Източник: iStock by Getty Images, архив

Към момента в Европа са инсталирани мощности за водна електролиза с капацитет от 677 MWel, като се очаква до 2027 г. в експлоатация да влязат още 1,6 GW, което означава, че секторът ще достигне гигаватов мащаб за по-малко от десетилетие.

Това съответства на капацитет за производство на водород от около 0,1 Mtpa (милиона тона годишно), което се равнява на приблизително 1% от общото търсене на водород през 2025 г.

През първата половина на 2026 г. проекти за електролизатори с общ капацитет 0,5 GWel достигнаха етапа на окончателно инвестиционно решение (FID, основно благодарение на инициативи, насочени към декарбонизация на дейността на рафинерии в Испания, се казва в доклада на Hydrogen Europe: Clean Hydrogen Monitor 2026.

Въпреки че в Европа се изграждат мощности от 3,7 GWel, това ниво остава значително под необходимото за постигане на регулаторните цели за търсене на водород до 2030 г., за което биха били нужни допълнителни 25–30 GWel капацитет. От тези 3,7 GW капацитет основните сфери на крайно потребление на произведения чист водород са рафинериите (54%) и производството на „чиста“ стомана (31%).

Дори темпото на изграждане да остава далеч под необходимото за постигане на регулаторните цели за 2030 г., тези проекти показват, какъв потенциал може да отключи една надеждна рамка за стимулиране на търсенето, посочва Даниел Фрайле, главен директор „Пазари и регулации“ в Hydrogen Europe.

Германия и Швеция са лидери в Европа по отношение на проектите за електролизатори в процес на изграждане, съответно с капацитет от 1,3 GWel и 0,8 GWel, което представлява повече от половината от всички изграждани мощности.

Очаква се през 2026 г. да бъдат въведени в експлоатация още 1,6 GWel мощности за електролиза на вода, като много от проектите вече са във фаза на пускови изпитания.

Рафинериите и производството на „чиста“ стомана са в основата на повечето проекти, които са в процес на изграждане, като се очаква през 2026 г. да бъдат въведени в експлоатация електролизни мощности с капацитет 1,6 GWel.

Макар че през 2025 г. бяха въведени в експлоатация първите проекти за електролизьори с капацитет над 50 MWel, до края на 2026 г. се очаква да започнат търговска експлоатация първите проекти, надхвърлящи 100 MWel, като някои от тях вече са във фаза на въвеждане в експлоатация.

Нефтопреработвателният сектор заема 54% от планираното крайно потребление в рамките на проектите, които са в процес на изграждане, следван от стоманодобивния сектор с 31%. Нефтопреработването остава най-утвърденият и икономически ефективен подход за постигане на целите за транспортния сектор, заложени в Директивата за възобновяемата енергия (RED III), констатира докладът.

Не са подминава и липсата на подходяща водородна инфраструктура, като изводът е, че към настоящия момент повечето електролизьори се инсталират за специфични нужди на място.

Що се отнася до проектите за крайно потребление на амоняк, засилващият се конкурентен натиск от проекти извън Европа (Саудитска Арабия, Индия, Китай), както и възможността за търговия с амоняк чрез съществуващата инфраструктура, затрудняват реализацията на местни проекти. Броят на проектите ще остане ограничен, освен ако не бъдат създадени водещи пазари и политики за насърчаване на европейското производство, насочени конкретно към индустриите за производство на амоняк и торове.

78% от капацитета в процес на изграждане е съсредоточен в пет държави: Германия, Швеция, Испания, Нидерландия и Франция.

Съществува недостиг на инвестиции от 50–60 милиарда евро, необходим за изпълнение на задължителните цели на Европа, свързани с водорода. Ако тези цели не бъдат постигнати, Европа ще остане по-зависима от изкопаемия газ и с по-високи нива на емисии; освен това ще загуби милиарди поради ограничаването на производството от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и ще изостане от Китай в технологичната надпревара.

Като се има предвид регулаторното търсене от 3,0 Mt/годишно и настоящият набор от проекти в процес на изграждане, има инвестиционна възможност от около 2,6 Mt/годишно – т.е. за електролиза от около 25-30 GWel. Следователно инвестициите в електролиза от около 50-60 милиарда евро ще трябва да достигнат FID в рамките на следващите 12 до 24 месеца, в противен случай целите няма да бъдат постигнати. Общите инвестиции биха били дори по-високи, тъй като ще са необходими допълнителни разходи за оборудване за синтез на електронни горива, съхранение, транспортна инфраструктура, пристанищна инфраструктура и станции за зареждане с гориво.

Разликата в производствените разходи между водорода, добит от изкопаеми горива, и този, получен чрез електролиза, се е свила през 2025 г. Високите цени на природния газ, по-ниските капиталови разходи (CAPEX) за електролизатори и ниските разходи за енергия от ВЕИ са допринесли за намаляване на тази разлика до 1 евро на килограм, става ясно от документа.

Процесът по транспониране на директивата RED III напредва – ключови държави вече финализират въвеждането ѝ, а докладът предлага анализ на предимствата и недостатъците на подходите, възприети от всяка от тях.

„Clean Hydrogen Monitor 2026“ също така показва как нарастващите такси за присъединяване към мрежата неутрализират постигнатото намаление на разходите. Това е основателен аргумент в полза на чистите технологии, предвид тяхната устойчивост и принос към декарбонизацията, да бъдат освободени от определени мрежови такси или да ползват намаления в тях. От доклада става ясно също колко важни са конкретните изисквания в Директивата за възобновяемата енергия (RED III) за стимулиране на ранното търсене на проекти – секторът се нуждае от яснота, сигурност и предвидимост, за да продължи да изгражда капацитет.

Продължаващата подкрепа днес ще донесе ключови резултати в бъдеще под формата на по-гъвкава, устойчива и независима европейска енергийна система.

Даниел Фрайле, главен директор „Пазари и регулации“ в Hydrogen Europe, споделя: „Нашият доклад „Clean Hydrogen Monitor 2026“ се появява в ключов момент за сектора, предвид наближаващата рамка за периода след 2030 г. Въпреки добре известните предизвикателства, пред които е изправен секторът, има и много положителни аспекти – например значителният принос на водорода към устойчивостта на системата, както и фактът, че подходящите инвестиции могат да ни спестят над 10 милиарда евро годишно от внос на газ. Освен това, заслужава да се отбележат дългосрочният ангажимент на редица европейски държави и предстоящото постигане на важен етап в развитието на производствения капацитет.“