Изображението е създадено чрез Gemini AI.

В новия си преглед на националните енергийни политики Международната агенция по енергетика (МАЕ) насочва внимание към нарастващата роля на Турция на регионалните енергийни пазари, както и към необходимостта от ускоряване на инвестициите в електроенергийните мрежи, гъвкавостта на системата и енергийната ефективност.

Според новия доклад за Турция страната постига значителен напредък в модернизирането на енергийната си система, разширяването на по-чистите енергийни източници и укрепването на регионалните енергийни връзки, като по този начин създава солидна основа за посрещане на нарастващото търсене и укрепване на енергийната сигурност.

В доклада на МАЕ „Преглед на енергийната политика на Турция до 2026 г.“ се констатира, че страната се намира в решаващ етап от развитието на енергийния си сектор. Турция създава всеобхватна рамка за енергийна и климатична политика, а първият ѝ Закон за климата, приет през 2025 г., бележи важен етап в установяването на правната рамка за национална система за търговия с емисии. Сега приоритет е тези планове и политики да бъдат превърнати в ефективни действия.

Силният икономически растеж и увеличаващото се население продължават да променят енергийните потребности на Турция. Потреблението на електроенергия се увеличава средно с почти 5% годишно в периода 2005–2024 г. – най-бързият темп сред страните членки на МЕА – и се очаква да продължи да нараства до 2035 г. За посрещането на това търсене на достъпни цени и укрепването на енергийната система ще са необходими устойчиви инвестиции във всички сегменти на енергийния сектор.

По-чистите източници на електроенергия вече се разрастват бързо. Възобновяемите енергийни източници осигуряват 43% от производството на електроенергия в Турция през 2025 г., а Националният енергиен план предвижда делът им да се увеличи до 55% до 2035 г. Очаква се капацитетът на слънчевата енергия да нарасне почти четирикратно между 2024 и 2035 г., а този на вятърната енергия – да се утрои.

Въглищата продължават да заемат важно място в енергийния микс, което поражда дългосрочни икономически и екологични предизвикателства и подчертава необходимостта от справедлив и плавен преход. През 2024 г. те осигуряват една четвърт от общото енергийно снабдяване и произвеждат повече от една трета от електроенергията. Турция потребява около 120 милиона тона (Mt) въглища през 2025 г., което я превръща в най-големия потребител на въглища в Европа.

Въпреки че въглеродната интензивност на страната намалява през последните десет години, тя остава сред най-високите в групата на страните членки на МЕА. Макар въглищните електроцентрали да допринасят за адекватността на системата и ценовата стабилност, продължаващата зависимост от въглищата създава риск от по-високи емисии, излагане на бъдещо ценообразуване на въглеродните емисии и нарастващи фискални разходи чрез механизми за подкрепа, като плащанията за капацитет.

Създаването на политическа рамка за осигуряване на плавен и добре планиран преход от въглищата би помогнало за управлението на тези рискове, подкрепата на засегнатите общности и пренасочването на ресурси към по-чисти алтернативи.

Ядрената енергетика е замислена като крайъгълен камък на бъдещата декарбонизирана електроенергийна система на Турция, но реализацията ѝ зависи от стабилно финансиране и надежден подход към нововъзникващите технологии. Освен атомната електроцентрала „Аккую“ правителството планира да построи и други мащабни атомни електроцентрали, което ще изисква жизнеспособни финансови рамки и координирани политически мерки.

Успоредно с това малките модулни реактори (SMR) биха могли да предложат потенциално гъвкаво и модулно решение за декарбонизирането на промишлени сектори, в които намаляването на емисиите е трудно. За целта обаче са необходими ясни стратегически и регулаторни рамки, които да дадат възможност за надеждно внедряване на технологиите, включително чрез частния сектор.

Докладът на МЕА подчертава значението на способността на електроенергийните мрежи, съоръженията за съхранение и другите източници на гъвкавост да се адаптират към разширяването на възобновяемата енергия.

В инвестиционната програма на Турция за 2025 г. са заделени 42 млрд. турски лири (970 млн. щатски долара) за инфраструктурата за пренос на електроенергия и 9,5 млрд. турски лири (220 млн. щатски долара) за подкрепа на увеличаването на капацитета и модернизацията на инфраструктурата за производство на електроенергия.

В периода 2014–2024 г. мрежите за пренос и разпределение на електроенергия в Турция значително се разширяват и модернизират. Общият обем на инвестициите в електроенергийните мрежи през този период се оценява на 350–375 млn щатски долара. Тези разширения и инвестиции имат за цел да подобрят надеждността на мрежите, оперативната ефективност и качеството на услугите, като същевременно подкрепят нарастващото потребление на електроенергия в Турция и прехода към по-устойчиви енергийни източници.

До 2035 г. Турция планира да изгради около 14 700 км електропроводи за постоянен ток (HVDC), за да укрепи трансграничните електроенергийни връзки и да подобри стабилността на системата, както и около 90 500 км нови електропроводи за променлив ток и около 950 подстанции. Това разширение е от решаващо значение за интегрирането на нарастващия капацитет на възобновяемите енергийни източници в електроенергийната мрежа.

