Рециклиране на благородни метали в белгийска фабрика.
Източник: Аудиовизуална служба на ЕК

Европейската комисия силно разчита на стратегическите проекти, за да диверсифицира своите източници на суровини и критични материали. Целта е Европа да има свой доставчици и да не се разчита изцяло на вноса от Китай, САЩ или трети страни. Много често даването на такъв статут се мисли, че въпросната компания автоматично получава финансиране.

От разпространена брошура, под формата на въпроси и отговори с разяснения, става ясно, че попадането в списъка със стратегически проекти, не означава потичане на милиони и милиарди евро за конкретна компания. За България привилегията да бъде избрана се падна на пирдопския медодобивен завод „Аурубис“, на който се обещава улеснен достъп до съответните финансови инструменти на ЕС. Брюксел също дава гаранции, че при реализацията на проекта ще подпомага взаимодействието между инициаторите и финансовите институции.

Статутът на стратегически проект често е възприеман като по-привлекателен за инвеститорите благодарение на оценката на ЕК и има шанс да получи по-бързи процедури за издаване на разрешителни и цялостното улесняване на достъпа до финансиране.

Дадената оценка на проекта не е просто административно обозначение, а инструмент за укрепване на европейския капацитет и за намаляване на уязвимостта на веригите за доставки. В много случаи с помощта на ЕК се подпомага установяването на контакти между производители, доставчици и потенциални купувачи.

За да получи такъв статут, даден проект трябва да отговаря на определени критерии, свързани с приноса му за сигурността на доставките, техническата осъществимост, устойчивостта и трансграничните ползи.

Съгласно Акта за критичните суровини, срокът за издаване на разрешителни не трябва да надвишава 27 месеца за проектите за добив и 15 месеца за останалите проекти, при спазване на приложимите условия в европейското и националното законодателство.

Европейската комисия дебело подчертава, че ускоряването на процедурите не означава понижаване на екологичните, социалните и управленските стандарти. Всички стратегически проекти трябва да спазват приложимите европейски и национални изисквания.

От инициаторите на проекта се изисква да осигурят необходимия капитал, да получат съответните разрешителни и да изпълнят всички законови и регулаторни изисквания.

Плановете на ЕС са до 2030 г. да разполага с капацитет за добив на най-малко 10%, преработка на 40% и рециклиране на 25% от годишното си потребление на стратегически суровини.

Европейската комисия обаче не си поставя за цел всички суровини и материали да се произвеждат в Европа. Вносът ще продължи да бъде важна част от европейските доставки, но Брюксел иска да увеличи собствения капацитет на Съюза, да разшири кръга от доставчици и да ограничи прекомерната зависимост от отделни държави. Като следваща стъпка Комисията подготвя създаването на Европейски център за критични суровини, който ще подпомага стратегическите проекти, натрупването на запаси, финансирането и анализа на веригите за доставки. Предвижда се също Европейска корпорация за критични суровини да обединява публични и частни инвестиции.

За стратегическите проекти, избрани през 2025 г., вече са мобилизирани над 2 млрд. евро финансова подкрепа чрез Фонда за иновации, държавна помощ и Европейската инвестиционна банка. За 46-те нови проекта от втората вълна, към които попадна и България, се очаква да бъдат необходими около 21,1 млрд. евро капиталови инвестиции, които ще бъдат осигурени чрез комбинация от публични и частни източници. До момента общият брой на стратегическите проекти набъбна на 93.

Новите проекти обхващат 15 от общо 17-те стратегически суровини, определени в Акта за критичните суровини. Сред тях са литий, никел, кобалт, манган и графит, необходими за веригата за производство на батерии. Проекти за магнезий и волфрам ще подкрепят отбранителната и космическата индустрия, а инициативите за редкоземни елементи ще допринесат за производството на постоянни магнити. В списъка са включени също титан и метален силиций.

За Европейския съюз Китай е конкурент на световната търговска сцена, но същевременно и ключов партньор за суровини. На среща в Пекин еврокомисарят по търговията Марош Шефчович с китайския министър на търговията Ван Вентао е получил уверение, че Китай ще ускори процедурите за издаване на разрешителни за износ на редкоземни метали, от които Европа се нуждае за производството на съвременни технологии.

След проведената на 9 октомври среща в китайската столица, Шефчович си тръгва за Брюксел, че е постигнал разбирателство, оценява ангажираността на неговия колега, но това, това далеч не е краят. „Това е ключова първа стъпка в процеса към връщане на диалога, загубен през последните няколко години. Тази първа стъпка започва от по-лесни лицензи за внос на редкоземни материали и постоянни магнити.

За Брюксел очевидно пътят е дълъг и трънлив, с много подмолни камъни и политически спънки. А докато се стигне финалната права, решението на ЕК е в одобрение на още европейски фирми и нови вълни с дадени от статути на стратегически проекти. Следващата такава покана е планирана в края на 2026 г.

Същевременно като червена лампа за Комисията свети и друго предупреждение от самата Европейска инвестиционна банка – без десетократното повече инвестиции в търсенето на критични минерали Зелената сделка остава под риск. В свой доклад от лятото на 2026 година, за който ви разказахме подробно в 3-e news, се казва, че Европа не страда толкова от липса на минерали, колкото от липса на инвестиции в тяхното откриване. „Предизвикателства и решения пред проучването на минерални ресурси в Европа“, който предупреждава, че Европейският съюз няма да постигне целите си за Зелената сделка, цифровизацията, отбраната и стратегическата автономия, ако не промени радикално начина, по който търси, финансира и разработва находища на критични суровини“. Според ЕИБ зависимостта на Европа от ограничен брой външни доставчици вече не е само икономически проблем, а въпрос на геополитическа устойчивост.