Източник: iStock by Getty Images

След два века, през които индустриалната география се определяше от достъпа до въглища, петрол и природен газ, светът навлиза в период, в който евтината, надеждна и бързо достъпна електроенергия все повече ще определя къде се изграждат фабрики, центрове за данни и високотехнологични производства.

Това е централната теза на новия доклад на независимия енергиен мозъчен тръст Ember „The Age of Power“ („Ерата на силата“), представен на 16 септември. Авторите му разглеждат едновременното развитие на две технологични революции – цифровизацията и електрификацията, които все по-силно се преплитат.

Изводът е икономически, а не само климатичен. Страните, които съчетаят евтина електроенергия, модерни мрежи, съхранение, автоматизация, изкуствен интелект и ниска цена на капитала, ще имат по-добри шансове да привлекат индустриите на следващото десетилетие. 

Същата теза развива и Мария Мендилуче в коментар за Reuters: през последните два века „индустрията следва енергията“. Новото е, че електроенергията постепенно заема мястото на изкопаемите горива като един от решаващите фактори за инвестиционните решения.

Дигитализацията и електрификацията вече са една индустриална история

Ember започва анализа си от проста зависимост: енергията извършва работата, а информацията я управлява. Дигиталната революция вече прехвърли практически цялото съхранение и комуникация на информация в цифрова форма, а изкуственият интелект разширява процеса към анализа и вземането на решения. Паралелно транспортът, отоплението и индустриалните процеси постепенно преминават от директно изгаряне на горива към електричество.

Двете революции използват до голяма степен една технологична основа – чипове, батерии, силова електроника, електромотори и сензори. Мащабирането на един пазар поевтинява компонентите за останалите. Според Ember комбинираната цена на тези пет групи технологии е спаднала с около 99% от 1990 г. насам.

Това отваря огромен нов пазар. Около 90% от крайното енергийно потребление технически може да бъде електрифицирано, а приблизително 75% – вече и икономически, докато реално електрифицирани са едва около 21%, изчислява Ember.

Потенциалният икономически ефект е значителен. Съчетаването на електрификация, автоматизация и цифрово управление може според илюстративните сценарии на Ember да намали транспортните разходи с до 70%, текущите енергийни разходи на домакинствата – с до 80%, а производствените разходи – с 40–70%. При индустрията машинното зрение може да открива до 99% от дефектите, предвидимата поддръжка да намали непланирания престой с 40%, а животът на машините да се увеличи с 20%.

Това не са прогнози за всяко предприятие, а оценки на потенциала. Основният извод е друг: дигитализацията без достатъчно електроенергия и електрификацията без цифрово управление започват взаимно да се ограничават.

AI изисква все повече електроенергия и по-бързо присъединяване на центрове за данни и автоматизирани производства. Енергийната система от своя страна трябва да координира милиони разпределени солари, батерии, електромобили и гъвкави товари – задача, за която са необходими софтуер, интелигентно измерване и управление в реално време.

Китай съчетава двете революции, Европа все още наваксва

Именно в съчетаването на електрификацията и цифровизацията Ember вижда едно от основните конкурентни предимства на Китай. САЩ водят в развитието на изкуствения интелект, но изостават в част от електрификацията. Европа напредва бързо при възобновяемите източници, но електрифицира крайното потребление по-бавно и има значително по-малък AI капацитет. Китай е голямата икономика, която най-последователно развива едновременно ВЕИ, електромобили, батерии, роботизация и инфраструктура за AI.

Мендилуче посочва показателна разлика: електроенергията вече осигурява около 28% от крайното енергийно потребление в Китай срещу 22% в САЩ и 21% в ЕС. Само китайските заводи за соларни панели, батерии и електромобили са консумирали над 300 TWh електроенергия през 2024 г. – приблизително колкото годишното потребление на Италия.

Това е съществената разлика: не е достатъчно една икономика да произвежда повече чиста електроенергия. Тя трябва да успее да я превърне в електрифицирано производство и технологична индустрия.

Европейският парадокс: повече чист ток, но все още скъпа електроенергия

Европа добре илюстрира този проблем. Делът на възобновяемите източници в електроенергийния микс нараства бързо, но електричеството все още осигурява сравнително малка част от крайното енергийно потребление. Автомобилите, отоплението и редица индустриални процеси продължават да разчитат на изкопаеми горива.

Една от причините е цената. Според цитираните в материала оценки на ЕЦБ между 2019 и 2024 г. цената на електроенергията за енергоемката индустрия е нараснала с около 53%, а между 2019 и 2023 г. потреблението на ток в тези производства е намаляло с около 14,5%.

