Снимка: архив 3е-news/БТА-АР

Европейските фондови пазари демонстрираха ясно изразени положителни настроения във вторник, след като поевтиняването на петрола и отстъплението на доходността по държавните облигации създадоха по-благоприятна среда за рисковите активи. Основните борсови индекси в региона не само останаха на зелена територия през целия ден, но при някои от тях ръстовете се ускориха към края на сесията.

В основата на позитивната динамика бяха няколко фактора – отслабването на натиска върху европейския пазар на държавни облигации, спадът на цените на петрола и промяната в очакванията за бъдещата парична политика на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Инвеститорите продължават внимателно да следят и политическите рискове във Франция и Испания, които остават сред факторите, способни да предизвикат ново покачване на рисковата премия върху европейските активи. Засега обаче пазарните участници предпочетоха да акцентират върху по-благоприятната динамика на облигационните и енергийните пазари.

Пазарът намали очакванията за нови повишения на лихвите

Особено важна за пазарните нагласи беше промяната в очакванията за паричната политика на ЕЦБ. Последните изявления на представители на централната банка накараха инвеститорите да преосмислят вероятността от по-нататъшно затягане на политиката.

Само допреди няколко дни пазарът беше убеден, че ЕЦБ може да повиши лихвените проценти поне три пъти с по 25 базисни пункта до март 2027 г. Във вторник обаче пазарните оценки вече показват 100% вероятност само за едно повишение.

Тази промяна е съществена за фондовите пазари, тъй като по-малката вероятност за агресивно затягане на паричната политика означава по-нисък натиск върху оценките на акциите и по-благоприятни условия за компаниите, зависими от финансиране.

Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн заяви, че повишаването на дългосрочните лихвени проценти само по себе си може да ограничи икономическия растеж в еврозоната. Това означава, че по-високите пазарни лихви могат частично да изпълнят ролята на допълнително затягане на финансовите условия и съответно да намалят необходимостта от нови повишения на основните лихви.

Подобна позиция изрази и управителят на Финландската централна банка Оли Рен. По думите му енергийният шок, свързан с напрежението в Близкия изток, все още не се е прехвърлил към цените на останалите стоки и не е довел до ускоряване на ръста на заплатите в еврозоната.

Рен обаче предупреди, че подобен сценарий не може да бъде изключен. Именно рискът от вторични инфлационни ефекти остава един от основните фактори, които могат да променят нагласите на ЕЦБ през следващите месеци.

Доходността на облигациите отстъпи от многогодишните върхове

На облигационния пазар натискът също отслабна. Доходността по 10-годишните германски държавни облигации се понижи с 4 базисни пункта до 3,466%, а тази по френските книжа спадна с 11 базисни пункта до 4,753%.

Движението има значение за фондовите пазари, тъй като по-ниската доходност по държавните облигации намалява алтернативната цена на инвестициите в акции и облекчава натиска върху оценките на компаниите.

Това е особено важно след силното покачване на доходността през миналата седмица. Тогава германските лихви достигнаха 17-годишен връх, а френските – 24-годишен максимум.

Следователно отстъплението във вторник може да се разглежда като частично успокоение на облигационния пазар, въпреки че инвеститорите все още не са готови да приемат, че периодът на повишена доходност е приключил.

Европейската икономика изпраща смесени сигнали

Макроикономическите данни от еврозоната и Германия не бяха еднозначни.

Продажбите на дребно в еврозоната са нараснали с 0,1% през август спрямо юли, при очаквания за повишение от 0,2%. На годишна база ръстът е 0,8%, отново под прогнозата от 1%.

Тези данни подсказват, че потребителското търсене остава сравнително слабо и икономическото възстановяване в еврозоната продължава да бъде неравномерно.

Още по-слаб сигнал дойде от Германия. Промишлените поръчки са намалели с цели 10,6% през август спрямо предходния месец, докато анализаторите очакваха спад само от 1%. Това е първото понижение от април и най-силният спад от януари.

Резултатът подчертава продължаващите проблеми пред германската индустрия и засилва опасенията за икономическата активност в най-голямата икономика на еврозоната.

По-евтиният петрол подкрепи европейските акции

Допълнителна подкрепа за фондовите пазари дойде от петрола, който поевтиня за трета поредна сесия и достигна най-ниското си ниво от началото на септември.

