Европейските фондови пазари започнаха ноември с преобладаващо повишение, подкрепени от поевтиняването на петрола и надеждите за намаляване на напрежението в Близкия изток. Спадът в цените на енергийните суровини облекчи опасенията от нов инфлационен натиск и даде възможност на инвеститорите да насочат вниманието си към по-рискови активи.

Въпреки положителната динамика обаче търговията остана повлияна от противоречиви икономически сигнали и съществени разлики в представянето на отделните компании. Особено показателен беше случаят с френската Alstom, чиито акции се сринаха след рязко понижение на финансовите прогнози.

По-евтиният петрол подкрепи борсовото настроение

Един от основните фактори за положителната посока на европейските пазари беше понижението на цените на петрола. Международният бенчмарк Brent се отдалечи от достигнатите високи нива и падна под 110 долара за барел.

Натискът върху котировките дойде на фона на продължаващите дипломатически усилия за ограничаване на конфликта в Близкия изток. Според съобщенията президентът на САЩ Доналд Тръмп е решил да предостави допълнително време на дипломатическите преговори с Иран, преди да бъде обсъждано евентуално подновяване на военните удари след междинните избори за Конгреса във вторник.

За финансовите пазари това е съществен сигнал, тъй като всяка възможност за деескалация намалява риска от продължителни прекъсвания на доставките на петрол и други енергийни суровини.

По-ниските цени на горивата имат потенциално положителен ефект и върху редица европейски отрасли. Авиокомпаниите, транспортните дружества, производителите и компаниите с високи енергийни разходи могат да се възползват от намаляването на оперативните си разходи.

Обратната страна на тази тенденция е натискът върху акциите на петролните производители, които традиционно са сред бенефициентите на високите цени на суровината.

Германските потребители остават предпазливи, но промишлеността показва признаци на стабилизация

Икономическата статистика от Германия изпрати смесени сигнали за състоянието на най-голямата икономика в еврозоната.

Продажбите на дребно са намалели с 2% през септември спрямо август, докато анализаторите очакваха увеличение от 0,4%. На годишна база спадът достига 2,3%.

Това е разочароващ резултат, който подсказва, че германските домакинства продължават да ограничават разходите си въпреки предприетите мерки за стимулиране на икономиката. Слабостта на потреблението остава един от основните проблеми пред възстановяването на Германия, тъй като разходите на домакинствата са важен двигател на икономическия растеж.

Същевременно промишлеността демонстрира по-обнадеждаваща картина.

Окончателните данни на S&P Global показват, че индексът на мениджърите по поръчките (PMI) в германското производство се е повишил до 54,2 пункта през октомври спрямо 53,9 пункта през септември. Резултатът съвпада с предварителната оценка.

Стойност над 50 пункта означава разширяване на активността в сектора, а показателят за Германия предполага, че промишлеността постепенно набира скорост.

Разминаването между слабите продажби на дребно и подобряващата се промишлена активност показва, че икономическото възстановяване остава неравномерно. Индустрията може да се възползва от подобряването на поръчките и международното търсене, докато вътрешното потребление продължава да бъде ограничено.

Испанската промишленост ускорява, Франция и Италия губят инерция

Данните за производствения сектор в останалите големи икономики на еврозоната също показаха съществени различия.

В Испания производственият PMI се повиши до 52,2 пункта през октомври спрямо 51 пункта през септември. Това е най-високото му равнище от август миналата година и представлява по-добър резултат от първоначално отчетеното увеличение до 50,7 пункта.

Френският показател обаче спадна до 49,5 пункта спрямо 50,6 пункта през септември. Резултатът е малко по-добър от предварителната оценка от 49,3 пункта, но все пак показва връщане на промишлеността към територията на свиване.

В Италия PMI намаля до 49,4 пункта от 50,4 пункта месец по-рано, също преминавайки под границата от 50 пункта.

За еврозоната като цяло производственият PMI се понижи до 52,7 пункта от 52,9 пункта през септември. Въпреки лекото отстъпление резултатът надхвърли предварителната оценка от 52,4 пункта.

Тези данни очертават сравнително устойчива промишлена активност в еврозоната, но и продължаваща разлика между отделните държави. Испания и Германия се представят по-добре, докато Франция и Италия остават изправени пред трудности.

