Снимка: AP/БТА

Българското правителство си е поставило за цел заводът на германския оръжеен концерн „Райнметал“ в България да бъде реализиран в рамките на 30 месеца. Това заяви вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев.

В интервю за Би Ти Ви Пулев посочи, че е провел поредица от срещи с представители на „Райнметал“, на които са обсъдени основните параметри на инвестицията, определяна като стратегическа за страната.

По думите му изборът на терен все още не е окончателен и предстоят допълнителни разговори и огледи.

„Ние сме предложили терени, които от наша гледна точка отговарят на изискванията“, заяви министърът.

Пулев обясни, че предложените по-рано терени не са разполагали с необходимата инфраструктура за реализацията на производствената площадка.

„Предишните терени буквално нямаха възможност за електроснабдяване, водоснабдяване и осигуряване на всички базови нужди, за да може да има производствена площадка и качествен завод за барут“, каза той.

Смяната на терена поставя въпроси

Решението заводът за барут, който първоначално беше планиран в района на Иганово, да бъде преместен край Бургас предизвика допълнителен дебат около инвестицията.

Според председателя на Сдружението на специалистите по боеприпаси, бивш министър на вътрешните работи и заместник-министър на отбраната Валентин Радев промените и забавянето по проекта поставят въпроси за доверието към България като партньор.

По думите му последователните промени в позицията на държавата не са добър сигнал, особено на фона на интереса на „Райнметал“ към разширяване на производствения си капацитет в Източна Европа.

„Някак си колебливо казваме: да, знаем, ама не съвсем“, коментира Радев действията на различните правителства по проекта.

Според него не е било достатъчно ясно обяснено какво точно е променено в договореностите и кои са причините за ревизията на първоначалните планове.

Бургас или Карлово?

Преместването на завода за барут край Бургас има както предимства, така и недостатъци, посочи Радев.

Сред плюсовете той откроява близостта до пристанища и по-добрите възможности за транспорт и износ на продукцията.

За Карловския регион обаче загубата може да бъде значителна. По първоначалните разчети инвестицията е свързана с около 1000 работни места, както и с възможност да бъдат използвани квалифицирани кадри и натрупаният в региона опит във военно-промишленото производство.

Радев посочи и недостатъчната комуникация с местната общност като един от проблемите около проекта.

Според него държавата и местната власт е трябвало по-ясно да представят характера на производството, изискванията за безопасност и механизмите за контрол на риска.

Липсата на достатъчно информация е допринесла за напрежението в Карловско, където се стигна до протести и опити за организиране на местен референдум.

Какво ще стане с производството на боеприпаси?

Все още няма пълна яснота и около другия важен елемент от инвестицията – заводът за 155-милиметрови боеприпаси, който според Радев продължава да бъде планиран в района на Карлово.

По думите му подобно производство има значение както за модернизацията на българската армия, така и за съвместимостта ѝ със стандартите на НАТО.

Случаят с инвестицията на „Райнметал“ показва необходимостта от по-последователна държавна политика, прозрачност при договарянето и навременен диалог с местните общности, смята Радев.

Инвестиция от подобен мащаб изисква не само стратегическа визия, но и яснота относно ангажиментите на държавата, избора на терен и конкретните ползи за регионите и българската икономика.