Източник: Getty Images

Световните цени на храните отново ускоряват и през септември достигат най-високото си равнище от ноември 2022 г., като едновременното въздействие на геополитическите конфликти, нарушената логистика и все по-екстремното време започва да оформя нов, по-устойчив инфлационен риск.

Публикуваният на 2 октомври индекс на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) достига 136 пункта, с 1,5% над ревизираното августовско равнище и с 5,8% над септември 2025 г. Въпреки това световните цени на хранителните суровини все още са с 15,1% под историческия пик от март 2022 г.

Този път поскъпването е концентрирано при растителните суровини: зърнените култури, растителните масла и захарта вървят нагоре, докато месото поевтинява, а млечните продукти остават почти без промяна.

По-важното обаче е какво стои зад числата. Проблеми с транспорта през Черно море, несигурността около Ормузкия проток, по-високите разходи за горива, торове и фрахт се наслагват върху суши, жеги и необичайни валежи в някои от най-важните земеделски региони. Така хранителната инфлация все повече се превръща от отделен ценови шок в резултат от няколко взаимно усилващи се кризи.

Зърното отново е в центъра на ценовия шок

Най-силен сигнал идва от зърнените пазари. Индексът на ФАО скача с 5,1% само за месец и със 17,2% на годишна база.

Пшеницата поскъпва с 6,3% и достига най-високата си цена от август 2023 г. Основният фактор са логистичните ограничения в Черноморския регион, които карат вносителите да търсят алтернативни доставки. Сухото време в части от Северна Америка преди сеитбата на зимната пшеница добавя допълнителен натиск.

Царевицата поскъпва с 5,6% до повече от тригодишен връх. Тук проблемът е комбинация от по-слаби от очакваното добиви в САЩ, по-малка експортна наличност в Бразилия и нарушения на търговията през Черно море.

Ормуз добавя още един канал. Несигурността около корабоплаването поддържа високи очакванията за разходите за гориво, торове и транспорт и подкрепя цените на култури като царевицата, използвани и за производство на биогорива.

Това е важно разграничение: войната не е необходимо да унищожи реколтата, за да оскъпи храната. Достатъчно е да затрудни превоза, да повиши цената на енергията и торовете или да увеличи застрахователната премия върху морския транспорт.

Захарта скача с 6,1%: климатичният риск вече е глобален

Още по-рязко е движението при захарта — 6,1% за месец и 14,7% за година, до най-високото равнище от април 2025 г. Това е трети пореден месечен ръст.

Причината е очакването за по-ограничено предлагане през сезон 2026/27. В Тайланд се очаква по-слабо производство, в Индия валежите са под нормата и се засилват опасенията около Ел Ниньо, а проливните дъждове затрудняват прибирането на реколтата в ключовия Централно-южен район на Бразилия.

Този път Европа е част и от страната на предлагането: по-малките площи със захарно цвекло и неблагоприятните метеорологични условия през вегетационния период предполагат по-ниско производство в ЕС.

Растителните масла също поскъпват — с 0,9% за месеца и 18,3% спрямо година по-рано. Палмовото масло е основният двигател заради силното глобално търсене и сухото време в Югоизточна Азия. Слънчогледовото масло, обратно, поевтинява за трети пореден месец заради очакванията за достатъчни количества от Черноморския регион, макар логистичните затруднения да ограничават спада.

Не всичко поскъпва: месото и млечните продукти дават временен буфер

Картината не е еднопосочна. Месото поевтинява с 1,1% през септември, а индексът практически се връща до миналогодишното си равнище. Причината е по-голямото предлагане на птиче и свинско месо.

При ЕС има и специфичен регулаторен ефект. Търсенето на вносно птиче месо отслабва след влизането в сила на 3 септември на новите европейски изисквания, свързани с употребата на антимикробни средства. При свинското летните горещини вече имат обратен ефект: след нормализиране на растежа на животните предлагането се увеличава и цените се понижават.

Млечните продукти остават почти без промяна — спад от 0,1% за месеца и цели 19,1% под равнището отпреди година. Но и тук европейското горещо и сухо лято оставя следа: ограниченото наличие на млечни мазнини поддържа цената на маслото в Европа, докато сиренето поевтинява.

От „лоша реколта“ към климатична инфлация

Данните на ФАО се вписват в по-широка тенденция, описана от Bloomberg България: екстремното време вече не предизвиква само единични ценови скокове, а започва да се превръща в траен фактор за хранителната инфлация.

