Снимка: архив 3е-news/Pixabay

Очаква се икономиката на България да нарасне с 2,7 на сто през 2026 г., след което да забави темп до 2,5 на сто през идната година. Това сочи оповестеният днес доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за икономическото развитие на регионите, публикуван на сайта на институцията.

Спрямо прогнозата на ЕБВР от юни перспективите за икономически растеж на страната ни са непроменени както за 2026 г., така и за 2027 г., уточнява БТА.

След като българският брутен вътрешен продукт нарасна с 3,4 на сто през 2024 г. и с 3,1 на сто през 2025 г., през първата половина на 2026 г. отбеляза забавяне до 2,8 на сто, въпреки че вътрешното потребление и инвестиционното търсене са останали устойчиви, отбелязва ЕБВР.

Промишленото производство у нас се е върнало към растеж след значителния спад през 2025 г., а секторите на услугите и строителството продължават да се развиват с добри темпове.

Износът е намалял значително през първото тримесечие на годината, но частично се е възстановил до средата на годината, отбелязва ЕБВР.

Инфлацията в България, измерена спрямо хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е достигнала 6,3 на сто през май 2026 г., главно заради по-високите цени на енергията. През юли обаче инфлацията при храните е започнала да се забавя.

Фискалната позиция на България се е влошила значително от началото на годината, като за 2026 г. е заложен дефицит по консолидираната фискална програма, измерен по методологията на общото държавно управление, от 5,7 на сто от БВП, посочва ЕБВР.

От юли 2026 г. България е в процедура на Европейския съюз за прекомерен дефицит, поради което фискалната консолидация се очаква да бъде сред основните приоритети на икономическата политика в средносрочен план.

Според ЕБВР ключов риск за икономическия растеж на страната ни е въздействието на необходимото ограничаване на бюджетния дефицит върху доверието на потребителите и бизнеса.

След предходни забавяния усвояването на средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС (Recovery and Resilience Facility – RRF) отново е сред приоритетите, посочват от ЕБВР. Според експертите България би трябвало да успее да усвои значителна част от отпуснатите средства до края на годината.

В доклада се отбелязва още, че инвестиционното търсене в България остава устойчиво, докато възстановяването на промишленото производство, както и продължаващият растеж в услугите и строителството, подкрепят икономическата активност.

Растежът в Югоизточна Европа се забавя

Растежът в страните от региона на Югоизточна Европа се е забавил от 1,4 на сто през 2024 г. до 1,2 на сто през 2025 г. Икономическата активност като цяло е останала без съществена промяна през първата половина на 2026 г., главно заради свиването на икономиката на Румъния, където фискалната консолидация и високата инфлация са оказали натиск върху потреблението на домакинствата, а промишленото производство е намаляло. Икономиката на Румъния се очаква да се свие с 0,2 на сто през тази година преди да се разшири с 1,8 на сто догодина. За разлика от това, растежът в България се е запазил близо до 3 на сто през първата половина на годината.

ЕБВР очаква икономиките на страните от Югоизточна Европа да нараснат общо с 0,5 на сто през 2026 г. и с 2 на сто през 2027 г. Прогнозите за региона не са променени спрямо оценката от юни.

Рискове за икономиката

В по-широк план ЕБВР предупреждава, че икономиките в регионите, в които банката инвестира, са изправени пред по-високи разходи за енергия и храни, суша, нарушения в търговията и по-строги условия за финансиране.

Цените на петрола са се повишили от около 65 долара за барел преди конфликта в Близкия изток до над 100 долара през април 2026 г. и остават с 30-60 на сто над нивата преди конфликта. По-силно са поскъпнали някои рафинирани петролни продукти, включително дизелът и авиационното гориво, припомня банката.

Газовите пазари също са под натиск. Цените на газа са се повишили с над 70 на сто от февруари насам, а световният морски износ на втечнен природен газ е намалял с 40 на сто.

ЕБВР отчита и нарастващото значение на климатичните рискове и недостига на вода. Ниските водни нива на Дунав и Рейн са засегнали превоза на промишлени стоки и производството на електроенергия, като са намалили производството от водноелектрически и ядрени централи.

„Недостигът на вода, екстремните метеорологични явления и по-високите разходи за финансиране засилват ефекта от високите енергийни разходи и оказват допълнителен натиск върху растежа“, посочва главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик.