Към момента в света се произвеждат близо 400 млн. тона пластмаса. През 1950 г. са били само 1,5 млн. тона. За няколко десетилетия производството на пластмаса по света се е увеличило много.
В Европа голяма част от пластмасовите отпадъци отиват на сметищата и се разграждат за стотици години. Най-много са пластмасовите отпадъци от опаковки и продукти за еднократна употреба. Ако не събирaме разделно в контейнера за пластмаса, те отиват в реките, в езерата, на плажа и оттам в морето.
Справянето с купищата пластмасови отпадъци е основна цел на Европейския съюз (ЕС), който обединява повечето страни в Европа. ЕС прие закон за намаляването им. Според него до месец юли трябва да се откажем от сламките, пластмасовите лъжички, бъркалките и дръжките за балони. Трябва да намалим използването на пластмасови чашки и бутилки.
Любимите ни сламки се разграждат за 450 години, дори когато нас ни няма сламката ще продължи да живее. Сламките също са пластмасови продукти за еднократна употреба, които ползваме веднъж и след това хвърляме.
Само за едно лято в България изхвърляме пластмасови опаковки, които могат да покрият всичките ни черноморски плажове, разказва младата Елеонора Йосифова от екологично движение с грижа за природата „Грийнпийс“. Отпадъкът може да бъде ресурс, ако го изхвърляме правилно. Но трябва да се учим ежедневно. Сигурна съм, че всеки от нас в повечето случаи може да пие напитката си без сламка, казва екологът.
За да опазим природата, моретата и плажовете от пластмасата трябва да заменим пластмасовите продукти с нови. Възможно е да използваме хартиени и метални прибори, биопластмаси (биополимери). Може да изберем сламка от метал, стъкло, пшеница, бамбук. Металните сламки могат да се измият в съдомиялна машина, дори в някои магазини вече продават. За новите варианти също се изразходват ресурси като дървета, вода, препарати, които също трябва да се събират разделно, казва Цветанка Тодорова от асоциацията на производителите на пластмаса в България- асоциация „Полимери“. Това също вреди на околната среда.
Затова най-добрият вариант е да използваме продукти за многократна употреба.
Като ходим в парка или планината може да носим своята собствена чаша, метални прибори от вкъщи, термос с чай или пластмасова бутилка с вода вместо да купим нова. Може да избираме храни, които не са опаковани и да ги поставяме в торби от плат. Може да изберем големи опаковки например сапун или шампоан, които да допълним в диспенсъра вкъщи.
До 2029 г. трябва да рециклираме 90% от пластмасовите бутилки. Сега събираме само 10-15%. България е една от страните на последно място по разделно събиране на пластмасови бутилки за рециклиране. 10 страни в Европа – Германия, Холандия, Дания, Норвегия, Швеция, Финландия, Естония, Литва, Хърватия, Исландия използва „депозитна система“. Пластмасовите бутилки се връщат в магазина или от специални машини срещу пари. Кой не би искал да върне например 5 пластмасови бутилки и да получи 1 лев обратно?
Всички тези стъпки изглеждат малки, но всъщност са огромни, защото помагат за опазването на природата около нас. Земята е единственото място за живот в голямата Вселена, затова трябва да я пазим. Земята не е за еднократна употреба.
Be the first to comment on "Защо да се откажем от сламките от месец юли"