Снимка: БТА

Световната икономика продължава да демонстрира устойчивост на фона на все по-чести и взаимно наслагващи се сътресения, но несигурността остава висока, а перспективите за растеж в средносрочен план са ограничени. Това посочва управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в обръщението си към публикувания днес Годишен доклад на Фонда за 2026 г, съобщават от БТА. 

„Световната икономика продължава да показва устойчивост пред по-честите и припокриващи се сътресения“, пише Георгиева. По думите ѝ войната в Близкия изток е основният нов шок през тази година, който оказва натиск върху икономическия растеж, допринася за повишаване на инфлацията и нарушава доставките на ключови суровини. Според ръководителя на МВФ гъвкавостта на частния сектор, подкрепена от инвестициите в изкуствен интелект, както и дисциплинираната икономическа политика са ограничили негативните последици и „нещата можеха да бъдат много по-лоши“.

Георгиева призовава за курс към по-висок икономически растеж, като едновременно с това бъде засилена устойчивостта на икономиките в условията на продължаващи сътресения. Тя определя ценовата и финансовата стабилност като ключови приоритети и подчертава ролята на стабилните политически рамки и силните институции като основа за устойчивостта на икономиките. В същото време, по думите ѝ, „фискалното предизвикателство става все по-остро“, което изисква от правителствата внимателно да преценяват как да използват наличните инструменти.

Годишният доклад, озаглавен Navigating a Precarious World („Ориентиране в един несигурен свят“), разглежда четири основни тенденции, които променят глобалната икономика – увеличаването на публичния дълг, бързото нарастване на инвестициите в изкуствен интелект, промените в световната търговия на фона на енергийния шок и развитието на цифровите финанси.

Публичният дълг отново се увеличава, като още преди началото на войната в Близкия изток се е очаквало до 2028 г. той да достигне нива, сравними с тези от периода на Втората световна война. За последните три години разходите за лихви в световен мащаб са нараснали с близо 50% – от около 2% до почти 3% от световния брутен вътрешен продукт. Това означава трилиони долари, които иначе биха могли да бъдат насочени към образование, инфраструктура и други публични приоритети.

Изкуственият интелект е „едновременно възможност и заплаха“, отбелязва Георгиева. Според нея правителствата трябва да подкрепят преквалификацията на работниците, а компаниите да използват потенциала на новите технологии за повишаване на производителността. Наред с това тя подчертава необходимостта от засилване на киберустойчивостта.

Според доклада инвестициите, свързани с изкуствения интелект, са допринесли с около 0,5 процентни пункта за растежа на БВП на САЩ през 2025 г. В същото време външни оценки сочат, че инвестициите на частния сектор в тази технология могат да надхвърлят 2 трилиона долара в световен мащаб през 2026 г.

В областта на международната търговия МВФ отчита, че въпреки сътресенията през 2025 г. световните търговски обеми са нараснали с близо 5%, подкрепени основно от търговията с технологични стоки. За тази година обаче се очаква темпът на растеж да се забави.

По данни на Международната агенция по енергията войната в Близкия изток и последвалото затваряне на Ормузкия проток са довели до най-голямото досега свиване на световните енергийни доставки. Последиците се усещат не само на енергийните пазари, но и при храните, суровините и глобалните вериги за доставки.

През финансовата 2026 г. МВФ е провел 138 консултации по член IV със страни членки и 11 оценки на стабилността на финансовите системи. Фондът е предоставил общо 40 млрд. долара финансиране на 18 държави, включително около 2 млрд. долара за девет страни с ниски доходи. За техническа помощ, обучение и обмен на опит са били отделени още 400 млн. долара.

„Докато нашите членове преминават през днешните насрещни течения, МВФ е до тях“, заявява Георгиева. По думите ѝ Фондът ще продължи да адаптира подкрепата си към конкретните нужди на отделните държави чрез икономически препоръки, финансова помощ и укрепване на институционалния капацитет.

Сред основните задачи пред институцията Георгиева откроява променящата се среда за международната търговия, необходимостта от намаляване на глобалните дисбаланси и възможностите, които развитието на изкуствения интелект създава за световната икономика.

Годишният доклад обхваща основно финансовата 2026 г. на МВФ – от 1 май 2025 г. до 30 април 2026 г., като на места включва и по-нови развития. България не е обект на отделен икономически анализ в документа. Страната е спомената единствено в списъка на държавите, представени в съответната група в Изпълнителния съвет на Фонда.