Източник: iStock by Getty Images

Закъснението на Европа при попълването на газовите хранилища, съчетано с цени, близки до рекордните, на дизела и другите преработени петролни продукти, засилва натиска върху правителствата, докато те се опитват да овладеят общественото недоволство и възхода на крайната десница. Проблемът е особено остър в най-голямата европейска икономика – Германия, където миналата седмица партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) спечели избори в една от провинциите с платформа, настояваща за мир с Москва и възстановяване на договорите за евтин руски газ.

Евентуален нов възход на „Алтернатива за Германия“ (AfD) на изборите на провинциално ниво този уикенд би засилил натиска върху консервативния канцлер Фридрих Мерц, докато той преценява възможностите си за скъпоструващи мерки за понижаване на цените на горивата.

Газовите хранилища в Европа, предназначени да служат като буфер срещу сътресения в доставките и цените през зимните месеци на пиково потребление, са запълнени на 69% – ниво под средната стойност от 85% за този период на годината през последните пет години, сочат данни на браншовата организация Gas Infrastructure Europe. Германия и Нидерландия, които заедно разполагат с 35% от капацитета за съхранение на газа в ЕС, изостават значително; високите цени на енергията, породени от смущения, свързани с войната на САЩ и Израел срещу Иран, са възпрели частните компании да купуват газ, а правителствата – да налагат изпълнението на националните цели за запълване на хранилищата.

Очакванията бяха, че войната с Иран, започнала в края на февруари, ще приключи бързо, цените ще спаднат и компаниите ще могат да възстановят запасите от най-важното за Европа гориво на достъпни цени, отбелязват анализатори. Тази прогноза обаче изглежда все по-несигурна. „Всеки месец, в който Европа отлага попълването на запасите, засилва натиска върху цените с наближаването на зимния пик в потреблението“, коментира Джонатан Шрьор, стратег в UniCredit.

В сравнение с ценовия шок на енергийния пазар по време на началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. – събитие, което принуди Европа да се откаже от руския газ и да въведе политики за целеви нива на газовите запаси за зимния отоплителен сезон – настоящата икономическа ситуация в някои отношения е по-малко критична. Държавите диверсифицираха енергийните си източници, а по-слабият пазар на труда ограничи възможностите на работниците да настояват за по-високи заплати, което спомогна за овладяване на инфлацията.

Въпреки това правителствата все още се надяват на мека зима, а Европейската централна банка повиши лихвените проценти миналата седмица, като представители на институцията предупредиха, че може да се наложи ново повишение, ако натискът от цените на енергията не отслабне.

Тъй като световните цени на петрола се покачиха над 100 долара за барел в отговор на ескалацията на конфликта в Близкия изток, цените на бензина в ЕС са с 24% по-високи спрямо предходната година, а тези на дизела са се увеличили с 38% – отчасти заради ударите на Украйна по руската енергийна инфраструктура. Цените на авиационното гориво са скочили с над 100%.

Пътуването със самолет поскъпва, докато цените на билетите за влак остават почти непроменени

Средната цена на самолетните билети е нараснала с 13,1% спрямо миналата година

Референтната цена на природния газ се търгува на ниво от 81 евро (93 долара) за мегаватчас – ръст от 150% спрямо предходната година и стойност, надхвърляща „неблагоприятната“ прогноза на ЕЦБ, като съществува риск цените да се покачат още повече. В зависимост от метеорологичните условия, от Morgan Stanley прогнозират, че цената може дори да достигне 100 евро за мегаватчас. „Разчитането на времето за гарантиране на сигурността на доставките е рискован ход“, отбелязват анализаторите на банката.

Други анализатори посочват риска от сериозно изчерпване на запасите в газохранилищата и задържане на високи цени. „Напълно е възможно дори при една нормално студена зима – без да е непременно екстремно студена – запасите в хранилищата да бъдат силно изчерпани“, коментира Джак Шарпълс от Оксфордския институт за енергийни изследвания.

Последващата необходимост от възстановяване на резервите чрез внос може да доведе до по-голямо напрежение на пазара на втечнен природен газ за месеци наред.

Шоковете при цените на природния газ могат да бъдат особено продължителни

Такъв развой би бил особено лоша новина за икономиката. Проучване на Италианската централна банка, публикувано през юни, установи, че докато шоковете при цените на петрола обикновено водят до краткотрайна инфлация, тези при природния газ предизвикват по-силни и много по-трайни ефекти, които се пренасят върху базовата инфлация – показателя, следен най-внимателно от ЕЦБ.

Именно затова финансовите инвеститори смятат, че ЕЦБ ще бъде принудена да повиши лихвените проценти още три или четири пъти – до ниво, което осезаемо ограничава икономическия растеж чрез по-високи разходи за кредитиране, потискащи потребителските разходи и възпиращи инвестициите. „Сега вниманието ми е насочено по-малко към цените на петрола и горивата и все повече към цените на природния газ и електроенергията“, заяви Петер Казимир, член на Управителния съвет на ЕЦБ.

Според икономистите най-уязвимите сектори вероятно ще бъдат въздушният транспорт, химическата промишленост, автомобилостроенето и производството на строителни материали, докато енергийните компании, комуналните дружества и банките могат да очакват да извлекат нетна полза, дори ако по-високите лихвени проценти обикновено забавят растежа на кредитирането.

На фона на засилващия се натиск върху правителствата да смекчат тежестта на разходите за енергия, Германия се оказва в особено уязвима позиция поради мащабите на своята енергоемка промишленост. Други държави също са изложени на риск, тъй като слабото състояние на публичните им финанси ограничава възможностите им за действие.

Управляващата консервативна коалиция в Италия, която изостава от съперниците си в социологическите проучвания, обяви тази седмица, че от догодина ще премахне пътния данък за 14,5 милиона автомобила и мотоциклета. Това ще струва над 2 милиарда евро – сума, която се добавя към вече похарчените 2,8 милиарда евро за намаляване на акциза върху дизеловото гориво.

Подобни мерки може и да успокоят непосредственото обществено недоволство, но в дългосрочен план ще увеличат нарастващия дълг както на Италия, така и на други правителства. „Мерките, обхващащи всички без изключение – включително онези, които нямат нужда от тях, – са икономически неизгодни“, заяви във вторник пред журналисти френският министър на финансите Ролан Лескюр. „Защо? Защото в крайна сметка ние ще трябва да ги финансираме.“