източник: fotolia.com, архив

Цените на петрола през тази седмица останаха в тесен диапазон, но само до затваряне на търговията в петък, когато Brent завърши със скок от 3,7 % спрямо предишната търговия и за пръв път от месец май се установи на ниво от почти 110 долара за барел (109,86 долара).  

Като цяло скокът на сорт Brent за седмицата е 5 %.  

За сравнение, на 12 октомври Brent завърши миналата седмица на ниво от 104,72 долара за барел.

Наблюдатели обясняват този бичи тренд в края на седмицата с така нареченото противопоставяне между американските законодатели и президента Доналд Тръмп. В частност става въпрос за внасянето на законопроект, който да блокира сделката на американския държавен глава с Москва за освобождаване на няколкостотин милиона барела дизел. „Ходът отразява широко разпространеното противопоставяне на всякакви мерки, които биха позволили на Русия да увеличи военния си бюджет. Продължаващото изключване на руския дизел от световните пазари би принудило рафинериите на други места да увеличат преработката на петрол, за да отговорят на търсенето“, според коментар на Bloomberg.

Развитието на ситуацията продължава. В съобщение на Белия дом от събота се казва, че американският президент Доналд Тръмп е информирал Конгреса за решението си засега да не въвежда поредицата от мащабни санкции, предвидени по-рано през тази есен в „закона Греъм“. Според закона, президентът на САЩ би трябвало до 18 октомври да въведе ограничителни мерки, но с възможност „да ги постави на пауза“, ако това е в интерес на американските национални интереси.

Американските медии обясняват, че на практика това означава, че Тръмп запазва възможността да възобнови прилагането на тези мерки в бъдеще, ако ги сметне за необходими. Медийните съобщения също така посочват, че санкциите, които САЩ са наложили срещу Русия преди Закона Греъм, остават в сила. Самата изпълнителна заповед подчертава, че „замразяването“ на мерките по Закона Греъм е безсрочно, но държавният глава има право да преразгледа позицията си по всяко време.

„Освобождаването от санкции (…) ще остане в сила, докато президентът и държавният секретар, след консултация с министъра на финансите и търговския представител, не определят, че санкциите трябва да бъдат приложени“, подчертава документът.

На свой ред Bloomberg посочва, че решението на президента на САЩ да не налага тарифи ще му позволи да избегне конфликти с купувачи на руски енергийни ресурси като Китай, Индия и Турция. Освен това Тръмп ще може да продължи безпрепятствено сътрудничество с Русия за насищане на световните пазари с дизелово гориво. Агенцията обаче отбелязва, че отказът от ограничителните мерки ще разгневи много членове на Конгреса, не само демократите, но и колегите на Тръмп от Републиканската партия.

На този фон енергийното примирие между Русия и Украйна е пред провал. Украйна възобнови атаките срещу руски рафинерии след опитът за 4-дневно енергийно примирие, уж договорено от президента на САЩ Тръмп. Беше извършен удар по завода на Роснефт в Рязан с капацитет 340 000 барела на ден. Продължи и разривът между украинския президент Зеленски и Белия дом. Ескалацията между тях пък предизвика съчувствие от европейските лидери, които заявиха, че подготвят нов 22-ри пакет от санкции срещу Русия.

Недостигът на горива и в самата Русия не е малък. По думите на вицепремиера Александър Новак дефицитът на бензин на руския пазар се оценява на 5 %.

Докато тези търкания продължават, недостигът на горива върви стремително нагоре. Международната агенция по енергетика (МАЕ) предупреди, че дефицитът на дизелово гориво ще продължи до 2027 г. Поради трайния дефицит при предлагането, малко вероятно е запасите да бъдат възстановени преди третото тримесечие на следващата 2027 г. Производството на дизел, според данните е намаляло с 1,7 млн. барела на ден в годишно изражение – до 27,2 млн. барела на ден.

Кумулативните прекъсвания в производството на суров петрол и кондензат в Близкия изток надхвърлят 2 милиарда барела към началото на октомври, изчисляват от своя страна анализаторите от Kpler. Според тях, приблизително 5 млн. барела на ден производство на суров петрол и кондензат в Близкия изток остава недостъпен в сравнение с нивата от февруари 2026 г., като голям дял се пада на Иран.

„Производителите са изправени пред по-високи транспортни разходи и рискови премии при превоза на товари през Ормузкия проток, което поддържа висока степен на несигурност относно бъдещите доставки в региона. Иранските атаки срещу танкери в протока доведоха до рязък спад в потоците на петрол.

През седмицата до 13 октомври средните дневни обеми са спаднали до 11,62 милиона барела, при базово ниво от 17,15 милиона барела. Рисковете за сигурността в Персийския залив допринасят значително за поскъпването“, отбелязват от trading economics.

Службата за морски търговски операции на Великобритания (UKMTO) съобщава, че през тази седмица са били регистрирани поне 12 атаки срещу търговски кораби в района на Ормузкия проток. От тях 10 са били непосредствено в пролива, 1 в Персийския залив и 1 в Оманския залив.

Тревогата за атаките на хусите срещу Саудитска Арабия, а и като цяло за енергийната инфраструктура в региона на Близкия изток изобщо не е измислена. Не може да се подмине и новината, съобщена от Ройтерс, че Иран вече прилагат нова стратегия по отношение на движението на корабите в Ормузкия проток.

Наблюдателите изобщо не подминават факта за ударите на украински дронове срещу руските рафинерии, спадът на запасите от петрол в САЩ и още редица фактори.

Включително и новината за атаките по тръбопроводи в Сирия. Сирийската национална петролна компания SPC съобщи за две отделни атаки по тръбопроводи тази седмица, като експлозии разтърсиха газопровода Ал-Джабса и продуктовия тръбопровод Банияс-Хомс, което утежнява недостига на дизел, тъй като сирийските търговци на дребно все повече разчитат на вносни горива.

Пазарът, както личи от тази най-обща картина остава тревожен и подвластен на сложна политическа ситуация. Разрешаването й изисква огромни усилия на международно ниво, а кога и дали това ще се случи е прогноза, която никой не се наема да направи. Най-малко, защото всички национални правителства в съвременния свят са разделени. Вътрешните войни между власт и опозиция отнемат време, усилия, средства. Вътрешните разногласия често пречат за вземане на правилна национална позиция, а когато тя липсва, постигането на споразумение на международно ниво е много трудно постижимо, а често и невъзможно докато не се стигне до ситуация, която да накара всички да седнат на масата с едно единствено желание.