За Европейската централна банка подобна комбинация от показатели представлява допълнително предизвикателство. От една страна, устойчивата промишлена активност е положителен сигнал за икономиката. От друга, геополитическите рискове и потенциалните колебания в енергийните цени продължават да затрудняват прогнозите за инфлацията и бъдещата парична политика.

Италианският и испанският пазар поведоха възходящото движение

В началото на сесията европейските борси демонстрираха по-умерен оптимизъм. Общият индекс Stoxx Europe 600 се повиши с 0,1% до 647,32 пункта.

Британският FTSE 100 добави 0,1%, германският DAX и френският CAC 40 нараснаха с по 0,3%. В отрицателна територия първоначално се намираха италианският FTSE MIB, който загуби 0,5%, и испанският IBEX 35, който отстъпи с 1%.

В ранния следобед обаче настъпи отчетлив обрат. Италианският и испанският бенчмарк преминаха на положителна територия и впоследствие се превърнаха в най-добре представящите се основни индекси в Западна Европа.

IBEX 35 приключи с ръст от 1,6%, а FTSE MIB добави 1,1%. Испанският и италианският пазар поведоха възходящото движение, като миланският индекс дори премина за кратко психологическата граница от 50 000 пункта – историческо постижение за бенчмарка.

Италианските банки подкрепиха FTSE MIB

Основен двигател на повишението в Милано бяха банковите акции, които продължават да привличат инвеститорски интерес благодарение на добрата си рентабилност и устойчивите финансови резултати.

Книжата на UniCredit поскъпнаха с 1,3%, на Intesa Sanpaolo – с 0,7%, на BPER Banca – с 1%, на Banca Mediolanum – с 0,7%, а на FinecoBank – с 1,6%.

Сред останалите печеливши дружества бяха Buzzi Unicem с ръст от 1,8%, Davide Campari-Milano с 1,1%, Lottomatica с 1,4% и Nexi с 1,2%.

Наред с това имаше и губещи компании. Акциите на Telecom Italia поевтиняха с 0,7%, на Eni – с 0,6%, на Prysmian – с 0,7%, а на A2A – с 3,2%.

Силното представяне на италианския банков сектор е важно и в по-широк контекст. Финансовите институции са сред компаниите с най-голяма тежест в местния борсов индекс, поради което положителната динамика при тях може осезаемо да подкрепи целия пазар.

Авиокомпаниите поскъпнаха въпреки проблемите с разходите

Един от най-силните отраслови сегменти в понеделник беше авиационният сектор.

Акциите на ирландската Ryanair Holdings поскъпнаха с 4,8%, въпреки че най-голямата нискотарифна авиокомпания в Европа отчете понижение на нетната си печалба през първата половина на годината.

Компанията посочи нарастващите разходи за гориво като един от факторите за влошаването на финансовите резултати и предупреди, че може да замрази възнагражденията на служителите си.

Пазарната реакция обаче показва, че инвеститорите са поставили по-голяма тежест върху перспективата за поевтиняване на петрола и съответно върху възможността за подобряване на рентабилността през следващите тримесечия.

Положителната тенденция обхвана и други големи авиокомпании. Акциите на International Consolidated Airlines Group (IAG) се повишиха с 4,25%, на Air France-KLM – с 5,1%, а на Deutsche Lufthansa – с 4,1%.

Това е показателен пример за начина, по който финансовите пазари оценяват не само вече отчетените резултати, но и очакванията за бъдещите разходи и печалби.

При авиокомпаниите горивото е един от основните оперативни разходи. Ето защо дори умерено понижение на петролните котировки може да има значително отражение върху прогнозите за печалбите им.

Alstom се срина с близо 27% след рязко понижение на прогнозата

Най-драматичното корпоративно събитие в европейската търговия беше представянето на френската инженерна компания Alstom.

Акциите ѝ се сринаха с 26,8%, след като дружеството публикува предварителни финансови резултати за първата половина на финансовата 2026/27 година и предупреди за сериозни проблеми с рентабилността.

Причината са затрудненията при доставката на електрическите влакове Coradia Max за Германия, които оказват негативно влияние върху оперативното изпълнение на проектите.