Страната планира също така значително увеличение на капацитета за съхранение на енергия чрез батерии, с цел добавяне на 7,5 GW батерийни системи за съхранение до 2035 г. Това ще помогне за балансиране на търсенето и предлагането и ще допринесе за надеждното електроснабдяване.

Обобщаващият доклад „Визия и стратегическа пътна карта за интелигентната електроенергийна мрежа на Турция“ очертава целите и стратегическия план на страната за развитие на инфраструктурата за интелигентна електроенергийна мрежа до 2035 г. В него се прави оценка на настоящото състояние на електроразпределителната мрежа в Турция и се предлага подробна пътна карта с краткосрочни и средносрочни етапи в различни технически направления, като управление на мрежата, ИТ инфраструктура, интегриране на възобновяеми енергийни източници и киберсигурност.

Докладът разглежда също така регулаторната рамка, бюджета и финансирането за постигане на тази визия, като целта е създаването на по-ефективна, устойчива и сигурна енергийна система.

Пазарът на електромобили в Турция е в начален етап и започва да се разраства едва наскоро, благодарение на създаването на правна и политическа рамка за използването на електромобили, както и за производството им и развитието на инфраструктурата за зареждане. Делът им в продажбите на нови автомобили нараства от 1,3% през 2022 г. до 7,2% през 2023 г. и 22% през 2025 г. Целта на правителството е електрическите превозни средства да съставляват 35% от автомобилния пазар до 2030 г., като общият им брой на пътя достигне 2,5 милиона. Амбициозните цели на Турция по отношение на внедряването на електромобили се подкрепят от въвеждането на благоприятни стимули.

Ключова стратегия за ускоряване на разпространението на електромобилите е изграждането на обществени точки за зареждане в цялата страна. Средносрочната програма на Турция (2025–2027 г.) и Стратегическият план за периода 2024–2028 г. поставят акцент върху укрепването на инфраструктурата за зареждане на електромобили, интегрирането на интелигентни електроенергийни мрежи и осигуряването на широко достъпни обществени станции за зареждане.

Страната приема Наредбата за услугите по зареждане през 2022 г., с която се въвеждат процедури за лицензиране и правила за експлоатация на мрежите за зареждане. В резултат на наредбата броят на лицензираните оператори на станции за зареждане се увеличава от 5 през 2021 г. до около 170 през 2024 г. Към март 2026 г. в Турция са инсталирани почти 42 000 зарядни станции. Целта е до 2028 г. техният брой да достигне 100 000.

Турция заема стратегически важно място на регионалните енергийни пазари, като свързва Европа, Близкия изток и Каспийския регион. Обширната ѝ газова инфраструктура я свързва с редица доставчици и съседни пазари, включително чрез Южния газов коридор, а петте терминала за втечнен природен газ осигуряват допълнителни възможности за доставки.

Усилията на Турция за модернизиране на енергийния сектор, изпълнение на климатичните ангажименти и повишаване на енергийната ефективност са положителна стъпка, но изискват устойчив напредък и последователни действия. Препоръките в настоящия доклад очертават пътна карта за политиците и заинтересованите страни за преодоляване на сложностите на прехода, оползотворяване на нововъзникващите възможности и изграждане на сигурно, устойчиво и приобщаващо енергийно бъдеще за Турция.

В перспектива успехът ще зависи от съгласуваността на стратегическите цели, доброто управление и активното участие на всички обществени групи. Чрез насърчаване на иновациите и сътрудничеството и поставяне на акцент върху дългосрочната устойчивост Турция може да се утвърди като регионален лидер в глобалния преход към сигурна и устойчива енергетика.

Препоръки на МЕА към енергийната политиката на Турция:

• Приоритизиране на обновяването на жилищните сгради за подобряване на енергийната ефективност, топлотехническите характеристики и сеизмичната устойчивост чрез разширяване на финансовите механизми.
• Ускоряване на развитието на пазара на топлинна енергия чрез използване на местните геотермални ресурси за декарбонизация на отоплителните системи и укрепване на енергийната сигурност.
• Завършване на реформата на енергийния пазар чрез внимателен преход на цените за крайните потребители към прозрачен механизъм за ценообразуване, основан на пазарни принципи.
• Осигуряване на устойчивa финансова рамка за големите ядрени електроцентрали и създаване на ясна стратегическа рамка за малките модулни реактори.
• Създаване на политическа рамка за започване на справедлив и организиран преход за местните общности, зависими от въгледобивната индустрия.
• Осигуряване на по-ясни ценови сигнали, свързани с местоположението, чрез пазарните правила за подобряване на функционирането на системата и гарантиране на стабилността на мрежата по време на прехода.
• Разширяване на участието на пазара „ден напред“ и насърчаване на инвестициите в гъвкавост на енергийната система.
• Използване на потенциала на индустриалните зони за повишаване на енергийната ефективност в промишлените отрасли с по-ниска енергийна интензивност.
• Въвеждане на система за търговия с емисии за големите потребители на енергия за насърчаване на енергийната ефективност и намаляването на емисиите, наред с въвеждането на въглероден данък за предприятията извън обхвата на ETS.
• Прилагане на по-интегриран подход към конкурентоспособността на промишлеността, който едновременно подкрепя целите за енергийна сигурност и опазване на климата.