Така ЕС трябва едновременно да декарбонизира и реиндустриализира икономиката си, без високите цени на електроенергията да превърнат електрификацията в конкурентен недостатък.

Затова европейската политика постепенно променя фокуса си – от изграждането на повече ВЕИ към достъпна електроенергия за индустрията. Планът на Европейската комисия за електрификация предвижда по-ниски системни разходи, повече съхранение и гъвкавост, интелигентно измерване и промени в данъчното третиране, като целта е съотношението между цената на електричеството и газа за индустрията да бъде сведено до не повече от 2:1 до 2030 г.

Това е и една от основните тези на Ember: в бъдещата структура на индустриалните разходи значението на електроенергията и капитала ще нараства. Затова цената на тока и цената на капитала се превръщат в два ключови макроикономически фактора за индустриална конкурентоспособност.

Следващото тясно място са мрежите

Евтината електроенергия няма голяма икономическа стойност, ако новата фабрика или центърът за данни чакат години за присъединяване. Ember отчита глобална опашка от близо 3000 GW проекти, очакващи достъп до мрежата. Проблемът не е само в липсата на нови електропроводи. Съществуващите мрежи често се управляват консервативно, процедурите за присъединяване са бавни, а гъвкавото потребление остава слабо развито.

В ЕС около 40% от електропреносните и разпределителните мрежи са на повече от 40 години, а необходимите инвестиции до 2030 г. се оценяват на 584 млрд. евро.

Но решението не е само строителство. Динамичното определяне на капацитета на линиите, автоматизираните процедури за присъединяване, виртуалните електроцентрали, интелигентното зареждане на електромобили и управлението на промишленото потребление могат да извлекат повече от вече съществуващата инфраструктура.

Ember предупреждава за нарастваща „експоненциална пропаст“ между технологиите и институциите: соларни централи и батерии могат да се изградят за месеци, докато мрежовата инфраструктура и регулациите често се променят за години.

България има силен коз в батериите

Точно тук България се появява на картата на новата електрическа икономика с неочаквано силна позиция. Според отделен анализ на Ember батерийният капацитет в страната е нараснал от практически нулево равнище до около 3 GWh през 2025 г., а към май 2026 г. достига 8,6 GWh. Добавеният през 2025 г. капацитет теоретично е достатъчен да прехвърли към часовете след залез 77% от новото дневно соларно производство – най-високото съотношение сред разглежданите от Ember пазари.

Ефектът вече се вижда. През първата половина на 2026 г. комбинацията от слънчева енергия и батерии е покривала средно близо 24% от потреблението между 19 и 21 часа, докато три години по-рано приносът на соларната енергия към вечерния пик практически е бил нулев.

Това е значимо предимство – част от евтиното обедно производство вече може да се използва в часовете с по-високо потребление и цени. Батериите ограничават принудителното намаляване на ВЕИ производството, омекотяват отрицателните цени и предоставят резерв и балансиране.

Но батерийният бум сам по себе си не е индустриална стратегия. Колкото повече батерии купуват евтино по обед и продават вечер, толкова повече самите те свиват ценовата разлика, върху която се основава този бизнес модел. Следващата фаза ще изисква повече приходи от балансиране, резерви, мрежови услуги, трансгранична търговия и гъвкаво индустриално потребление.

За България по-голямата възможност е тази инфраструктура да помогне за преход от модел на производство и износ на електроенергия към привличане на производство с висока добавена стойност – центрове за данни, електроника, батерии и компоненти, електрифицирани промишлени процеси и AI инфраструктура.

Страната обаче има и слабости: необходима е по-бърза модернизация на мрежите, повече интелигентно измерване и гъвкаво потребление, а енергийната интензивност на българското производство остава сред четирите най-високи в ЕС.

Румъния наваксва: България може да загуби част от краткосрочната рента на „батерията на Балканите“, но да спечели по-силен регионален пазар

Българското батерийно предимство няма да остане без конкуренция. Най-важният регионален съперник е Румъния. Европейската комисия одобри румънска схема за 150 млн. евро за изграждане на поне 2174 MWh нов капацитет за съхранение. Когато тези батерии заработят, Румъния ще може да задържа по-голяма част от евтиното си дневно производство и да го използва при вечерния пик.

За българските BESS оператори това означава постепенно намаляване на възможностите за ценови арбитраж – по-малко евтин ток за внос и по-малки вечерни ценови пикове на румънския пазар.