Анализ на Zero Carbon Analytics свързва почти всички изследвани през 2026 г. големи ценови скокове на храни с безпрецедентни температури, суша или валежи. Във Франция например тиквичките са поскъпнали с 32%, доматите с 31%, а царевицата с 16%. Страната се насочва към най-слабата си царевична реколта поне от 1980 г.

Това има вторичен ефект: скъпата царевица повишава цената на фуражите, а оттам — себестойността на месото и млечните продукти.

Особено тревожна е дългосрочната оценка, цитирана от Bloomberg: към 2035 г. затоплянето може да добавя до 3,23 процентни пункта годишно към инфлацията при храните и 1,18 пункта към общата инфлация.

Това поставя проблем и пред централните банки. По-високите лихви могат да охладят търсенето, но не могат да възстановят реколта, унищожена от суша, или да отворят блокиран търговски маршрут.

Европа: климатът среща геополитиката

За ЕС настоящият шок е особено сложен, защото Европа е едновременно голям производител, износител и вносител на храни.

Агрохранителният сектор остава силен — през първите седем месеца на 2026 г. ЕС има търговски излишък от 30,1 млрд. евро, с 2,9 млрд. повече спрямо година по-рано, по донни на Agriculture and rural development.

Но силната експортна позиция не предпазва потребителите от глобалните цени. Горещините и сушата намаляват европейските добиви, енергийният шок повишава себестойността, а нарушенията по международните маршрути оскъпяват вноса на суровини, торове и фуражи.

Това означава, че за Европейската комисия отговорът не може да се ограничи до временни компенсации. Необходими са по-устойчиви земеделски култури, ефективно напояване и управление на водите, диверсификация на търговските маршрути, по-ниска зависимост от изкопаеми горива и торове и по-добри инструменти за управление на климатичния риск.

България: Черно море, сушата и горивата се срещат в цената на храната

За България последните данни съдържат едновременно риск и известен буфер. Като голям производител и износител на зърно страната може да се възползва от по-високите международни котировки. Но нарушенията в Черноморския регион увеличават транспортните разходи и несигурността за износа, докато по-скъпите горива, торове и логистика повишават производствените разходи още преди продукцията да стигне до пазара.

Вътрешната инфлационна среда вече е напрегната. Експресната оценка на НСИ показва 5,6% годишна инфлация през септември, спрямо 5,1% през август. Общият индекс намалява с 0,3% за месеца, но храните в малката потребителска кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата поскъпват с 0,7% само през септември, показват данните на Националния статистически институт.

При хармонизирания индекс храните и безалкохолните напитки са с 1,4% над миналогодишното равнище, докато транспортът вече е с 16,2% по-скъп — важен косвен натиск върху цялата хранителна верига.

Все още няма основание международното поскъпване на пшеницата, царевицата или захарта механично да се пренася едно към едно върху българския потребител. Между борсовата суровина и цената на рафта стоят реколтата в България, запасите, договорите на преработвателите, енергията, заплатите, транспортът, търговските маржове и конкуренцията.

Но посоката на риска е ясна. Ако високите международни котировки се задържат, първият натиск вероятно ще се появи при брашното и тестените изделия, олиото, захарта и сладкарската промишленост, а по-скъпите фуражи постепенно могат да достигнат и до животинските продукти.

Новият хранителен риск е комбинация от три кризи

Септемврийският индекс на ФАО не показва повторение на шока от 2022 г. — глобалните цени все още са с 15,1% под тогавашния пик. Но структурата на сегашното поскъпване е предупреждение.

Войните и геополитическото напрежение нарушават маршрутите и оскъпяват енергията. Климатичните промени намаляват и правят по-непредвидими добивите. А зависимостта между храни, горива, торове, транспорт и биогорива позволява на един шок бързо да преминава от един пазар към друг.

За Европа и България това означава, че продоволствената сигурност вече не е само въпрос колко земеделска продукция се произвежда. Все по-важни стават цената на енергията, устойчивостта на транспортните коридори, водата и способността на земеделието да произвежда при по-чести суши, горещини и екстремни валежи. Именно тази комбинация превръща днешния ръст на храните от поредния ценови цикъл в потенциално по-дългосрочен инфлационен проблем.