Компанията понижи прогнозата си за годишния коригиран марж на оперативната печалба (EBIT) до едва 1% спрямо предишната цел от 6,5%.

Освен това Alstom вече очаква отрицателен свободен паричен поток, което означава, че оперативната дейност може да генерира по-малко средства, отколкото са необходими за инвестициите и останалите финансови ангажименти.

Това е особено тревожен сигнал за инвеститорите, тъй като проблемите не се ограничават само до по-ниска печалба. Влошените очаквания за паричните потоци могат да повишат опасенията за финансовата гъвкавост на компанията и необходимостта от допълнително финансиране.

Сривът на Alstom показва колко чувствителни остават пазарите към корпоративните прогнози. В условията на повишена несигурност инвеститорите наказват особено строго компаниите, които не успяват да изпълнят производствените си планове или са принудени рязко да ревизират очакванията си.

Сред останалите значителни губещи бяха швейцарската Cembra Money Bank със спад от 6,7%, шведската Loomis с 6%, полската финансова група XTB с 6,2%, датската биотехнологична компания Genmab с 5,5% и шведската Verisure с 3,4%.

Петролните компании останаха под натиск

На противоположния полюс се оказаха акциите на енергийните компании, които реагираха негативно на поевтиняването на суровината.

Книжата на норвежката Equinor загубиха 5,8%, на британската BP – 4,6%, на нидерландската Shell – 3,1%, на испанската Repsol – 2,8%, на италианската Eni – 2,7%, а на френската TotalEnergies – 2,5%.

Това движение отразява пряката зависимост между петролните котировки и очакванията за приходите на големите производители.

В същото време по-ниските цени на петрола могат да се окажат положителен фактор за по-широката европейска икономика, тъй като намаляват разходите за енергия и ограничават инфлационния натиск.

На Лондонската борса сред печелившите бяха книжата на James’s Place с ръст от 4,5%, JD Sports Fashion и Marks & Spencer Group – с по 2,6%.

Във Франкфурт Fresenius поскъпна с 2,2%, Symrise – с 1,9%, а Siemens Energy – с 1,6%. В Париж акциите на ArcelorMittal добавиха 3,6%, на Accor – 1,5%, а на Safran – 1,3%.

Какво означава това за пазарите?

Първата борсова сесия на ноември даде положителен сигнал за европейските акции, но зад общото повишение се крият няколко важни тенденции.

Първо, петролът остава ключов фактор за настроенията на инвеститорите. Всяка реална перспектива за дипломатическо решение на конфликта в Близкия изток би могла да намали геополитическата рискова премия в цените на енергийните суровини. Това ще бъде благоприятно за авиокомпаниите, транспортните дружества и енергоемките индустрии, но може да ограничи приходите на петролните производители.

Второ, европейската икономика продължава да се възстановява неравномерно. Подобрението на промишлената активност в Германия и Испания е окуражаващо, но слабите потребителски разходи в Германия и свиването на производствената активност във Франция и Италия показват, че икономическите проблеми далеч не са преодолени.

Трето, банковият и авиационният сектор могат да останат сред основните бенефициенти от по-благоприятната икономическа и енергийна среда. Същевременно енергийният сектор вероятно ще бъде подложен на натиск, ако цените на петрола продължат да се понижават.

Четвърто, корпоративните резултати ще определят все по-осезаемо движението на отделните акции. Сривът на Alstom е предупреждение, че дори в ден на общ борсов оптимизъм лошите финансови прогнози могат да доведат до драматични разпродажби.

В краткосрочен план перспективите пред европейските борси ще зависят до голяма степен от развитието на конфликта в Близкия изток, посоката на петролните цени и сигналите от корпоративните отчети.

Основният извод е, че инвеститорите започват ноември с по-висок апетит към риск, но оптимизмът остава условен. Ако дипломатическите усилия доведат до трайно намаляване на напрежението и петролът продължи да поевтинява, европейските акции могат да получат допълнителна подкрепа. При нова ескалация обаче пазарите бързо могат да се върнат към защитни позиции, особено предвид все още крехкото икономическо възстановяване в еврозоната.