Но ефектът не е еднозначно отрицателен. Повече съхранение, по-добра мрежа и по-голяма трансгранична свързаност могат да направят целия регион по-предвидим и по-привлекателен за индустриални инвеститори. България може да загуби част от краткосрочната рента на „батерията на Балканите“, но да спечели от по-голям и ликвиден регионален електроенергиен пазар.

Показателен е съвместният проект CARMEN с бюджет близо 208 млн. евро. Той предвижда модернизиране и автоматизирано управление на подстанции, над 1100 км оптична телекомуникационна инфраструктура и подобрения по две 400-киловолтови междусистемни връзки между България и Румъния.

От енергиен актив към индустриална стратегия

Истинският тест за България следователно е дали сегашният пробив в съхранението ще остане предимно успех на електроенергийния пазар, или ще се превърне в инструмент за индустриална политика. Това предполага промяна на фокуса. Вместо основната икономическа полза да идва от покупката на евтина електроенергия в часовете на излишък и продажбата ѝ при по-високи цени, все по-голяма част от стойността трябва да се създава чрез използването на тази електроенергия в самата икономика – в автоматизирани производства, центрове за данни, електроника, машиностроене, производство на компоненти, електрически промишлени процеси и други дейности с висока добавена стойност.

Това е съществената разлика между енергийно предимство и индустриално предимство. Първото може да бъде временно – ценовите разлики се свиват, конкурентите изграждат собствени батерии, а технологиите бързо се разпространяват. Второто е по-трайно, защото около достъпната електроенергия се натрупват производство, инфраструктура, специалисти, технологии и инвестиции.

Именно затова Ember препоръчва енергийната и цифровата политика да бъдат обединени в обща стратегия. Държавите, които развиват AI без достатъчно ново електроснабдяване, рискуват да се сблъскат с високи цени и недостиг на мрежов капацитет. Тези, които изграждат ВЕИ, без да електрифицират потреблението и без достатъчно цифрово управление, могат да стигнат до все повече отрицателни цени, ограничения на производството и неизползвана инфраструктура. Само едновременното развитие на двете направления позволява всяко да ускорява другото.

Двата разхода, които ще решават инвестициите

В крайна сметка Ember свежда голяма част от новата индустриална конкуренция до два показателя – цената на електроенергията и цената на капитала. С електрификацията първата придобива все по-голяма тежест в себестойността, а изграждането на ВЕИ, батерии, мрежи, центрове за данни и автоматизирани предприятия увеличава значението на втората.

Това поставя България пред по-широк въпрос от цената на борсовия ток. За инвеститора имат значение едновременно дългосрочната цена на електроенергията, времето за присъединяване, надеждността на мрежата, административните разходи, регулаторната предвидимост и цената на финансирането.

Тъкмо тук конкуренцията с Румъния трябва да се разглежда отвъд батериите. Ако Букурещ успее едновременно да увеличи съхранението, да модернизира мрежите и да направи присъединяването по-предвидимо, част от сегашното българско преимущество ще се стопи. За България отговорът не е нова надпревара за субсидиране на все повече батерии, а намаляване на регулаторните и инфраструктурните разходи за цялата електрифицирана икономика.

Това включва и преразглеждането на режими, които поставят българските инвестиции в по-неблагоприятно положение спрямо съседните пазари. Спорът за продуктовата такса върху индустриалните батерии е показателен: според предоставените данни от бранша тя може да формира между 8% и 12% от инвестиционната стойност на проект и е значително по-висока от румънската.

Следващата битка е за индустриалната верига

Ember предупреждава и за още нещо: евтината електроенергия сама по себе си не гарантира, че икономиката ще задържи голяма част от стойността на технологичния преход. Чипове, батерии, силова електроника, електромотори и сензори са общите градивни елементи на цифровата и електрифицираната икономика. Производството им обаче е силно концентрирано. Затова докладът препоръчва страните да не се стремят непременно да произвеждат всичко, а да определят една или няколко части от технологичната верига, в които имат реален шанс да изградят специализация и влияние.

За България подобна логика би означавала да използва съществуващата си индустриална база – електротехника, електроника, машиностроене, автомобилни компоненти, софтуер – и да я свърже с растящите инвестиции в електроенергетиката. Така страната би могла да извлече по-голяма стойност от прехода, вместо предимно да внася технологиите и да изнася произведената с тях електроенергия.

Това е и една от най-съществените промени в логиката на индустриалната политика. В ерата на изкопаемите горива геологията даваше предимство на държавите с петрол, газ и въглища. При новия модел по-голямо значение придобива това, което една икономика може да изгради – мрежи, производство, технологии, съхранение, цифрови системи и квалифицирани кадри.