От 1 октомври тази година небитовите потребители са длъжни да излязат на свободния пазар на електроенергия. Става дума за около 300 000 малки фирми с годишно потребление около 4,5 ТВч. Само 20 дни след датата на внасянето, Народното събрание прие промени в Закона за енергетиката https://parliament.bg/bg/bills/ID/157455), които ще окажат значително въздействие върху сектора, а и върху всички нас като потребители на електро- и топлоенергия.

Либерализацията на енергийния пазар е положителна стъпка, но от сдружението„Зелени закони“ коментират някои слабости. На първо място промяната е направена в изненадващо кратки срокове. Това ще накара много стопански субекти да излязат неподготвени на един пазар, на който все още има значителни неясноти.

Независимо че „пълната либерализация на пазара на електроенергия“ е сред правителствените приоритети, в управленската програма за 2017-21 г. не са посочени срокове за постигането ѝ, което поставя енергийните консуматори в неизгодната позиция да действат по спешност, както в случая.

Това освен завишени разходи в периода на пренастройване от регулиран към либерализиран пазар, ги поставя в риск да попаднат в ръцете на некоректни търговци на електроенергия. Текстът на § 15. (1) „В 30-дневен срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия“, както и следващите го алинеи 2 и 3 не гарантират защитата на малките небитови потребители, които трябва да бъдат много сериозно подпомогнати, за да извършат плавно прехода към свободен пазар. Ако това не се случи, заедно с досегашните проблеми, породени от кризата с Covid-19, някои от тях може да бъдат принудени да фалират.

Българска независима енергийна борса (БНЕБ) все още е в риск от манипулации, които могат да имат много тежки последици за малките играчи. От „Зелени Закони“ смятат че, част от процеса на либерализация трябва да бъде укрепването на капацитета на електроенергийната борса и нейната защита от недобросъвестни участници – било те търговци, производители или потребители на електрическа енергия.

В тази връзка смятаме, че електронната платформа за информация за малките потребители, създадена с промените в ЗЕ (чл. 21, ал. 1, т. 27а, чл. 38и и чл. 38к), трябва да се администрира от БНЕБ, а не от КЕВР. Платформата е добра идея, но както отбелязваме по-горе, малкият бизнес се нуждае от по-сериозна подкрепа – включително административна и информационна, така че да не бъде натоварен с допълнителни проблеми паралелно с кризата с вируса Covid-19.

Що се отнася до промените в чл. 12, относно изискванията към членовете на КЕВР „да притежават добра професионална репутация и не по-малко от 5 години“ стаж в енергетиката или водоснабдяването и канализацията, както и изискването специално към председателя на КЕВР да притежава 5-годишен стаж „на ръководна длъжност в областта на енергетиката или в областта на водоснабдяването и канализацията“, органзиацията смята, че това са изисквания, които затвърждават зависимостите на членовете на Комисията от гилдийната и политическата конюктура, имитират загриженост за професионализма на членовете и не гарантират независимостта на КЕВР, така както са заложени в чл. 10, ал. 2 и 3 на ЗЕ.

Либерализацията на енергийните пазари е важна част от прехода към „зелена“ икономика и е от съществено значение да се извършва в интерес както на производителите, така и – в много по-голяма степен – на потребителите. В тази връзка е важно да се прекрати фаворизирането на „мръсната“ енергетика на пазара, а търговците на електроенергия да бъдат насърчавани да предлагат на клиентите си чиста енергия. Ролята на КЕВР също трябва да бъде преразгледана политически и законово в светлината на дългосрочните ползи за потребителите от „Зелената сделка“ на ЕС.