Причината са признаците, че износът на суров петрол от Близкия изток постепенно се възстановява. Министърът на енергетиката на Саудитска Арабия съобщи, че потоците по тръбопровода Изток–Запад са достигнали 5,8 млн. барела, докато според Reuters доставките по маршрута не са били прекъсвани.

В Лондон търговията с фючърси приключи със спад от 1,50% за американския лек суров петрол WTI до 88,09 долара за барел и понижение от 1,96% за Brent до 98,35 долара за барел.

Спадът на петрола е важен за европейските пазари, тъй като намалява риска от нов инфлационен шок и съответно от по-агресивна реакция на ЕЦБ. По-ниските енергийни разходи са положителни и за печалбите на редица индустриални и потребителски компании.

DAX поведе ръста на европейските пазари

До обед общоевропейският Stoxx Europe 600 се повиши с 0,5% до 638,04 пункта. Всички основни национални измерители бяха на положителна територия – британският FTSE 100 (+0,69%), германският DAX (+0,7%), френският CAC 40 (+0,66%), италианският FTSE MIB (+0,63%) и испанският IBEX 35 (+0,94%).

Позитивният тренд се запази и през втората половина на сесията. Stoxx Europe 600 затвори с повишение от 0,61%, а DAX отчете най-силен дневен ръст сред водещите индекси – 0,84%. След него се нареди FTSE MIB с увеличение от 0,73%.

Фармацевтичният сектор беше сред големите печеливши

Сред най-силно представилите се компании беше датската биотехнологична компания Genmab, чиито акции поскъпнаха с 8,2%. Ръстът последва новината за положителни резултати от клинични изпитвания на комбинирана терапия с медикаменти на Genmab и американската AbbVie.

Оптимизмът обхвана и други големи европейски фармацевтични компании. Акциите на AstraZeneca нараснаха с 2,7%, Novartis добави 1,6%, Sanofi поскъпна с 1,7%, а Novo Nordisk – с 0,8%.

Това показва, че в условията на продължаваща икономическа несигурност инвеститорите остават склонни да търсят компании със сравнително устойчиви бизнес модели и потенциал за растеж, каквито традиционно се свързват със здравния и фармацевтичния сектор.

Банките също се възползваха от подобряването на настроенията

Финансовият сектор беше сред двигателите на ръста. Акциите на Societe Generale поскъпнаха с 1,9%, а тези на BNP Paribas – с 2,6%. Deutsche Bank добави 0,4%, UniCredit – 1,6%, UBS – 1,4%, а Banco Santander – 1,3%.

Стабилното представяне на банковите акции е показателно за по-добрия риск апетит на инвеститорите. Секторът остава чувствителен както към движението на лихвите, така и към икономическите перспективи, поради което отстъплението на доходността и отслабването на опасенията за агресивно затягане на политиката на ЕЦБ бяха възприети положително.

Миннодобивният сектор остана нееднозначен

При миннодобивните компании картината беше по-смесена. Пазарната капитализация на Anglo American спадна с 1,4%, докато Glencore поскъпна с 0,4%. Antofagasta се понижи с 0,4%, а BHP добави 1,6%.

Разнопосочното движение отразява по-сложната картина при цените на металите и опасенията за глобалното индустриално търсене, особено на фона на слабите данни за германските промишлени поръчки.

Сред най-големите губещи в Stoxx Europe 600 бяха нидерландската BE Semiconductor, чиито акции се сринаха с 5,4%, френската Schneider Electric (-4,5%) и германската Rheinmetall (-2,8%).

Какво означава това за пазарите?

Сесията във вторник беше позитивна за европейските акции, но зад ръста стои по-скоро комбинация от временно облекчаване на няколко ключови риска, отколкото фундаментална промяна в икономическата картина.

Поевтиняването на петрола намалява непосредствения инфлационен натиск, а спадът на доходността по държавните облигации облекчава натиска върху акциите. В същото време пазарът рязко намали очакванията за агресивно повишаване на лихвите от ЕЦБ, което допълнително подкрепя рисковите активи.

Същевременно слабите германски промишлени поръчки и по-ниският от очакваното ръст на продажбите на дребно в еврозоната показват, че икономическите проблеми далеч не са изчезнали.

Затова настоящото движение може да се определи като връщане на апетита към риск, но все още без достатъчно основания да се говори за траен възходящ тренд. За европейските акции през следващите сесии ключови ще останат движението на петрола и облигационната доходност, сигналите от ЕЦБ и развитието на политическите рискове във Франция и Испания.