Снимка: БТА/АР

Глобалната икономика е под натиска на два противоположни фактора – негативния шок в енергийното предлагане и силното търсене, стимулирано от бума на изкуствения интелект (ИИ). Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в Сингапур, съобщиха от БТА.

Изказването ѝ идва дни преди годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок, където финансовите министри и управителите на централните банки от 191 държави ще обсъдят перспективите пред световната икономика на фона на засилваща се несигурност и бързи структурни промени.

Според Георгиева способността на глобалната икономика да ускори слабия си растеж през настоящото десетилетие ще зависи до голяма степен от развитието по три ключови направления – бързото навлизане на изкуствения интелект, продължаващия натиск от високите енергийни цени и рекордно високите равнища на държавния дълг.

ИИ ускорява икономиката, но ползите са неравномерни

По думите на Георгиева изкуственият интелект все по-бързо се превръща в един от основните фактори, определящи икономическото представяне на отделните държави.

Инвестициите в ИИ вероятно ще достигнат мащаби, сравними с тези от предишни големи инфраструктурни трансформации – изграждането на железопътните мрежи, електропреносната инфраструктура и телекомуникациите. Хардуерът за ИИ и свързаните с него технологични продукти вече представляват над една десета от световната търговия със стоки, посочи управляващият директор на МВФ.

Ползите от този инвестиционен бум обаче остават концентрирани в сравнително малък брой икономики. Това крие риск от задълбочаване на разликите между държавите, особено между тези, които разполагат с технологичен и финансов капацитет да инвестират в ИИ, и останалите.

В същото време бързото развитие на изкуствения интелект увеличава потреблението на електроенергия. Това се случва в момент, когато високите цени на енергията вече повишават разходите за производство на торове, храни и редица ключови промишлени суровини.

Енергията остава основен риск

Енергийният шок досега е значителен, но последиците му са останали сравнително ограничени благодарение на подобрената енергийна ефективност, диверсификацията на доставките, освобождаването на резерви и адаптирането на търсенето и предлагането, отбеляза Георгиева.

Тя предупреди обаче, че ценовият натиск може отново да се засили с наближаването на зимния сезон и необходимостта от попълване на енергийните запаси.

Дори войната в Залива да приключи в близко бъдеще, енергийните цени вероятно ще останат високи за известно време, прогнозира управляващият директор на МВФ.

По-високите цени на енергията оказват натиск върху инфлацията, което от своя страна може да доведе до по-високи основни лихви и по-висока доходност по държавните облигации.

По думите на Георгиева доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ, Германия и Япония вече е достигнала най-високите си равнища съответно от 2007, 2008 и 1996 г.

Държавният дълг – третият голям риск
Третият фактор, който поставя ограничения пред световния растеж, е комбинацията от високи бюджетни дефицити, рекордни равнища на държавния дълг и нарастващи разходи по обслужването му.

Глобалният държавен дълг се намира близо до най-високото си равнище след Втората световна война и се очаква скоро да надхвърли 100% от световния БВП, предупреди Георгиева.

На този фон тя определи като оправдана твърдата позиция по отношение на паричната политика на Федералния резерв на САЩ, Европейската централна банка и Японската централна банка.

„Инфлацията е закотвена само докато престане да бъде закотвена“, заяви Георгиева, припомняйки опита си от хиперинфлацията в България.

Растежът се запазва, но различията се задълбочават

Георгиева посочи, че новата икономическа прогноза на МВФ, която ще бъде представена следващата седмица, показва запазване на устойчивия темп на глобалния растеж от пролетта насам.

Зад общите показатели обаче се крият значителни различия между отделните икономики.

Най-сериозно са засегнати държавите, въвлечени във военни конфликти, както и уязвимите икономики, зависими от внос на енергия и с ограничени възможности да компенсират последиците от външни шокове.

Предстоящите срещи в Банкок ще се проведат в момент, когато световната икономика е изправена не само пред краткосрочни ценови и финансови рискове, но и пред дълбоки структурни промени.

Събитието в Сингапур беше открито от проф. Джоузеф Лиоу, декан на Училището за публична политика „Ли Куан Ю“ към Националния университет на Сингапур. По думите му световната икономика се намира в критичен момент, белязан от икономическа фрагментация, структурни промени и необходимост от устойчив и приобщаващ растеж.

Лиоу определи речта на Георгиева като предварителен поглед към икономическите перспективи и приоритетите, които ще бъдат в центъра на разговорите в Банкок.

След изказването си управляващият директор на МВФ участва в разговор с президента на Сингапур Тарман Шанмугаратнам, модериран от проф. Лиоу.