за своите талантливи и свободни колеги на комунистическата “Държавна сигурност”. Наглостта в момента стига дотам, че агентите назначават за професори своите бивши “началници” (за по-младите – “водещи офицери”). ДНЕС във ФЖМК КОНТРОЛЪТ НА МОЗЪЦИ ВЪРХУ ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СТУДЕНТИ се осъществява от бивш щатен офицер на страховитата някогашна Държавна сигурност. Вербувал агенти-доносници, сред които една сериозна квота от щатните ветерани в този факултет. С ловки маневри, показвайки чудеса от гъвкавост, коварство и майсторски интриги, успял да се докопа до професорското място.

И получил свободата да ви учи на това, на което него са го учили в Държавна сигурност – пропаганда, сега маскирана под ново име – убеждаваща комуникация. Нужно ли е да уточняваме, че сега и едните, и другите се самотитулуват като “специалисти по международна журналистика“, „персонален имидж“, „репутационни кризи“ и други неща, за които просто някъде са прочели?!

С какви ли не парадокси се оказва натъпкана студентската реалност…. Деца, ама вЕрно ли чакате точно тези хора да ви научат какво се случва навън и какво е ПР?! Или просто сте махнали с ръка, търпите ги да ви обясняват за морето, което не са виждали и вече сте отишли да се учите на занаят – правилно сте постъпили, да знаете! С всяка изминала година вашата диплома става все повече документ, който трябва да криете, когато кандидатствате за работа. Защото тези хора вече от десетилетия са направили репутацията на специалността “Връзки с обществеността”, за която бръщолевят, едно тинесто място, от което вие излизате лесно, но те остават.

Добре, че имате крила!